Авторегулация на циркулацията на белодробното кръвообращение

Белодробният кръвен поток е сравнително независим от системните регулаторни механизми. Регулацията му се характеризира с редица особености. Поради неподатливостта на белодробното кръвообращение към външни регулаторни механизми, се смята, че то е подложено на авторегулация. От основно значение са парциалните налягания на кислорода и въглеродния диоксид.

В белите дробове локалното намаляване на алвеоларното налягане на кислорода води до артериоларна вазоконстрикция (до свиване на артериолите), вместо до вазодилатация (разширяване на артериолите). Този феномен ограничава газовата обмяна в областта на хиповентилираните алвеоли.

Белодробните съдове се повлияват и от физични фактори. В този смисъл белодробните съдове се делят на две групи: екстраалвеоларни и интраалвеоларни. Екстраалвеоларните съдове са по-големи. Те не се повлияват от алвеоларното налягане, но зависят от интрастициалното и интраплевралното. По този начин при увеличаване на белодробния обем и на субатмосферното интраплеврално налягане, екстраалвеоларните съдове се разширяват и кръвния поток нараства. Алвеоларните съдове са представени от белодробните капиляри. Те се много чувствителни към промени в алвеоларното налягане.

Белодробните съдове се регулират и от симпатиковия дял на вегетативната нервна система. Повишаването на неговата стимулация води до разширяване на белодробните вени и увеличаване на притока на кръв към дясното предсърдие. По тази причина и белодробното кръвообращение се смята за един от кръвните резервоари в човешкия организъм.