Особености на белодробното кръвообращение

Белодробното кръвообращение има основната задача да осигури оптимални условия за газова обмяна между алвеоларното пространство и белодробните капиляри. През съдовете му преминава целия минутен обем кръв на дясната камера, който се равнява на минутния обем на лявата. Особеностите на белодробното кръвообращение са такива, че позволяват белодробната циркулация напълно да се адаптира към тази им функция.

Белодробните съдове са къси, широки и разтегливи. Те имат по-тънка стена от системните съдове и гладко-мускулната им обвивка е по-слабо изразена. Тези особености определят ниското общо съдово съпротивление на белодробните съдове. Голямата им разтегливост обяснява защо при значителни промени в минутния обем, белодробното съпротивление се променя в незначителна степен.

При изправено положение на тялото се наблюдава неравномерно разпределение на белодробния кръвен поток с градиент от върха към основата. Тази разлика се дължи на действието на силите на земното притегляне, което води до повишаване на налягането с 0,77 mmHg за всеки сантиметър под нивото на трето ребро (под нивото на сърцето). Поради тази причина кръвната перфузия на върховете е значително по-слаба в сравнение с тази в основата, като практически само по време на систола тя е налице. Повишаването на налягането изчезва в легнало положение и при физическо усилие.

Опитно е доказано, че съпротивлението на белодробните артериоли, представлява само 20% от това на системното кръвообращение. Наблюдава се последователно понижение на налягането в белодробното кръвообращение, а именно в:

• налягане в белодробната артерия е около 10 mmHg;
• в белодробните капиляри - около 4 mmHg;
• в белодробни вени, най-малко - около 1 mmHg.

В капилярната област, поради ниското налягане, са налице условия за образуване на тъканна течност, което е от голяма значимост за газовата обмяна. При някои патологични състояния, при които настъпва кръвен застой в белите дробове (капилярното налягане надхвърли колоидно-осмотичния натиск на кръвта), алвеолите се изпълват с тъканна течност и дишането, съответно се затруднява. За поддържането на нормалната газова обмяна е необходимо съществуването на оптимално количество интерстициална течност в белите дробове.

Интересен феномен е, че ако кръвта, която преминава през белодробните капиляри не съдържа еритроцити, се развива оток, независимо, че КОН не е нарушено. Количеството на кръвта в белите дробове е около 450 милилитра, от тях 70 милилитра се намират в капилярите. Естествено, при различни физиологични и патологични условия, това количество може да варира в широки граници. За пример може да послужи дишането срещу повишено атмосферно налягане (такова може да се наблюдава при свирене на тромпет, например), при което в белите дробове остават не повече от 200 мл кръв. При състояния на кръвозагуба, голяма част от кръвта в белите дробове автоматично се прехвърля в системното кръвообращение и допринася за компенсиране на загубеното количество кръв.