Орхит и епидидимит МКБ N45

Болестите на мъжката пикочо-полова система показват висока честота в световен мащаб, като засягат представители на мъжкия пол от всички възрастови групи.

При засягане на тестиса и/или епидидима се развива орхит и епидидимит, които показват характерно протичане.
Състоянието се отличава с относително висока честота, като при мъжете в различните възрастови групи основните разлики произхождат от етиологията и причините, довели до развитието на болестния процес.

Ранното разпознаване проявите на заболяването и установяването на причините, довели до неговото развитие, значително подпомагат последващата терапия и намаляват рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Причини и рискови фактори за развитие на орхит и епидидимит

Причините и рисковите фактори, допринасящи за развитието на орхит и епидидимит, се подразделят основно на инфекциозни (бактерии, вируси) и неинфекциозни (травми, манипулации в областта, вродени аномалии), като е възможно и комплексно въздействие при комбиниране на повече от един от долуизброените фактори:

• бактериална инфекция: първична бактериална инфекция на тестиса и/или епидидима се развива рядко като цяло. Възможни причинители на бактериална инфекция са N. gonorrhoeae, C. trachomatis, E. coli и някои други микроорганизми. При предавани по полов път заболявания (главно гонорея, хламидиаза, в редки случаи сифилис, трихомониаза) също е възможно развитие на орхит и епидидимит
• вирусна инфекция: най-честата причина за развитие на орхит при малки момчета и подрастващи е предхождащата вирусна инфекция, като в над две трети от случаите се касае за паротит (заушка). Инфекцията често поразява мъжката полова система и в тежките случаи може да стане причина за репродуктивни нарушения в дългосрочен план
• чести урологични инфекции: честите урологични инфекции, засягащи уретрата, пикочния мехур, простатата, бъбреците, могат да станат причина за разпространение на инфекцията и засягане на тестисите и епидидима. При чести инфекции на отделителната система се препоръчват адекватни мерки за тяхното лечение и превенция, както и установяване на причините за честото боледуване (нисък имунитет, наличие на аномалии и други фактори)
• вродени аномалии на урогениталния тракт: някои вродени аномалии на урогениталната система могат да станат причина за повишена заболеваемост и съответно по-висок риск от развитие на орхит и епидидимит. При пациенти с подобни проблеми е необходимо повишено внимание и активна профилактика
• активна инфекция извън урогениталния тракт: епидидимит и орхит могат да се развият вследствие проникване на бактерии по кръвен път, като усложнение на инфекциозно заболяване или при наличие на гнойно огнище, далеч от надсеменника и тестисите (гнойна ангина, пневмония, цирей, абсцеси, сепсис и други). Макар и рядко причина за развитието на болестта може да стане подлежаща туберкулозна инфекция с различна локализация (в или извън респираторния тракт)
• травма в урогениталната област: травмите в областта могат да създадат благоприятни условия за проникване на инфекция или за развитие на неинфекциозен възпалителен процес и изискват своевременно лечение
• ятрогенно увреждане: макар и в редки случаи е възможно развитие на орхит и/или епидидимит (или епидидимоорхит) в резултат от провеждане на медицински манипулации и изследвания, като например поставяне на катетър, биопсия, инструментална образна диагностика и други

Установяването на причините и рискови фактори, допринесли за развитието на болестта, може значително да подпомогне последващото лечение и активна профилактика.

Симптоми при орхит и епидидимит

Клиничната картина при орхит, епидидимит, както и при епидидимоорхит (орхиепидидимит) е идентична и обикновено включва болка в областта, зачервяване, оток (подуване), повишена чувствителност. Възможни са и общи прояви в резултат от инфекциозния процес, включващ фебрилитет (повишена телесна температура), общо неразположение, умора, главоболие и други.

В зависимост от давността на клиничните прояви заболяването се подразделя на следните форми:

• остър орхит, епидидимит и орхиепидидимит: характеризира се с остро начало, при което надсеменникът или част от него се подуват бързо, в него се появяват остри болки. Температурата се повишава, понякога предшествана от втрисане, изпотяване и други прояви, които задържат болния на легло. Възпалителният процес засяга и околните обвивки на епидидима и тестиса, включително и скроталната торба, при което обемът му нараства. При развитие на орхиепидидимит цялата скротална половина е увеличена, с изопната и зачервена кожа. Болките се усещат най-силно в скроталната торба, но обикновено се излъчват по хода на слабинния канал, чак до хълбочната и поясната област и се засилват при движение. Епидидимидът е напрегнат, уплътнен и силно болезнен, с гладка повърхност, но все още силно ограничен от тестиса, който запазва мековатата си консистенция. Когато инфекцията е проникнала по каналикуларен път, първоначално се засяга опашката на надсеменника и след два до три дни се обхваща целият епидидим. При настъпило възпаление на надсеменника по кръвен път огнището на възпалението обикновено възниква в главата на надсеменника
• подостър орхит и епидидимит: протича по-бавно и с не така бурни прояви, с висока температура и търпими болки, които позволяват опипване на надсеменника. Проявите са с по-голяма давност, а общото състояние на пациента е запазено
• хроничен епидидимит: протича с умерено увеличение на епидидима и слаби болки, главно при допир и палпация. Затова и болестта се открива случайно от пациента или лекаря, като малък, болезнен възел на епидидима

Орхитът обикновено протича остро, по-рядко в подостра форма, докато епидидимитът често протича подостро или хронично. При засягане и на тестиса, и на епидидима е възможно както остро, така и хронично протичане в зависимост от особеностите на болестния процес.

В зависимост от развитието или липсата на усложняване на процеса с абсцес състоянието се подразделя на две основни нозологични единици, а именно:

• Орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес: абсцесът (кухина, изпълнена с гной) се развива най-често като усложнение на състоянието. Клиничните прояви са идентични, като основните разлики са в терапевтичния подход. Орхит и епидидимит подлежат на изцяло консервативно лечение, докато при развитие на абсцес се налага и оперативна намеса
• Орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес: това е по-често срещаната форма на болестта, при която липсват сериозни усложнения и процес на абсцедиране. Клиничните прояви са характерни, диагностицирането често се основава на прегледа и лабораторните находки, а лечението е предимно изцяло консервативно (медикаментозно)

Различаването на двете форми на болестта се основава предимно на различните диагностични методи (симптомите са идентични, физикалните находки също се припокриват), използващи образни и/или инструментални техники. Разграничаването им е необходимо за определяне на адекватно лечение.

Други възможни, макар и редки, усложнения на орхит и епидидимит включват гангренозни изменения, репродуктивни нарушения, разпространение на инфекция и засягане на други органи и структури.

Диагностициране на орхит и епидидимит

За поставяне на диагнозата при орхит и епидидимит е необходим комплексен подход с цел намаляване риска от погрешно диагностициране на процеса.

Индивидуалният подход при всеки пациент и провеждането на комплексни изследвания подпомага установяването на причините, довели до развитието на заболяването и съответно значително подпомага създаването на ефективен терапевтичен план.

Обикновено за поставяне и потвърждаване на диагнозата е необходима информацията, получена от:

• анамнеза (разпит): разпитът като цяло има слабо информативен характер, но може да насочи към рисково поведение на пациента (и съответно подлежащо венерическо заболяване, станало причина за болестта), подлежащи инфекции или малформации на урогениталния тракт. Информацията, получена от пациента може да ориентира клинициста за давността на проявите, тежестта на симптомите и наличието на допълнително развили се усложнения
• физикални находки: клиничният преглед включва оглед и палпация на засегнатия тестис (или двата тестиса при двустранен процес). Обикновено се установява зачервяване, подуване, болезненост, повишена чувствителност. Препоръчва се извършване и на ректално туше и палпация на простатата с цел изключване на евентуално стартирал първично от заболяване на простатата процес. При наличие на възпаление, инфекция, хипертрофия или неопластичен процес, ангажиращ простатата, жлезата се палпира увеличена, с променена еластичност, консистенция и хомогенност
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания включват изследване на урина, кръв, а по преценка на лекуващия лекар и простатен секрет, семенна течност. Промените в урината (например наличие на бактерии) могат да насочат към инфекциозен процес и да допълнят информацията за болестта. Пълната кръвна картина при много от пациентите показва характерните за инфекциозен процес отклонения, като например повишени нива на белите кръвни клетки, повишени концентрации на С-реактивния протеин и други. Много рядко, по преценка на специалист, се назначава изследване на ПСА (простатно-специфичен антиген), в случаите, при които има подозрения за първичен процес в простатната жлеза, станал причина за развитието на орхит и епидидимит
• образни методи на изследване: образна диагностика е необходима за изключване на някои от характерните за болестта усложнения (например абсцес) и някои други, протичащи идентично заболявания (например торзио на тестиса). Най-често се извършва ехография (ултразвуково изследване) на засегнатия тестис

В хода на диагностичния процес е необходимо изключване на другите, наподобяващи орхит и епидидимит, заболявания, главно засягащи урогениталната система. При потвърждаване на диагнозата и при евентуално изясняване на причините, довели до развитие на болестния процес (при не всички пациенти това е възможно) се преминава към изготвяне на подходящ, целенасочен и индивидуализиран лечебен план.

Лечение при орхит и епидидимит

Лечението при орхит и епидидимит е комплексно, като при повечето пациенти включва консервативно лечение с подходящи лекарства и общи мероприятия за подобряване на комфорта и облекчаване на проявите на болестта.

Изготвянето на терапевтичен план се улеснява значително при идентифициране на причините, довели до развитието на болестта.

Най-често се прилагат някои от следните терапевтични мерки (или комбинация от тях):

• антибиотична терапия: антибиотиците са средство на първи избор при доказване на бактериална етиология на възпалителния процес. След изолиране на причинителите и извършването на антибиограма за определяне на чувствителността им към някои от най-често използваните антибиотици и химиотерапевтици се назначава подходяща антибиотична терапия. Дозите, честотата на прием и продължителността на лечението се определят индивидуално при всеки пациент в зависимост от тежестта на болестния процес и особеностите в неговото протичане. Най-често се използват препарати от групата на хинолоните, тетрациклините, бета-лактамите, комбинираните сулфонамиди и други. При някои пациенти краткият антибиотичен курс (от порядъка на седем до десет дни) е достатъчен, но при други се налага продължителна антибиотична терапия (за четири и повече седмици). При необходимост от продължителен прием на антибиотични препарати се препоръчва подходяща превенция на някои от характерните за тях странични ефекти (препоръчва се прием на пробиотици, витаминни добавки и други)
• симптоматични средства: симптоматично се прилагат лекарства от различни групи с цел подпомагане на основната терапия, облекчаване проявите при пациента и ускоряване на възстановителните процеси. Най-често се прилагат агенти от групата на противовъзпалителните средства, аналгетиците (обезболяващи), средства за облекчаване на микционните нарушения и други. При вирусен орхит и епидидимит, както и при липса на бактериална флора симптоматичното лечение е основно (няма нужда от прием на антибиотици) в комбинация с подходящи общи мероприятия
• противотуберкулозни средства: в редките случаи на орхит и епидидимит, развили се в резултат от системна туберкулозна инфекция, основното лечение включва приложението на туберкулостатици (рифампицин, изониазид, пиразинамид, етамбутол и други) в подходящи дози и за достатъчно продължителен период от време
• общи мерки: общите мерки включват осигуряване на почивка на легло, облекчен режим без натоварване, вдигане на тежести и продължителна седнала позиция на тялото, въздържане от полови контакти, прием на достатъчно течности, поставяне на студен компрес в областта и други
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага в редки случаи при наличие на усложнения, при допълнителни увреждания, вродени аномалии в урогениталния тракт и други. При орхиепидидимит с абсцес се налага извършване на дренаж на абсцеса на фона на подходяща антибиотична профилактика. В редки случаи и тежки увреждания може да се наложи извършването на орхиектомия (отстраняване на засегнатия тестис)

Прогнозата при орхит и епидидимит при голям процент от пациентите е изключително благоприятна, особено при ранно откриване на болестта и стартиране на целенасочена терапия.

Основните профилактични мерки са насочени към повишаване на здравната култура (използване на предпазни средства при полов акт), поставяне на задължителните ваксини от имунизационния календар (за намаляване риска от развитие на паротит), ранно лечение при урологични заболявания, редовни профилактични прегледи.