Орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес МКБ N45.9

Заболяванията на мъжките полови органи показват повсеместно разпространение, висока честота, поразявайки мъжете от всички възрастови групи. В зависимост от етиологичните причини и локализацията на процеса се различават различни нозологични единици.

Относително често срещано е развитието на орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес.

По същество орхитът представлява възпаление на единия или и двата тестиса, а при възпаление на епидидима се развива епидидимит. Възможно е развитие на орхит, епидидимит или орхиепидидимит, при който се засягат и тестиса и епидидима.

Болестта засяга мъже от всички възрастови групи, като малко по-често се описва в младата и активна възраст.

Предразполагащи фактори могат да бъдат травми в областта, сексуално-трансмисивни заболявания (гонорея, хламидиаза), други подлежащи заболявания (болести на урогениталния тракт като увреждания на простатата, пикочния мехур, уретрата или системни заболявания, като захарен диабет, сърдечно-съдови болести и други), имунен дефицит, продължителен прием на някои медикаменти и други.

Възпалението в повечето случаи показва инфекциозна генеза, като най-честите причинители са паротитният вирус (причинител на заушка), N. gonorrhoeae, C. trachomatis, E. coli, ентеробактерии, стафилококи и други. Инфекциозните агенти, причиняващи баналните урологични инфекции, са и тези, които се изолират при орхит и епидидимит.

Инфекцията достига до тестиса и епидидима по съседство, кръвен път, като усложнение на инфекциозно заболяване или при наличие на гнойно огнище, по каналикуларен път по семеотводните канали.

Ранното разпознаване на симптомите на болестта и своевременното посещение при специалист за уточняване на диагнозата подпомага адекватното и целенасочено лечение и подобрява прогнозата, минимизирайки рисковете от поява на усложнения.

Характерни симптоми

Клиничната картина при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес при голям процент от пациентите е идентична, като са възможни различни по вид вариации в тежестта и особеностите на симптомите.

Обикновено проявите започват остро, като се развиват в рамките на 24 до 48 часа и включват локални и общи симптоми, изявени в различна тежест и интензивност.

Най-често се описват някои от следните прояви:

• промени във вида на засегнатия тестис: наблюдават се характерни промени в единия или в случаите на двустранен процес и в двата тестиса, като най-често се описват болка в областта, зачервяване, оток (подуване). Локалните промени обикновено се развиват бързо, което става причина за посещение на лекарския кабинет и ранно овладяване на болестното огнище
• урологични прояви: възможни са различни по вид урологични нарушения, като например изтичане на секрет от уретрата, наличие на кръв в семенната течност, нарушения в уринирането (болка и парене при уриниране, затруднено стартиране на уринирането, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур), които могат да станат причина за погрешно диагностициране и налагат разграничаване от заболяванията на простатата (възпаление, хипертрофия, неоплазми), цистит, уретрит и други
• обща симптоматика: общите прояви обикновено се дължат на инфекциозния процес и могат да включват фебрилитет (повишение в различна степен на телесната температура), главоболие, миалгия (болки в мускулите), слабост, общо неразположение, умора и други

Локалните промени в засегнатия тестис обикновено са най-характерни и налагат бърза реакция от страна на пациента.

Макар и рядко да се описват тежки усложнения е възможно при неглижиране на процеса или при неправилно лечение (вследствие на погрешна диагноза, липса на извършена антибиограма, некомпетентност и други фактори) развитие на тежки усложнения, като например абсцес или гангрена на тестиса, инфертилитет и други.

Често проявите се допълват от симптомите на други подлежащи урогенитални заболявания, което може да затрудни диагностицирането на процеса и налага комплексен диагностичен подход.

Диагностициране на орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес

Поставянето на диагнозата изисква комплексен, индивидуален подход към всеки пациент. Най-често за потвърждаване на диагнозата са необходими данните от физикалните, лабораторните, а при нужда и образни методи на изследване, като диагностичният подход при всеки отделен пациент е индивидуален в зависимост от особеностите и тежестта на клиничните прояви.

Най-често диагнозата се базира на информацията, получена от:

• анамнеза (разпит на пациента): подробният разпит на пациента в много случаи може да подпомогне диагностицирането на болестта и да съдейства за изясняване на причините, довели до възпалението. Информацията за прекарани инфекции, рисково поведение с честа смяна на половите партньори, подлежащо предавано по полов път заболяване, имунен дефицит, травми и други съдействат значително на опитния клиницист и го насочват към болестта
• клиничен преглед: физикалните находки обикновено са характерни, като се установява зачервяване, болезненост при палпация, подуване и други от характерните за орхиепидидимит прояви. Често се налага извършване и на ректално туше с цел определяне на налична патология на простатната жлеза, тъй като често първичен процес в жлезата може да стане причина за засягане на тестисите и епидидима
• лабораторни изследвания: необходимо е изследване на кръв и урина, а по преценка на лекуващия лекар и простатен секрет, семенна течност за установяване на налични отклонения. Кръвните изследвания обикновено показват характерни за инфекциозен процес в организма отклонения. Препоръчва се извършване и на урокултура, изолиране на евентуалната налична патогенна флора и определяне на нейната чувствителност към стандартно използваните антибиотици (извършване на антибиограма)
• образна диагностика: образни изследвания се налагат при някои пациенти, като средство на избор е ехографията (ултразвуково изследване) на засегнатия тестис или двата тестиса при двустранен процес. Образната диагностика помага визуализацията на определени патологии и усложнения на болестния процес, като например формиране на абсцес (кухина, изпълнена с гной), нарушения в нормалния локален кръвоток (за отдиференциране при торзио на тестиса) и други

Диференциалната диагноза при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес включва разграничаване от другите заболявания на мъжката полова система и урогениталния тракт, като най-често се налага отдиференциране от торзио на тестиса, неопластични процеси в тестиса и епидидима, болести на простатата и други.

Лечение при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес

Лечението при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес при голям процент от пациентите е изцяло консервативно. Оперативна намеса се налага при много малък процент от пациентите, при данни за налични усложнения, тежки и сериозни последици.

Рутинно се назначава подходяща медикаментозна терапия в зависимост от етиологията на болестта и наличието или липсата на инфекциозна компонента в комбинация с подходящи общи мероприятия, целящи облекчаване и подобряване комфорта на пациента.

Най-общо комплексното лечение при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес включва:

• антибиотици и химиотерапевтици: антибиотичната терапия е опция на първи избор при наличие на доказана бактериална инфекция, като изборът на конкретен препарат се определя от резултатите, получени от антибиограмата. Често използвани са лекарства от групата на хинолоните, тетрациклините, бета-лактамите, сулфонамидите и други. Препоръчва се прием на оптималните за конкретния пациент дози за достатъчен период от време. Недостатъчно продължителният антибиотичен курс и употребата на по-ниски от ефективните дози крие риск от хронифициране на процеса, развитие на антибиотична резистентност и допълнително затруднение на терапията. За намаляване на рисковете от поява на нежелани ефекти при нужда от продължителен антибиотичен курс се препоръчва профилактика с пробиотици, витаминни добавки и други средства
• аналгетици и противовъзпалителни средства: обезболяващи и подходящи противовъзпалителни средства се прилагат за подобряване симптоматиката при пациентите и подпомагане възстановителния процес. Често използвани са представителите на групата на нестероидните противовъзпалителни средства (напроксен, ибупрофен и техните производни), назначени в подходяща за състоянието на пациента доза. Обикновено се назначават в кратки лечебни курсове на фона на антибиотичната терапия при бактериална инфекция или като основно лечение при вирусна етиология или небактериален орхит, епидидимит и орхиепидидимит
• общи мерки: общите мероприятия включват осигуряване на достатъчна почивка, ограничаване на натоварването и вдигането на тежести, щадяща позиция на тялото, повдигане на тестиса със специално бельо, прием на достатъчно течности, студени компреси в областта и други

Продължителността на лечебния курс варира при отделните пациенти, като при някои се забелязва видимо облекчение на проявите още в първите няколко дни, докато при други е необходим по-продължителен период от време.

Прогнозата при орхит, епидидимит и орхиепидидимит без абсцес като цяло е благоприятна, особено при ранно откриване на болестта и назначаване на целенасочена и адекватна терапия.

Рисковете от усложнения като цяло са ниски, но се препоръчва повишена бдителност.

Основните мерки за превенция на болестта включват избягване на рисково поведение (честа смяна на половите партньори, липса на предпазни средства при полов акт), поставяне на всички включени в задължителния имунизационен календар ваксини (включително срещу паротит) и редовни профилактични изследвания за ранно установяване на други подлежащи заболявания и увреждания.