Кожа и кожни придатъци (Cutis, integumentum commune)

                 Кожата (integumentum commune, cutis) е сложен орган, който покрива и оформя тялото, защитава организма от разнообразните външни фактори и осигурява постоянство на неговата вътрешна среда.  Тя се състои от епидермис, дерма и подкожие. Общото тегло на кожата е около 20% от теглото на тялото. Общата и повърхност е 1,5 до 2,5 м². Дебелината на кожата без хиподермата варира от 0,4 до 4 мм. Жените по правило имат по-тънка кожа от мъжете. На местата на естествените отвърстия - уста, нос, право черво, пикочен канал, влагалище кожата постепенно преминава в лигавици. Специфични образувания на кожата са кожните придатъци.

Повърхността на кожата е неравна и се състои от множество бразди, вдлъбнатини, възвишения и гънки, които в различните участъци образуват индивидуален релеф. Папиларните възвишения по воларните повърхности на ръцете и плантарните на краката са наредени в редици (cristae cutanea) образуват дъги, бримки, спирали и сложни фигури. Те се наричат дерматоглифи. Тази особеност намира приложение в криминалистиката за разпознаване на отделни лица - дактилоскопия и в клиниката за диагностициране на някои генодерматози. Кожните гребени са строго индивидуаллни и остават непроменени за цял живот.

Функции на кожата

Сложната структура на човешката кожа е във връзка с нейните многообразни функции. Кожата служи за защита на тялото от механични, химични и термични увреждания и от мноого болестотворни организми.

Нейните имуннокомпетентни клетки участват в защитни процеси; кожата представлява имунен орган. Тя служи за регулация на температурата чрез промяна на кръвообръщението и потната секреция.

Тя участва във водния баланс, като, от една страна, предпазва кожата от изсъхване, а от друга страна, отделя течност и соли.

Тя притежава нервни структури, които я правят сетивен орган за натиск, допир, температура и болка.

Тя предизвиква трансформация на провитамин D в биоактивни метаболити.

Тя действа чрез зачервяване, побледняване, „настъхване" и др. като комуникационен орган.

Тя представлява и електрическо съпротивление, което при психическо натоварване се променя - основа за т.нар. детектор на лъжата.

Свойства на кожата

Кожата е мека, еластична, разтеглива и се характеризира с вроговяване на своя епител. С изключение на дланите, ходилата и главата, тя е свързана с подлежащата тъкан хлабаво и така е леко подвижна. Около ставите образува резервни гънки, които осигуряват необходимата свобода на движение.

Цвят на кожата

            Цветът на кожата варира от светлорозов до тъмно кафяво-черен. Различават се три раси: бяла - кавказка, жълта - монголоидна и черна - негри, австралийски аборигени. Между тези раси има смесвания - креоли, мулати, метиси и др. Пигментацията на кожата бива  конституционална - генетично обусловена и факултативна - повлияна от външни фактори. Различават се 6 фенотипа (I - албиноси; II - IV - бели индивиди с различна степен на образуване на меланин под влияние на слънчевата светлина, V - мургави; VI - черни).