Анормално положение на тялото МКБ R29.3

Нервната система е една от най-сложно устроените системи в човешкото тяло. За разбирането на механизмите, водещи до анормално положение на тялото, е необходимо да я разгледаме само най-общо.

Нервната система е съставена от две анатомично и функционално свързани части:

1. Централна нервна система (ЦНС)
2. Периферна нервна система (ПНС)

ЦНС се състои от главен мозък, разположен в черепната кухина, и гръбначен мозък, разположен в гръбначния канал, образуван от телата на прешлените. Главният мозък допълнително се разделя на шест части, от които ще обърнем внимание само на една — малкия мозък, разполагащ се в тилната част на главата. Неговата главна функция е координацията на движенията и регулацията на мускулния тонус. До него достига информация от различните рецептори в тялото, която той обработва, след което изпраща импулси до мускулите и мускулните групи и регулира тяхното съкращение.

Периферната нервна система е съставена от нервни клетки (неврони), разположени извън централната нервна система. Те достигат до всички органи и тъкани в тялото и пренасят информация от тях до ЦНС и обратно. За разлика от структурите на ЦНС, периферните нерви не са защитени от костни кухини, което ги прави по-податливи на механични увреждания. Всяка по-сериозна увреда, засягаща малкия мозък или периферните нерви, може да доведе до нарушение на мускулната регулация и до анормално положение на тялото.

Анормално положение се нарича ригидното (втвърдено) движение на тялото и хроничната (продължителна) позиция. За разлика от неправилната поза или изгърбване, тук се има предвид тенденцията да се задържа определена позиция на тялото или движение на някоя от неговите части по анормален начин. Това се случва, тъй като обикновено мускулната контракция (съкращение) е съпроводена с оказване на лека съпротива от страна на антагонистичната мускулна група (противоположно действаща), но при редица болестни състояния на ЦНС тази съпротива липсва.

Анормалното положение на тялото може да се раздели на три главни типа:

• опистотонус
• декортикация
• децеребрация

Опистотонусът (от гръцки: описто — отзад, тонус — напрежение) представлява състояние на значителна хиперекстензия (свръхразгъване) и статичност (скованост), при което главата, врата и гръбначният стълб на пациента образуват формата на дъга или мост. Това се дължи на силната мускулна контракция в мускулите на врата и гърба. Една от причините за това болестно състояние е тетанусът.

Декортикацията е друг тип анормално положение на тялото, но за разлика от опистотонусът тук ръцете на пациента са в състояние на флексия (сгънати в лакътните стави) и приведени навътре към гърдите, свити в юмрук. Краката са в състояние на екстензия (разгънати в коленните стави), като стъпалата сочат към срединната линия на тялото. Наличието на декортикация говори за увреждане на централната нервна система на ниво мозъчни полукълба, таламус или междинен мозък, тоест увредата най-често е в горните нива на ЦНС. Това може да ориентира лекуващия лекар за естеството и локализацията на проблема.

Децеребрацията е последният тип анормално положение на тялото, което представлява неволева екстензия на горните крайници в отговор на външни стимули. Позицията на пациентите е с глава, силно извита назад, китките са извити навън, краката са в състояние на екстензия. Тялото е ригидно, зъбите са стиснати. Децеребрацията може да засегне или само едната половина на тялото, или и двете. Може да са засегнати само ръцете и да бъде преходна, а не постоянна.

Наличието на този симптом е сигнал за увреждане на мозъчния ствол, тоест на по-долните отдели на централната нервна система, за разлика от декортикацията. Не е рядко преминаването от декортикация към децеребрация или наслагването им, което се наблюдава най-често при значително покачване на вътречерепното налягане, водещо до вклиняване (хернииране) на мозъчните полукълба (преминаването им от нормалното анатомично положение в черепната кутия навън през големия отвор на черепа, което води до тяхното притискане и механично увреждане).

Освен изброените три патологични положения на тялото, можем да споменем и по-доброкачествено протичащите състояния — сколиоза и тортиколис. При сколиозата се наблюдава изкривяване на гръбначния стълб на различно ниво наляво или надясно от срединната линия. Освен вродена, сколиозата може да бъде и придобито заболяване.

Тортиколисът представлява изкривяване на главата на една страна. Това състояние, както и сколиозата, може да бъде вродено или придобито. Когато увреждането е тежко, единственото адекватно лечение и за двете състояния е оперативната корекция.

Главната причина за развитие на анормално положение на тялото е увреждането на структури на централната нервна система — главния мозък или мозъчния ствол, като типът на позата зависи от локализацията на увредата. Най-честите болестни състояния са:

• вътречерепна хеморагия (кръвоизлив)
• менингит
• травма на главата
• енцефалопатия
• мозъчен инфаркт
• мозъчен тумор
• синдром на Рей

Въпреки разнообразието от етиологични причинители, двата главни увреждащи фактора са мозъчния оток, водещ до повишаване на интракраниалното налягане, което води до механична увреда на невроните, и нарушеното кръвоснабдяване, водещо до тяхното метаболитно увреждане.

За успешното лечение на анормално положение на тялото е важно поставянето на точна диагноза, която започва с подробно снемане на анамнеза. При наличие на опистотонус, декортикация или децеребрация, най-често пациентът не е в състояние да бъде разпитан — тогава се прибягва до вземане на информация от близките му или от хората, които са извикали бърза помощ. След оказването на необходимата първа помощ могат да бъдат назначени някои образни изследвания като рентген, скенер или ядрено-магнитен резонанс. Понякога се налага провеждането на мозъчна ангиография, за да се онагледи дали има нарушение на кръвообращението на главния мозък.

След като се постави конкретната диагноза се пристъпва към лечение, което при спешните случаи започва в спешното приемно отделение, а оттам пациентът се настанява в интензивен сектор. Когато анормалното положение на тялото или на главата се дължи на ортопедичен, а не на неврологичен проблем, лечението по правило се провежда от екип, който включва ортопед-травматолог и хирург.

Превенцията на това болестно състояние е от изключителна социална значимост. Необходимо е родителят да следи за правилната стойка на детето си. При участия в контактни спортове е желателно да се използват защитни средства. При деца се избягва употребата на аспирин, тъй като може да доведе до изява на синдрома на Рей.

При възрастните хора с хронични заболявания, като диабет или хипертония е наложително редовното измерване и контрол на кръвно-захарните нива, кръвното налягане и холестерола. Движението и отказването от вредните навици редуцират значително риска от възникване на неврологично увреждане.