Камък в бъбрека и в уретера МКБ N20

Наличието на конкремент в горната част на отделителната система се нарича камък в бъбрека и в уретера.

Два процента от населението на Европа и три пъти повече на Балканите страдат от бъбречнокаменна болест. Състоянието се нарича още нефролитиаза.

Във формирането на бъбречнокаменната болест основно значение се отдава на изменението на колоидно-минералното равновесие, на промяната на киселинността (pН) на урината, концентрацията й, промененото съотношение на някои съставки и други.

Към камък в бъбрека и уретера принадлежат:

• Камък в бъбрека.
• Камък в уретера.
• Камък в бубрека с камък в уретера.
• Камък в пикочните пътища.

В патогенезата на нефролитиазата взимат участие следните фактори: недоимъчно белтъчно хранене, авитаминоза, дехидратация (приемане на малко течности, висока температура, обилно потене, повръщане или диария), паразитози, вродени аномалии на урогениталната система, водещи до застой на урина, хиперкалциурия (повишено излъчване на калций с урината), хиперурикозурия (повишено излъчване на урея), хипероксалурия (високо ниво на оксалати в урината), цистинурия (генетично заболяване с повишено ниво на аминокиселината цистеин), инфекция на пикочните пътища и много други.

Химичният анализ показва, че най-чести са конкрементите с калциеви съставки - калциев оксалат, фосфат, следвани от уратните и цистиновите камъни. При определен процент от болните причината за възникването на бъбречнокаменната болест не може да се установи.

Клиниката на бъбречнокаменната болест зависи от мястото и размера на камъка. Оплакванията извън бъбречната криза са слабо изразени, предимно с тежест в кръста. Бъбречната криза при камък в бъбрека и уретера протича със следните симптоми:

• Остра болка в кръста и по хода на съответния уретер
• Потъмняване на урината (прилича на вода от мито месо)
• Болки и парене при уриниране
• Често уриниране
• Подуване на корема
• Гадене и повръщане
• Повишена телесната температура и други.

Спиране на отделянето на урина е тежко усложнение на бъбречнокаменната болест, което изисква бързо изясняване и лечение. Обикновено се дължи на двустранна обструкция на уретерите от конкременти, водещо до задръжка на урината и разширяване на горния отдел от пикочните пътища (хидронефроза).

Други възможни усложнения са пионефроза (инфекция при наличие на хидронефроза), образуване на паренхимни или субкапсуларни абсцеси и други.

Диагнозата камък в бъбрека и в уретера се базира главно на анамнезата на пациента, лабораторните и инструментални изследвания, които трябва да се направят още при ранните симптоми на заболяването. Задължително се изследва урината за нейното количество, състав и утайка, серумна урея, креатинин, пикочна киселина, калций, фосфати и други лабораторни показатели. Прави се ехография на бъбреците, уретерите и пикочния мехур, като се търси наличието на конкремент или белези за застой на урина. Може да се направи и нативна рентгенография на корема, при която се визуализират някои видове камъни.

Лечението на бъбречнокаменната болест трябва да бъде съобразено с химичния състав на комкремента. Диетичното хранене цели или подкиселяване или алкализиране на урината при определен химичен състав на камъка, за по-бързото му елиминирането от организма. Могат да се приемат и билки с диуретичен ефект: мечо грозде, кора от бяла бреза, гръмотрън, свила от царевица, хвойна и други. При инфектирана бъбречнокаменна болест трябва да се прилагат преди всичко антибиотици и обилно приемане на течности. Бъбречната колика се купира със спазмолитици заедно с прием на голямо количество течности, с цел да се изхвърли конкремента.

В най-тежките случаи се пристъпва към оперативно лечение, но в съвременната урологична практика все по-голямо значение има един нов и перспективен метод за извънтелесното разбиване на бъбречните камъни - екстракорпорална литотрипсия.

Когато има белези за хидронефроза се пристъпва към поставянето на катетър в уретера или пиелона на бъбрека.