Камък в бъбрека с камък в уретера МКБ N20.2

Камъкът в бъбрека с камък в уретрата е частен случай на заболяването нефролитиаза (бъбречнокаменна болест). Тя се среща предимно при младите хора, между 20 до 50 години.

Камъните се образуват предимно в пиелокаликсната система на бъбрека, и вторично попадат в по-долните части на отделителната система. Макар и рядко, при стеснение, възпаление, прегъване или дивертикул могат да се генерират и направо в уретера.

Според състава си камъните се разделят на калциевооксалатни (най-честите), уратни, фосфатни и цистеинови.

Етиопатогенезата на образуването на камък в бъбрека с камък в уретера е комплексна и включва следните предразполагащи фактори:

• Наследственост.
• Прием на силно минерализирана вода.
• Прием на храна, богата на протеини.
• Прием на храна, богата на калций.
• Заболявания, свързани с повишено отделяне на калций с урината (фрактура на кости, остеопороза, болест на Пейджет, Мултиплен миелом).
• Метаболитни заболявания (цистинурия, подагра).
• Инфекции на пикочополовата система.
• Нарушения в уродинамиката (вродени малформации, бременност, притискане на уретера от туморна маса) и други.

Когато камъкът се намира в бъбрека заболяването протича латентно, с неспецифични оплаквания от тежест и тъпа болка в кръста.

При придвижването му в уретера (бъбречна колика) започва остра клинична изява със силна болка в кръста, ирадиираща към гениталиите, гадене, повръщане, повишена температура и други.

Бъбречната колика, изразена с болка и спазъм спомага за вклиняването на камъка в стената на уретера. По време на престоя си песъчинката предизвиква оток, разязвяване и възпаление на лигавицата.

Поради спирането на уринния ток, настъпва дилатация на надстоящите участъци от уретера и пиелокаликсната система на бъбрека. Настъпва хидроуретер и хидронефроза.

При наслагването на бактериална инфекция може да се стигне до пионефорза ("гнойна торба"). Поради дразненето на лигавицата, в урината се появяват еритроцити, левкоцити и хемоглобин, а при инфекция- и самите микроорганизми.

При вклиняване на камъка в долната половина на уретера симптоматиката е малко по- различна: появяват се постоянни болки в малкия таз, дискомфорт при уриниране, чести и болезнени микции, болка по време на еякулация, болка при дефекация и други.

Диагнозата камък в бъбрека с камък в уретера се поставя въз основа на типичната клинична картина и изследванията

Прави се диференциална диагноза с остър хирургичен корем с помощта на обзорна рентгенография на корем (може да се визуализира и камъка, ако е рентгенопозитивен).

С ехография се установяват дилататорните и възпалителни промени. Цистоскопията е метод за оглеждане на пикочния мехур и евентуалният пролапс на лигавицата на засегнатият уретер. Лабораторното изследване на урината доказва промяната в pH, левкоцити, еритроцити, бактерии и други.

Лечението камък в бъбрека с камък в уретера може да бъде консервативно и хирургично.

При латентно протичане се препоръчва балнеолечение, като в зависимост от pH на урината се приемат минерални води от Михалково, Горна баня или Хисаря.

Спазва се диетичен режим с ограничаване на животинските продукти и увеличен прием на течности. От билките се препоръчват мечо грозде, шипка, червена боровинка.

При изостряне на процеса (бъбречна колика) се прилагат спазмолитици и болкоуспокояващи, антибиотици, уроантисептици, физиологични процедури (затопляне на кръста) и други. Към оперативно лечение се пристъпва при настъпване на анурия, хидронефроза, пионефроза или уросепсис.