Анормален рефлекс МКБ R29.2

Рефлексът е неволева, закономерна и стереотипна двигателна или секреторна реакция в отговор на определено сетивно дразнение (сензорен стимул). Рефлексите са най-простите форми на двигателна активност, чрез които се осъществяват най-елементарните приспособителни функции на организма. Рефлексната функция е основна и специфична за нервната система.

Патологичните рефлекси са качествена промяна на рефлексната дейност. Те са необичайни за нормалния индивид двигателни отговори за определени дразнения. Характерни са за случаите на увреждане на пирамидния път. Приема се, че са продукт на филогенетично по-стари мозъчни функционални системи. Представляват архаични рефлексни реакции, които в норма са потиснати от по-нови и надлежащи главномозъчни структури, каквато е пирамидната система, която осигурява провеждането на импулсите за целенасочените волеви движения.

Въздействието на болестните процеси върху рефлексната дъга и различни аферентни пътища от ЦНС (централна нервна система) може да увеличи или намали силата на моносинаптичния рефлекс, съобразно баланса между процесите на възбуждане или потискане на алфа- и гама-мотоневроните и инхибиторните неврони.

Различават се следните анормални рефлекси:

• Патологични рефлекси от групите на Бабински и на Росолимо
• Рефлекси на орален автоматизъм (аксиални рефлекси)
• Рефлекси на гръбначно-мозъчен автоматизъм (защитни рефлекси)
• Рефлекси на стволов автоматизъм

Освен това промените в рефлексите могат да са количествени, т.е. да са резултат както на органична лезия, така и на дисфункция. Изследващият има за цел да направи пълен неврологичен статус, изследвайки не само всеки един рефлекс, но и неговата сила. Преценяват се следните промени: анизорефлексия, хиперрефлексия, хипорефлексия и арефлексия.

Понижението на силата или липсващ изцяло рефлекс е патологично състояние, означено като сигнал на Вестфал. Наблюдава се при наличие на лезии по долните неврони или физиологично по време на сън. Повишени рефлекси се наблюдават ако има лезии на горните неврони, хипертиреоидизъм, превъзбудимост.

Арефлексията е състояние, при което мускулите не реагират на стимули. Нейна противоположност е хиперрефлексията (мускулите отговарят пресилено на стимулите). Причинява се от заболяване или нараняване на нервната система. Основният симптом при нея е пълното отсъствие на рефлекси. При нормално състояние, когато мускулното сухожилие се почуква бързо, мускулът веднага се свива. Ако пациентът е с арефлексия мускулът няма да се свие.

Могат да се открият и други симптоми, които зависят от основната причина, като например изтръпване или мравучкане в ръцете или краката, анормална мускулна координация, мускулна слабост, тромавост или редовно падане на неща от ръцете ви, сексуална дисфункция, особено при мъжете, запек, храносмилателни проблеми, уринарна инконтиненция, парализа, респираторна недостатъчност.

Най-честата причина за липсващ рефлексен отговор е периферната невропатия. Периферната невропатия е нарушение, при което нервите са повредени или унищожени. Някои от състоянията, които могат да доведат до периферна невропатия са:

1. Диабет – получа се увреждане на нервите вследствие на поддържане за дълъг период от време на високи нива на кръвната захар (диабетна невропатия)
2. Хиповитаминоза – недостик на витамини Е, B-1, B-6 и B-12 води до увреждане на нервите и до арефлексия - Синдром на Милър-Фишър
3. Синдром на Guillain-Barré – имунната система грешно атакува в периферната нервна система собствени здрави нервни клетки. Причината за заболяването е неизвестна, но съществува теория, че инфекция го отключва.
4. Хипотиреоидизъм – недостатъчната продукция на тироидни хормони води до задръжка на течности и повишено налягане около нервната тъкан.
5. Токсини, алкохол
6. Автоимунни заболявания

За доказване на арефлексията е необходимо да се изясни кога са започнали симптомите, колко бързо се е влошило състоянието и дали пациента е бил болен, преди да започнат симптомите. За физикалния преглед се използва рефлексно чукче, с помощта на което се изследват не само рефлексите, но и тяхната сила. За да се прецени коя е причината за арефлексия се назначават и други тестове, като лумбална пункция, кръвни изследвания, електромиография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Лечението зависи от причинителя, като се включват медикаменти, физикална терапия или и двете.

Хипорефлексията е състояние, при което мускулите реагират с по-малка сила в отговор на стимулите. Вашите мускули могат да са толкова слаби, че да не можете да правите ежедневни дейности. Хипорефлексията може да се развие самостоятелно, но по-често се свързва със заболяване. Следователно диагнозата, лечението и прогнозата могат да варират значително според него. Затруднени са обикновени дейности като прав стоеж, вървене, държане на предмети, шофиране. В най-тежките случаи може да доведе до пълна слабост на мускулите. Хипорефлексия се развива при увреда на моторни (двигателни) неврони. Те изпращат импулси между главния и гръбначния мозък на човек и заедно до останалите части на тялото, за да се контролират мускулите. Някои заболявания, които водят до хипорефлексия са:

1. Амиотрофична латерална склероза (ALS) — това е прогресивно неврологично дистрофично заболяване, унищожаващо клетките на главния и гръбначен мозък. С течение на времето води до мускулна слабост, загуба на говорната способност, на паметта и дихателни затруднения.
2. Синдром на Guillain-Barré (GBS)
3. Хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия
4. Хипотиреоидизъм
5. Увреди на гръбначния мозък
6. Инсулти
7. Странични ефекти от някои лекарства — мускулни релаксанти

Състоянието се диагностицира отново с рефлексно чукче, което ще покаже намален по интензитет рефлексен отговор. За потвърждаване на диагнозата и откриване на причинителя се извършват допълнително биопсия на мускулна тъкан или нерви, кръвна картина, електромиография, ядрено-магнитен резонанс, лумбална пункция, изследване на урина.

Лечението включва медикаменти и физикална терапия.

Пателарният рефлекс (knee joint) представлява рефлекс на разтегливост, локализиран в L2, L3, L4 сегментите на гръбначния мозък. Механизмът на образуване на рефлекса се представя като с чукче се удари под колянната капачка, така се стига до рецепторите (мускулен шпиндел) на четириглавия бедрен мускул. Продуцира се сигнал, който пътува до гръбначния мозък (L3) и синапсите. Оттам алфа — моторен неврон образува еферентен импулс обратно до четириглавия бедрен мускул, казващ му да се контрахира (свие). Контракцията се координира с релаксацията на антагонистичния (противоположен) флексор (разгъвач) на мускулите на подбедрицата, при което крака реагира с ритане. Този рефлекс помага на тялото да запази правилна поза и баланс. Пателарният рефлекс е пример за моносинаптична рефлексна дъга.

Патологичните рефлекси от групите на Бабински и на Росолимо винаги са израз на органична лезия на пирамидния път. В групата на Бабински са включени рефлексите на Бабински, Опенхайм, Гордон, Шефер и Чадок. Извършват се по различен начин, но водят до един и същи отговор — тонична екстензия на палеца, разперване и плантарна флексия (сгъване) на останалите пръсти. Групата на Росалимо се състои от рефлексите на Росалимо, Жуковски, Мендел-Бехтеров, Хофман и Трьомнер. Те водят до краткотрайна (клонична) плантарна флексия.

Към рефлекси на гръбначномозъчен автоматизъм са включени:

• Флексорен (скъсителен) рефлекс — извършва се най-често в областта на ходилото. При застрашаващо увреждане крака се свива в трите големи стави
• Екстензорен (удължителен) рефлекс — при дразнене на корема или в проксималните (близки) части на крака се получава екстензия (разтягане) на бедрото и подбедрицата заедно с флексия на стъпалото
• „Автоматизъм на ходене“ — при дразнене на единия крак, той може да се скъси или другият да се удължи
• Рефлекси на стволов автоматизъм — те са локализиране в мозъчния ствол. Наблщдават се патологични рефлекси на:
• Феномен на Магнус-Клайн — ако пациентът е с хемиплегия и главата му се извие, това ще доведе до увеличаване на тонуса на екстензорите на ръката, към която е обърната главата
• Феномен "глава на кукла" — при обръщане на главата надолу, настрани или нагоре, очите се придвижват в противоположна посока

Новороденото има няколко важни рефлекса, които му помагат през първите седмици и месеци от живота. Тези рефлекси са неволеви (не подлежат на контрол) движения, които се появяват спонтанно или като реакция към различни действия.

Смукателният рефлекс, се случва, когато се докосне покривът на устата (небце) на бебето. То ще започне да суче, когато се стимулира тази област. Смукателният рефлекс започва да се развива вътреутробно през 32 гестационна седмица и до 36 е развит напълно. Преждевременно родените деца са с отслабен смукателен рефлекс.

Смукателният рефлекс всъщност се осъществява на два етапа. Когато едно зърно (от гърда или бутилка) е поставено в устата на бебето, то автоматично започва да суче. При кърменето бебето ще постави устните си върху ареолата и ще стисне зърното между езика и небцето. То използва подобно движение, когато се кърми от бутилка. Вторият етап се случва, когато новороденото премества езика си към зърното, за да суче, като по този начин дои гърдата.

Можете да тествате смукателния рефлекс на детето, като поставите гърдата, шишето, чистия пръст или биберона в устата на бебето. Ако рефлексът се развие, бебето трябва да постави устните си около елемента и след това ритмично да го изтръгне между езика и небцето.