Камък в бъбрека МКБ N20.0

Камъкът в бъбрека е изява на бъбречнокаменната болест (нефролитиаза), при което в пиелокаликсната част на бъбрека се образуват песъчинки.

Състоянието се среща в 2-3% от населението, като най-честата засегната възраст е 20-50 години.

Към камък в бъбрека принадлежат нефролитиаза, калкул или камък в бъбрека, отливъчен камък и камък в бъбрека.

Етиопатогенезата за образуване на камък в бъбрека е комплексна: 

• Наследствена предразположеност.
• Горещ микроклимат.
• Специфика на питейната вода.
• Повишен прием на белтъчини.
• Повишен прием на храни, богати на калций.
• Заболявания, при които има увеличена ексреция на калций с урината (болест на Пейджет, полиомиелит, хиперпаратиреоидизъм, мултиплен миелом, фрактури на големи кости и други).
• Заболявания на обмяната (цистеинурия, подагра, ксантинурия).
• Инфекциозни заболявания на пикочоотделителната система (променят pH на урината).
• Нарушения в уродинамиката (вродени малформации на бъбрека, бременност, притискане на уретера от туморна маса) и други.

Според състава си камъните биват калциевооксалатни, фосфатни, пикочнокисленни и цистинови.

Нефролитиазата е заболяване, което протича латентно и манифестно (при миграция на камъка в пикочните пътища).

Клиничната симптоматика при латентно протичане е неспецифична с тежест и тъпа болка в кръста.

Манифестната изява (бъбречна колика) е по-харектерна. Налице е остра болка в кръста, ирадиираща към слабините, неспокойствие, дизурия (болка, парене по време на уриниране), затруднено уриниране със спиране или прекъсване на струята, гадене, повръщане, подуване на корема, повишаване на телесната температура и други.

Тази разгърната клинична картина се основава на уростазата (задръжка на урината над мястото, на което се е заклещил мигриращия камък). Така се получава повишаване на налягането в пиелокаликсната система на бъбрека, разтягане на бъбречната капсула и дразнене на болковите рецептори. По рефлекторни механизми може да настъпи и пареза на червата, метеоризъм и перитонит.

Диагнозата камък в бъбрека се поставя въз основа на клиничната картина, обзорна рентгенография на корем, ехография на бъбреци и лабораторните показатели. При изследване на урината се установява хематурия (еритроцити или хемоглобин в урината), пиурия (левкоцити в урината), бактериурия, анормално pH на урината, повишен белтък в урината, а може да се визуализират и самите песъчинки.

Лечението на нефролитиазата бива консервативно и хирургично.

При латентно протичане се предпочита балнелочение, в зависимост от pH на урината се препоръчват минерални води от Хисаря, Горна баня, Михалково и други. Ограничава се приемът на животинска храна, както и дразнещи храни. Желателно е приемът на течности да е поне 2 литра дневно. От билките се препоръчват червената боровинка, мечо грозде, шипка под формата на чайове. Целта е да се увеличи диурезата и с това- безпроблемното изкарване на камъка. При бъбречна колика е необходимо да се купира спазъмът и болката. Ползват се Атропин, Бусколизин, Папаверин и други медикаменти. В областта на кръста се прилагат топли компреси за облекчаване на симптоматиката.

Показания за хирургично лечение са калкулозна анурия (заклещване на камък в пикочните пътища), хидронефроза, пионефроза, уросепсис, често повтарящи се бъбречни колики и други. Може да се опита екстракорпорална литотрипсия или отваряне на легенчето и премахването на камъка.