Съпротивление при дишане

За извършване на жизнено важния процес – дишане, е необходимо инспираторните мускули да преодолеят съпротивлението на белите дробове. За увеличаване на белодробният обем е необходимо да се преодолее еластичното съпротивление, а за създаването на въздушен поток – нееластичното.

Еластично съпротивление при дишане се наблюдава по време на вдишване. То се обуславя от стремежа на белите дробове да се свият. Този стремеж се дължи на еластичните сили на белодробния паренхим и на повърхностното напрежение на течността, покриваща отвътре алвеолите. Белодробната тъкан е изградена от колагенни и еластични влакна. По време на вдишване те се разтягат и това води до появата на напрежение в тях, стремящо се към връщането им в спокойно състояние. Наличието в белите дробове на еластични влакна позволява по-лесното им разширение, а намиращите се в тях колагенни влакна ограничават по-нататъшното разтегляне на белите дробове. Друга голяма сила е повърхностното напрежение на водния слой на алвеолите, което се преодолява благодарение на наличието на сърфактант.

За съпротивлението при дишане, отношение има и навлизащият в белите дробове за единица време обем въздух, под влияние на определен градиент. Придвижването на въздуха се предизвиква от силата, възникваща като разликата между атмосферното и белодробното налягане. Тази сила придава определена обемна скорост на въздушната струя, като по този начин се преодолява съпротивлението на дихателния път. Когато в дихателните пътища има стеснения, закономерно нараства и съпротивлението, което е по-голямо при учестено и дълбоко дишане.

Нееластичното съпротивление при дишане се обуславя от силите на триене, които възникват по време на дихателния цикъл. То е два вида: тъканно-вискозно и съпротивление на дихателните пътища. Тъканно-вискозното съпротивление се дължи на силите на триене, които възникват в белодробните тъкани. Съпротивлението на дихателните пътища се дължи на силите на триене, които възникват в тях при движение на въздуха. То зависи от физични и физиологични фактори. Към физичните фактори спадат общата площ на напречното сечение на дихателните пътища и вида на потока. Общата площ на напречното сечение е най-малка в горните дихателни пътища и е най-голяма в респираторната зона, тоест съпротиелвнието в горните дихателни пътища е най-малко, а е най-голямо в респираторната зона. 80% от общото съпротивление се дължи на горните и долните дихателни пътища. Физиологичните фактори, които влияят върху нееластичното съпротивление, са промените в обема на белите дробове, тонусът на гладките мускули в стенета им и секрецията на мукус. При вдишване, съпротивлението, което въздушната струя среща е по-малко, отколкото при издишване. Това се дължи на наличието на гладкомускулни влакна в бронхите, които по време на вдишване, поради увеличаващото се негативно интраплеврално налягане разширяват бронхите. Тоничните импулси, идващи от вагуса и достигащи до бронхиалната гладка мускулатура, я държат леко напрегната. Мощен бронхосвиващ ефект имат ацетилхолинът, серотонинът, брадикининът и хистаминът. Спазмолитичен ефект има симпатикусът, който се осъществява чрез активиране на β2-адренергичните рецептори.