Обикновен бутербур, Хибридна чобанка

Обикновен бутербур, Хибридна чобанка (Petasites hybridus, Common butterbur, Butterbur) представлява тревисто многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Среща се и с имената блатен ревен, шапката на дявола, жълта чума (bog rhubarb, Devils hat, pestilence wort). Синоними на латиница на растението са Petasites officinalis, Petasites ovatus и Petasites vulgaris.

Устройство на обикновен бутербур

Изображение: Rosser1954, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Цветята се развиват в началото на пролетта, преди да се появят листата. Те са бледо розово-лилави, по няколко на брой събрани в грубички. Образуват гроздовидни съцветия, които са разположени на стъбло с дължина от 5 до 20 см. Цялото стъбло е оцветено в червеникаво-кафявo-лилаво. То заедно със съцветието могат да достигнат височина до 100 см. Растението е двудомно - мъжките и женските цветя се развиват на различни растения. Цъфти през месеците май и юни.

Листата са големи, разположени на стъбла с дължина от 80 до 120 см. Имат кръгла форма и са с диаметър от 40-70 cm. Основата им е сърцевидна, а листните ръбове назъбени. Интересно за тях е, че в миналото са се използвали за увиване на масло. Плодовете са жълтеникаво-кафеви на цвят. Представляват малки твърди семена, разполагащи с множество бели влакна.

Разпространение на обикновен бутербур

Родното място на растението са Европа и Северна Азия. Развива се по брегове на езера и потоци, гористи местности, градини, паркове, пусти места, покрай пътни банкети и полета с културни насаждения, дворове. Понякога се използва и с декоративни флорални цели. Такъв е бил статусът му във Финландия, като впоследствие е запазил растежа си само в диво състояние.

Използваема част на обикновен бутербур

Употребяемите части на растението са листата, коренището и отделно самите корени.

Химичен състав на обикновен бутербур

Растението съдържа пиролизидинови алкалоиди (изолирано състояние токсични за черния дроб), сескитерпени - петапсин, изопетасин; оксопетасин, летливи масла, флавоноиди, танини, пиролизидин.

Лечебни свойства и приложение на обикновен бутербур

През Средновековието, корените на билката са използвани за отстраняване на кожни дефекти. Съцветията му са били популярни с употребата си при ухапвания от земни пчели.

Свойства на растението

• обезболяващо;
• спазмолитично;
• апетитовъзбуждащо;
• кардиотонично;
• потогонно;
• диуретично.

Прилага се в хомеопатията. Коренът на обикновения бутербур се използва за направата на хомеопатични лекарства. Той се включва в лечението на тежка и упорита невралгия.

Изображение: Kahvilokki, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Докладвано е, че обикновеният бутербур притежава свойства и на релаксант на гладката мускулатура на съдовите стени, с определен афинитет към церебралните кръвоносни съдове. Някои автори предполагат, че способността му да намаля гладко-мускулният спазъм може да бъде полезна терапия при спазматични състояния на пикочните пътища, при менструални спазми, мигрена, уролитиаза, обструкция на жлъчните канали и други стомашно-чревни разстройства, демонстриращи се със спазми на гладката мускулатура. Смята се за ефективно средство срещу кашлица. Действа насочено върху жлъчните пътища, стомаха и дванадесетопръстника. Много е ефективен, включен в лечението на стомашно-чревни оплаквания и жлъчна дискинезия.

Отварата от корена и листата на растението се приема като лечебно средство при различни дихателни проблеми като астма, настинки, бронхит и магарешка кашлица, а също и други оплаквания като треска и уринарни нарушения. Външно може да се използва като лапа за ускоряване заздравяването на рани и кожни обриви. Листата се събират в началото на лятото, коренът от края на лятото до есента, както може да се изсуши за по-нататъшна употреба. Тъй като растението съдържа потенциално токсични алкалоиди не се препоръчва за вътрешна употреба.

Листата на бутербур са били използвани в традиционната австрийска медицина, като лекарство за вътрешно приложение под формата на чай или накиснати в етанол и външно, под формата на компреси или отново накиснати в оцет, за лечение на инфекции, треска, грип, настинки, сенна хрема и алергии.

В едно изследване, публикувано наскоро в British Medical Journal, група от швейцарски изследователи описват как само таблетки с екстракт от бутербур, приети в доза четири пъти дневно, са толкова ефективни, колкото популярно антихистаминно лекарство за контролиране на симптомите на сенна хрема, която не е придружена от симптоми на сънливост.

Във второ проучване, представено на 60-та годишна среща на Американската академия по алергии, астма и имунология (AAAAI), група британски изследователи поставят своя печат за одобрение на ефективността на бутербур в потушаване симптоми на тревна алергия.

Друго проучване е направено и публикувано през февруари 2014 г., от Рей Сахел, който описва ползите и страничните ефекти на Petasites hybridus. Билкарят Николас Кулпепер я нарича "велик пазител на сърцето и съживител на духовете".

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Според проведени проучвания в Швейцария, при употребата на билката се наблюдава намаляване честотата на астматичните пристъпи, което довежда до редуциране количеството на приеманите медикаменти за овладяване на пристъпа.

Множеството й приложения в народната медицина включват употребата й като диуретик и мускулен релаксант, за лечение на кашлица, треска, рани, заекване, главоболие, астма и стрес. Не всички от тези приложения са подкрепени от научни изследвания.

Коренът на бутербур помага за намаляване на честотата и тежестта на мигренозните пристъпи. Екстракт от него е полезен при алергичрн ринит.

Първоначално във Финландия се е отглеждал с лечебна цел, като се е смятало, че зловонното му коренище предпазва от чума. Използвал се е за лечение на стомашно неразположение дължащо се на нервност и менструални проблеми, но е установено, че съдържат отровни съединения и отпада от употреба. Обикновенният бутербур започва да се отглежда във Финландия през 17-ти век в Турку, който в наши дни се намира в западната част на Финландия, но по онова време принадлежи на Швеция.

Дозиране на обикновен бутербур: да не се приема повече от 1 микрограм на ден. При лечение на мигрена, билката трябва да се приема отначало профилактично за период от 4-6 месеца, като при поява на клинични признаци на състоянието и неговото обостряне, дозата се завишава. Режимът на прием и начинът на дозиране на билката при астма и стомашно-чревни разстройства, все още не са точно определени. Необходими са още научни изследвания, за да бъдат конкретизирани.

Внимание!

При употребата на обикновен бутербур могат да се проявят следните нежелани реакции: гадене, главоболие, повръщане, запек, диария и др.

Използването му не се препоръчва при деца, бременни, кърмещи жени, пациенти с чернодробни и бъбречни заболявания. Билката е противопоказана за употреба и от хора, които страдат от алергии към хризантема, невен, маргаритка, амброзия.

Не се препоръчва приемът на чайове, екстракти и капсули направени от билката в сурово състояние. Причината за това е, че тя съдържа пиролизидинови алкалоиди, които са токсични за черния дроб и бъбреците.

Всеки прием на бутербур трябва да бъде консултиран с лекар.

Заглавно изображение: gailhampshire from Cradley, Malvern, U.K, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons