Орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес МКБ N45.0

Болестите на мъжките полови органи показват относително висока честота, като засягат мъже от всички възрастови групи. В повечето случаи се касае за остри, леки и лесни за овладяване състояния, но при малък процент от пациентите в хода на неразпознато подлежащо заболяване е възможно развитие на различни по тежест усложнения.

Така например възпалението на тестисите или епидидима (съответно означавани като орхит и епидидимит) могат да се усложнят с развитие на орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес.

Обикновено заболяването се развива като усложнение на подлежащ орхит и/или епидидимит, като редица фактори оказват влияние върху риска от изява на състоянието.

Болестта се среща по-често сред мъжете между 15 и 35 години и мъжете над 55 годишна възраст, като предразполагащи фактори най-често се считат подлежаща бактериална инфекция на урогениталния тракт, сексуално-трансмисивно заболяване (най-често гонорея, хламидиаза, по-рядко сифилис), травма в областта.

В по-редки случаи причини за появата на състоянието виновни се оказват имунен дефицит, прием на медикаменти (например продължителната употреба на високи дози амиодарон може да провокира развитие на орхиепидидимит), медицински манипулации в областта (катетеризация, биопсия на простатата, инструментални изследвания и други). Макар и рядко причина за болестта може да се окаже и подлежаща туберкулозна инфекция и нейното хематогенно или лимфогенно разпространение.

Най-често при млади пациенти без активен полов живот състоянието се провокира от инфекция по съседство (на пикочния мехур, на простатата, на уретрата, на бъбреците) или вследствие на заушка. При полово активни лица честа причина се оказват подлежащи предавани по полов път инфекции.

Независимо от причините за появата на състоянието, симптомите често са идентични, а лечението налага бързи и комплексни мерки за намаляване риска от развитие на допълнителни усложнения.

Характерни симптоми на болестта

Симптомите на заболяването показват известна вариабилност при отделните пациенти в зависимост от въздействието на определени фактори (общо състояние, възраст, подлежащи заболявания, наличие на увреждания на урогениталния тракт и други), но като цяло проявите са идентични.

Клиничната картина при орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес е характерна.

Обикновено се наблюдава остро начало, при което епидидимът се подува, появяват се остри, прорязващи болки.
Температурата при много от пациентите е повишена, понякога предшествана от изпотяване, втрисане и други прояви, които задържат болния на легло, водейки от леко до умерено увреждане на общото състояние. Възможни са още главоболие, болки в тазовата област, миалгия и други прояви, дължащи се на инфекциозната компонента на болестта.

Възпалителният процес засяга и околните обвивки на епидидима и тестиса, включително и скротума, при което обемът му нараства. Кожата на скроталната торба е зачервена и оточна. Болките могат да се усетят в поясната и хълбочната област и се засилват при движение, натоварване, вдигане на тежести.

Първо се засяга опашката на епидидима (надсеменника) и след няколко дни се обхваща целият придатък. При хематогенно разпространение на процеса се засяга главата на епидидима.

Характерно за гонороичния орхиепидидимит е, че има тежко протичане, с много силно изразени локални промени, които се разнасят по-бавно и в повечето случаи завършват със запушване на семенните каналчета.

При някои пациенти са възможни и урологични прояви, които наподобяват картината на възпаление на простатната жлеза, предизвиквайки полакиурия (чести позиви за уриниране), дизурия (болки и парене при уриниране), различни по вид нарушения в уринирането.

Възможни са секреция от уретрата, наличие на кръв в семенната течност и други отклонения, свързани с развитието на болестния процес.

Липсата на лечение крие риск от допълнителни увреждания (самият абсцес е в резултат от усложнение на орхиепидидимита), като например гангрена, сепсис при хематогенно разпространение, репродуктивни нарушения (промени в броя и качествата на сперматозоидите) и други.

Своевременното посещение на специалист и ранното диагностициране и лечение на болестта подобрява прогнозата, намалявайки риска от увреждания.

Поставяне на диагнозата

За поставяне на диагнозата при орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес е необходим комплексен подход, налагащ провеждането на различни физикални, лабораторни и образни методи на изследвания.

Диагнозата се изгражда и потвърждава въз основа на информацията, получена от:

• разпит на пациента: подробната анамнеза, макар и със слабо информативен характер, може да насочи опитния клиницист към съответно заболяване и да насочи към евентуалните причини и рискови фактори за неговата поява. Прекарана наскоро заушка, бактериална инфекция или подлежащо сексуално-трансмисивно заболяване улесняват опитния клиницист, насочвайки към състоянието
• физикални находки: общото състояние на пациентите в повечето случаи е запазено или леко увредено. Установяват се характерните промени във вида на засегнатия тестис (или и двата тестиса при двустранен процес), като се установява зачервяване, оток (подуване), болка. Необходимо е и извършване на ректално туше за установяване на налични промени в простатата (често процесът стартира именно в простатната жлеза)
• изследване на кръв и урина: изследването на кръв и урина подпомага значително поставянето на диагнозата, като откриването и доказването на инфекциозните агенти значително улеснява последващото лечение. Необходимо е провеждане и на антибиограма за определяне на антибиотичната чувствителност на изолираната флора към стандартно използваните препарати. Често се налага и изследване на простатен секрет, в който също могат да се установят съответните инфекциозни агенти
• образна диагностика: образната диагностика, включваща извършването на ултразвуково изследване (ехография) на засегнатия тестис и изясняване на налични нарушения в нормалния кръвоток, в комбинация с откриването на съответните инфекциозни агенти (в случаите на инфекциозна етиология) са достатъчни за потвърждаване на диагнозата. Образните методи на изследване подпомагат разграничаването на абсцеса при орхиепидидимит от други заболявания, като например торзио на тестиса

Диференциалната диагноза при орхиепидидимит с абсцес налага изключване на други, идентично протичащи увреждания, като например неопластични заболявания на тестиса и епидидима, заболявания на простатата (хипертрофия, карцином, възпалителни увреждания) и други.

При потвърждаване на диагнозата е необходимо стартиране на своевременна терапия за намаляване риска от развитие на допълнителни усложнения и увреждания.

Лечение на заболяването

Лечението при орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес е комплексно като налага комбиниране на медикаментозната терапия с хирургично лечение.

При пациенти с леки до умерени прояви и запазено общо състояние, без допълнителни усложнения и сериозни подлежащи заболявания, медикаментозната терапия се приема обикновено перорално (само малко преди и след операцията се налага интравенозна антибиотична профилактика).

При пациенти с тежко увредено общо състояние, сериозни прояви и риск от поява на допълнителни увреждания лечението налага своевременна хоспитализация и парентерален антибиотичен курс, парентереално приложение на симптоматичните средства и строго мониториране на състоянието до дефинитивното лечение на болестта.

Най-общо лечението при орхиепидидимит с развил се абсцес включва:

• антибиотична терапия: при наличието на доказана бактериална инфекция антибиотиците са средства на първи избор, като в зависимост от резултатите от антибиограмата се назначават подходящи препарати, към които изолираната бактериална флора е чувствителна. Често използвани са представителите на групата на сулфонамидите, хинолоните, тетрациклините, бета-лактамите и други. Необходим е достатъчно продължителен курс на терапията, който при някои пациенти може да продължи дори месец. Изключително важно е провеждането на пълния курс с достатъчно високи дози от съответните препарати, тъй като преждевременното прекратяване на лечението крие риск от рецидив и развитие на антибиотична резистентност. Антибиотиците обикновено се назначават парентерално преди извършване на оперативното лечение и постоперативно за период от около 24 до 48 часа парентерално, след което по преценка на лекуващия лекар се преминава към перорална терапия
• симптоматични средства: симптоматичните средства се назначават допълнително към антибиотичната терапия при бактериален орхиепидидимит, като целта е облекчаване на проявите на болестта. Често се прилагат подходящи противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), антипиретици (при наличие на висока температура), като най-често се прилагат ибупрофен, напроксен и техните производни. При силно проявен болков синдром може да се обсъди приложението на опиоидни аналгетици (при липса на противопоказания) за кратък период от време до овладяване на състоянието на пациента, докато при лека до умерена болка стандартно използваните нестероидни противовъзпалителни агенти са достатъчни за нейното овладяване
• общи мероприятия: препоръчва се адекватна хидратация на пациента, почивка на легло, студен компрес в областта, повдигане на скротума и други по преценка на лекуващия лекар
• оперативна намеса: за лечението на орхиепидидимит с абсцес е необходимо провеждането на оперативно лечение, тъй като абсцесът сам по себе си не може да бъде лекуван само с консервативни средства. При възможност се извършва дренаж на абсцеса с подходяща антибиотична профилактика, а при наличие на други усложнения или липса на желания ефект от извършения дренаж може да се обсъди провеждането на орхиепидидимектомия (отстраняване на засегнатия тестис с епидидима)

Комплексното лечение и ранното откриване на заболяването значително подобрява прогнозата, намалявайки рисковете от развитие на различни по тежест усложнения, някои от които с дългосрочни последици.

Орхит, епидидимит и (епидидимо-орхит) орхиепидидимит с абсцес, макар и рядко срещано в клиничната практика усложнение на орхит и/или епидидимит, изисква повишена бдителност и своевременна медицинска намеса.