Недостатъчност на гениталната реакция мкб F52.2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Еректилна дисфункция представлява състояние, при което мъжът изпитва затруднение или невъзможност да получи или поддържа ерекция, която да е достатъчна за осъществяване на полов акт.
По данни от различни научни изследвания, от еректилна дисгункция страдат 52% от мъжете между 40 и 70 години.

ЕТИОЛОГИЯ:
По отношение на причините за възникване на това състояние, еректилните дисфункции могат да се групират в три основни групи:
- Функционални еректилни дисфункции- предизвикват се главно от психогенни фактори.
- Органични еректилни дисфункции- предизвикани от съдови, неврологични или ендокринни заболявания, както и от действие на различни медикаменти, потискащи сексуалните реакции.
- Еректилни дисфункции със смесен произход- нарушения вследствие както на органични така и на психогенни причини.

КЛИНИЧНА КАРТИНА:
Състоянието се характеризира с разнообразна симптоматика. В по-тежките стадии на заболяването, мъжът е напълно неспособен да получи ерекция. По-често се получава затруднено получаване на ерекция в ситуации на интимно общуване, или в непостоянство на ерекцията, която може да се загуби при опит за проникване във влагалището на жената.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА:
Основно при това състояние е способността на лекаря да разграничи дали става дума за еректилна дисфункция вследствие на психогенни или органични нарушения, като причина за заболяването. Съществуват ясни анамнестични данни, които представляват индикатор за психогенния характер на еректилната дисфункция:
1. Възниква само по време на сексуално общуване с партньорката, като извън тези моменти мъжът е в състояние да получи нормална ерекция.
2. Възниква непосредствено преди навлизането или по време на сексуалния контакт.
3. Възниква само при някои от половите контакти с една партньорка, като в други случаи е възможно напълно успешно сношение.
4. Възниква само при контакт с една партньорка, а при сексуален контакт с друга е възможен нормален сексуален контакт.
5. Възниква само при определени обстоятелства.
6. Характеризира се с внезапно начало след период на нормален сексуален живот.

За предимно органичния характер на еректилната дисфункция говорят следните характеристики:
1. Постепенно развитие на нарушението.
2. Прогресивно развитие на заболявания, нарушаващи кръвоснабдяването и инервацията в областта на таза и половите органи.
3. Прием на медикаменти които потискат сексуалните реакции. Такова действие имат някои антихипертензивни средства, невролептици, антидепересанти, антиконвулсанти, алкохол и никотинът в по-голями дози, както и повечето наркотични средства.
4. Травми иоперативни интервенции в тазовата и гениталната област.

ЛЕЧЕНИЕ:
Лечението на еректилната дисфункция се състои от следните стъпки:
- Преодоляване на тревожното очакване и страха от неуспешно представяне.
- Специфично стимулиране на сексуалната активност с цел по-лесно преодоляване на функционалния или органично обусловения спад. За тази цел се прилагат лоаклно действащи медикаменти като Viagra и други вазоактивни пептиди. По-ефективно действие са афродизиаците.
- Промяна на интерперсоналните отношения.
- Специфично отстраняване на присъстващите органични нокси (лечение на хипертоничната болест, компенсиране на диабета и сл.)