Начало Медицинска енциклопедия Лечения Стрептомицин

Стрептомицин

Стрептомицин - изображение

След откриването на пеницилина, започва усилено целенасочено търсене на нови антибиотични средства.

През 1943 г. Waksman, Schatz и Bugie изолират стрептомицин от актиномицета Streptomyces griseus, с което се създава основата на антибиотиците от групата на аминогликозидите.

Подробности може да прочетете на:

Препаратът притежава ниска липоразтворимост и слаба стомашно-чревна резорбция, поради което обикновено се прилага парентерално (по-често мускулно). Преминава трудно през кръвно-мозъчната бариера, но при наличие на възпаление на мозъчните обвивки се наблюдава повишение на пропускливостта и достигане на ефективни концентрации.

Разпределя се добре в перитонеалната, синовиалната, асцитната и плевралната течност. Притежава кратък полуживот, в рамките на два до три часа.

Излъчва се от организма предимно в непроменен вид, като основният път на елиминиране е посредством бъбреците чрез гломерулна филтрация.

Важна особеност е, че бъбречният му клирънс корелира с креатининовия клирънс и при увредена бъбречна функция, антибиотикът се натрупва и води до тежки токсични прояви. Възможно е развитие на остра бъбречна недостатъност, неврологични прояви, гърчове.

Стрептомицин притежава бактерициден ефект (убива бактериите) върху делящи се и неделящи се извънклетъчни микроорганизми. Механизмът на действие включва инхибиране на бактериалния протеинов синтез, посредством необратимо свързване към 30S субединицата на бактериалните рибозоми.

Стрептомицин има относително широк спектър и повлиява редица микробни агенти, главно Грам-отрицателни бактерии:

Приложен самостоятелно под формата на монотерапия, се наблюдава бързо развитие на резистентност. Много микроорганизми са развили резистентност към него, поради което употребата му се назначава след извършване на антибиограма и доказване на чувствителност на етиологичните агенти към него.

Основното приложение на този аминогликозиден антибиотик е в комбинираната терапия на туберкулоза, както и при чувствителни микроорганизми при пациенти с чума или туларемия. В редки случаи се използва в системното лечение на бактериален ендокардит.

Той е едно от основните средства, използвани в терапията на туберкулозата, заедно с изониазид, етамбутол, пиразинамид, рифампицин. Поради тежките странични реакции, препаратът обикновено се назначава за период от един месец.

Ефективен е при всички форми на туберкулоза, независимо от локализацията на първичното огнище.

Употребата му е ограничена, поради широкия спектър от нежелани ефекти, с който се асоциира употребата му. Често наблюдавани странични реакции са следните:

  • Ототоксичност: вестибуларни нарушения и кохлеарно увреждане, в резултат от влияние върху ресничестия клетки на базалния епител в кохлеята и нарушения в равновесието. Обикновено се изразяват в увреждане на слуха в различна степен, шум в ушите, намалена чувствителност към високочестотните тонове, световъртеж при лягане, несигурност на движенията на тъмно.

Подробности може да прочетете на:

  • Нефротоксичност: този антимикробен агент води до тубуларни увреждания, които водят до протеинурия, азотна задръжка, глюкозурия. Развива се остра тубуларна некроза, която е обратима и дозо-зависима.
  • Невромускулна блокада: при прилагане на високи дози е възможно развитие на обратима невромускулна блокада, предизвикваща респираторна парализа.
  • Алергични реакции

Абсолютно задължително е преди всеки антибиотичен курс да се извърши скарификационна проба и лечението да стартира само след отрицателен резултат.

Стрептомицин не се прилага по време на бременност, тъй като преминава плацентарната бариера и може да причини тежки увреждания на плода (най-често глухота).

Едновременното му приложение с пеницилини води до разширяване на спектъра на действие, тъй като и двата агента притежават бактерициден ефект.

Ототоксичният ефект на препарата се повишава при едновременна употреба с:

Нефротоксичният ефект се повишава при едновременна употреба с други увреждащи бъбреците медикаменти, като например полимиксини и амфотерицин В.

4.3, 15 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Стрептомицин

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияИсторияЛюбопитноНовиниСнимкиМедицински изследванияДиетиАлтернативна медицинаТестовеХранене при...Здравни съветиЗаведенияБотаникаСоциални грижиЛайфстайлКлинични пътеки