Лечение при склеродермия

Въпреки невероятния напредък в съвременната медицина, диагностика и лечение на многобройни, считани за нелечими в близкото минало заболявания, то към днешна дата все още има много неразрешени въпроси. Редица заболявания остават с неизяснена етиология (невъзможност за разкриване на конкретните причини, довели до развитието на болестта), затруднена диагностика (липса на разработени специфични методики за диагностициране на конкретното заболяване), липса на ефективна терапия.

Дори и с много ниска честота тези заболявания изискват повишена бдителност, тъй като представляват риск за пациентите и липсата на терапия води до постепенна прогресия, задълбочаване на промените и настъпване на различни по вид и тежест усложнения.

Рядко заболяване с потенциално опасен характер е така наречената склеродермия (може да я срещнете и като системна склероза), която вплита в себе си различни форми и прояви.

В зависимост от особеностите на болестта при конкретния пациент се различават дифузна кожна склеродермия и локализирана склеродермия, като едни от най-честите прояви при това заболяване включват синдром на Рейно (феномен на Рейно), синдром на карпалния тунел (синдром на карпалния канал), оток на пръстите, ръцете, стъпалата, кожни изменения, артралгия (болки в ставите), съчетана с подуване и скованост и други. При прогресия на болестта вторично се увреждат и други органи и системи, като най-често това са гастроинтестиналният тракт, щитовидната жлеза, опорно-двигателният апарат и други.

Полезна и подробна информация за отделните форми на болестта, особеностите в тяхното протичане и методите за поставяне на диагнозата може да намерите в раздел Заболявания:

• Локализирана склеродермия [morphea]
• Линеарна склеродермия

Своевременното откриване на болестта често е предизвикателство за медицинските специалисти и може да отнеме време, като е важно изясняване на формата и особеностите на заболяването при отделния пациент с цел назначаване на целенасочено, адекватно и индивидуализирано лечение при склеродермия.

В масовия случай терапията е консервативна, като се използват медикаменти от различни фармакологични групи в определени схеми и дозови режими. В зависимост от състоянието и наличните увреждания в резултат от болестта при отделните пациенти могат да се приложат и други методи на терапия.

Често използвани лекарства и методи за лечение при склеродермия

Лекарствената терапия е лесен за приложение терапевтичен метод, който при правилен подбор на медикаментите се отличава с висока ефективност и може да повлияе върху забавянето на прогресията на болестта и обратното развитие на някои от промените.

Използват се препарати от различни фармакологични групи, които се отличават най-общо по своя механизъм на действие и постигнат краен резултат. Обикновено целта на лечението включва облекчаване симптомите при отделния пациент и забавяне прогресията на склеродермията, минимизиране рисковете от развитие на дългосрочни усложнения.

Обикновено терапията се назначава перорално (прием през устата на таблетки, капсули, прах за разтваряне), но в някои случаи може да се наложи парентерална терапия (интравенозни инфузии, интрамускулни инжекции, интраставни апликации) с цел постигане на по-бърз и силен ефект.

Към едни от най-често използваните медикаменти за лечение при различните форми на склеродермия се включват:

• нестероидни противовъзпалителни средства: тази голяма група медикаменти се отличава с изключително добри противовъзпалителни свойства, аналгетичен ефект (обезболяващ ефект) и се прилага често за симптоматично повлияване на болковия синдром, съпътстващ болестта и повлияване на активираното възпаление в организма. Към едни от най-често използваните агенти се включват ибупрофен и неговите аналози, напроксен, аспирин и други, като е необходимо съобразяване на дозата с тежестта на болестта при отделните пациенти (често се налага използване на по-високи дози за постигане на оптимален противовъзпалителен ефект), както и с наличните подлежащи заболявания (при увреждания, засягащи интестиналния тракт, високите дози нестероидни противовъзпалителни агенти могат да причинят раздразнения и различни по тежест странични ефекти)
• кортикостероиди: кортикостероидите са голяма група лекарства с основни представители преднизон, метилпреднизолон, дексаметазон и други, която се отличава с изключително висока противовъзпалителна активност и имуносупресивни свойства. Кортикостероидите се прилагат обикновено по специална схема (с постепенно покачване на дозата до постигане на желания ефект, последвано от постепенно понижение и преустановяване на приема), като продължителните терапевтични курсове крият сериозни рискове от изява на различни по тежест странични ефекти (промени в кръвното, метаболитни и ендокринни увреждания, остеопоротични изменения, депресивна симптоматика и други). Могат да се приложат перорално или инжекционно в зависимост от състоянието на пациента, като обикновено се назначават при по-тежките и авансирали форми на склеродермия
• имуносупресивни лекарства: във връзка с автоимунния характер на заболяването при много пациенти се прилагат имуносупресивни лекарства за потискане на собствената имунна система и отшумяване на част от проявите на болестта, забавяне на прогресията и облекчаване симптомите на пациента. Терапията с лекарства, потискащи имунната система, крие сериозни рискове от странични ефекти, поради което се прилага по-рядко, при определени форми на заболяването и по строги медицински показания в утвърдени схеми, като се препоръчва активно наблюдение на пациентите и своевременни мерки при данни за поява на сериозни странични ефекти
• вазодилататори: вазодилататори (лекарства, които водят до разширяване на кръвоносните съдове), каквито са например калциевите антагонисти, нитроглицерин, алфа блокерите и други, се прилагат при наличие на системни увреждания, като могат да подпомогнат лечението при налични сърдечно-съдови, бъбречни и белодробни увреждания, феномен на Рейно и други
• антиациди: при много от пациентите се съобщава за наличие на промени в киселинността на стомашното съдържимо и различни по вид гастроинтестинални оплаквания, поради което често в комплексната терапия се включват и лекарства за повлияване на киселинността от различни групи (най-често инхибитори на протонната помпа и Н2 блокери)

Освен медикаментозна терапия при много пациенти могат да се приложат и други терапевтични методи, като например фототерапия или PUVA терапия, хирургично лечение (в редки случаи), физикална терапия и рехабилитация, трудова терапия и други.

Вашият лекуващ лекар в зависимост от тежестта на заболяването ви и наличието на редица други особености (възраст, общо здравословно състояние, наличие на системни увреждания и усложнения) ще прецени вида на терапията, нуждата от допълнително лечение и ще ви насочи към конкретните специалисти при необходимост.

При някои пациенти към основното лечение се включват и мерки от алтернативната медицина, като например акупунктура, акупресура, биофийдбек терапия, билколечение и други. Полезна и подробна информация за алтернативните методи за повлияване на болестта може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

• Алтернативни средства от полза в терапията на склеродермия

Лечение при склеродермия: терапия в зависимост от уврежданията

Склеродермията засяга различни органи и системи, причинявайки различни по вид и тежест симптоми при отделните пациенти. Често терапията при болестта се назначава в зависимост от основните оплаквания на пациента и наличните увреждания.

Към едни от най-честите оплаквания на пациентите (в зависимост от локализацията на болестния процес) и съответните симптоматични мерки за справяне с тях се включват следните:

• кожни промени: за ефективно повлияване на уврежданията по кожата се препоръчва използването на различни по вид локални средства, обикновено съдържащи емолиенти, хидратиращи и силно овлажняващи средства, при нужда и болкоуспокояващи агенти. Прилагат се по няколко пъти на ден, като най-подходящата лекарствена форма (гел, крем, маз, пудра и други) се определя и назначава от лекуващия лекар
• облекчаване на болковия синдром: обикновено болка е налице поради засягане на ставите, във връзка с което се назначават различни аналгетици и противовъзпалителни средства, главно от групата на нестероидните противовъзпалителни агенти. При лек до умерен болков синдром се назначават локално (най-често под формата на гел за нанасяне върху засегнатия участък), перорално (таблетки, капсули) и по-рядко, при тежките форми се назначават инжекционно
• профилактика на инфекции: уврежданията по кожата показват повишена склонност към развитие на инфекции, поради което при някои пациенти превантивно се назначават локални средства, съдържащи и антибиотик в състава си
• облекчаване на гастроинтестиналните прояви: най-честите оплаквания на пациентите са от киселини, парене, диспепсия, нарушено храносмилане, поради което могат да се включат към системното лечение различни антиациди, инхибитори на протонната помпа, Н2 блокери, ензими за подобряване на храносмилането и други
• повлияване на симптомите при феномен на Рейно: за ефективно повлияване при феномен на Рейно се препоръчва използването на вазодилататори, каквито са например блокерите на калциевите канали (калциеви антагонисти), локални средства, съдържащи нитроглицерин, алфа блокери, силденафил и други, често в комбинация с аспирин в ниски дози за профилактика на тромбообразуването. При наличие на сериозни улцерации и разязвявания по пръстите или начеващи гангренозни изменения се препоръчва хоспитализация и своевременно лечение (тежките изменения при някои пациенти стават причина за ампутация)
• бъбречни увреждания: за предпазване от развитие на бъбречни увреждания или повлияване на налични такива често използвани лекарства са агентите от групата на АСЕ инхибиторите (еналаприл, лизиноприл, рамиприл) и сартаните (валсартан, кандесартан), а при по-тежките налични увреждания може да се наложи провеждането на диализно лечение
• белодробни усложнения: с прогресията на болестта са възможни различни по вид белодробни увреждания, като в зависимост от техния вид и тежест се назначава подходящо лечение. Така например при белодробна фиброза с бърза прогресия може да се проведе курс с циклофосфамид (лекарство, използвано за химиотерапия), при пулмонална хипертония се препоръчва лечение с епопростенол (вид простагландин), а при изключително тежки увреждания може да се обмисли трансплантация на белия дроб (при наличие на подходящ донор и условия)
• аритмия и други сърдечно-съдови увреждания: при наличие на оплаквания и промени, засягащи сърдечно-съдовата система, се назначават подходящи лекарства, като най-често използвани са препаратите за лечение на аритмия и други ритъмни нарушения, антихипертензивни средства, различни вазодилататори и други
• дентални проблеми: уврежданията на зъбите са често срещан проблем при пациентите със склеродермия (често се наблюдава сухота в устата, която предразполага към увреждане на зъбите, а наличието на киселинен рефлукс задълбочава увредите), поради което се препоръчва подходяща грижа и средства, често посещение при личния стоматолог и ефективна превенция на зъбните увреждания

Ефективното лечение при склеродермия включва комплексен подход и комбинирана терапия с цел облекчаване проявите на болестта при отделните пациенти, забавяне на прогресията и подобряване на цялостната прогноза с минимизиране на рисковете от сериозни усложнения в дългосрочен план.