Разстройства на сексуалното влечение МКБ F65

Разстройствата на сексуалното влечение са обяснени като ненормално сексуално поведение или импулси, характеризиращи се с интензивни сексуални фантазии и подтици, които продължават да рецидивират. Желанията и интересите могат да включват необичайни предмети, дейности или ситуации, които обикновено не се считат за сексуално възбуждащи от другите.

При засегнатите често е необходимо удовлетворение на интересите, които имат, за да функционират сексуално, въпреки факта, че те могат да бъдат и източник на значителни страдания. Всички тези разстройства на сексуалното влечение (парафилии) могат да доведат до лични, социални и професионални проблеми, а човек с парафилия може да бъде категоризиран като „извратен“. Провокираното поведение може също да има сериозни социални и правни последици.

Нетрадиционните модели на сексуална възбуда се считат за патологични нарушения само когато се отговарят и на двата критерия:

1. Да са интензивни и устойчиви във времето.
2. Да причиняват значително увреждане в социални, професионални или други важни области на функциониране, вредят или имат потенциал да навредят на други хора (например деца или несъгласни възрастни).

Хората с парафилно разстройство могат да имат силна привързаност, реципрочна емоционална и сексуална близост с партньор, който се съгласява да участва в техните фантазии и желания. Други аспекти на лична и емоционална настройка също могат да бъдат нарушени.

Моделът на нарушена еротична възбуда обикновено е доста добре развит преди пубертета. Включени са поне 3 процеса:

1. Тревожността или ранната емоционална травма пречат на нормалното психосексуално развитие.
2. Стандартният модел на възбуда се заменя с друг модел, понякога чрез ранно излагане на мощно изразени сексуални преживявания, които завишават критерия на човек за сексуално удоволствие.
3. Моделът на сексуална възбуда често придобива символични елементи (например фетишът символизира обекта на възбуда).

В повечето култури парафилиите са много по-често срещани сред мъжете. Биологичните причини за неравномерното разпределение могат да съществуват, но са слабо дефинирани.

Рискови фактори

Биологичните проблеми, за които се смята, че са рискови фактори за парафилиите, включват:

• някои различия в мозъчната активност по време на сексуална възбуда
• общата структура на мозъка

Специалистите по психично здраве откриват, че педофилите от мъжки пол имат по-ниски IQ резултати при психологически тестове в сравнение с мъжете, които не страдат от това разстройство. Изследванията също така установяват, че те са склонни да имат история на страдание в по-ранни класове в училище от техните съученици, независимо от интелектуалните способности и стилове на обучение.

Съществуват редица психологически теории за това как се развиват парафилиите. Някои разглеждат тези разстройства като проява на спряло психосексуално развитие. Други приемат, че парафилните поведения защитават психиката на човека срещу безпокойство (защитен механизъм). Трети смятат, че парафилиите са резултат от необичайни сексуални преживявания в ранните етапи от живота, подсилени от оргазъм. Някои разглеждат тези разстройства като друга форма на обсесивно-компулсивно разстройство.

От психологическа гледна точка, педофилите, които действат чрез сексуално оскърбление, са склонни да развият грубо изкривяване на рационалното мислене, тъй като използват позицията си на силово предимство и гледат на обидата като подходящ начин за задоволяване на техните нужди. Те гледат на децата като на равностойни сексуални същества спрямо възрастните и считат сексуалните си нужди за неконтролируеми.

Друга теория за рисковите фактори за парафилията е, че те са свързани с етапите на детското психологическо развитие като темперамент, ранно формиране на отношенията, повтаряне на травматични събития и нарушено развитие на сексуалността, както следва:

• Темперамент: склонност към това, детето да бъде прекалено потискано или неконтролирани емоции и поведение.
• Ранно формиране на отношенията: липса на стабилно самосъзнание, проблеми с контрола на емоциите, търсене на помощ и комфортни отношения с другите.
• Многократно травмиране: хората, които са жертва на сексуална или друга форма на насилие, особено ако това се случва по време на детството, могат да се определят като насилници в някой етап от живота им, така че да изпълнят това, което им е нанасяно, когато са били жертва. Те могат също така да опитат да отстранят травмата, като по някакъв начин си навредят.
• Непълно развитие на сексуалността: моделите на това, което носи едно сексуално удоволствие са склонни да се формират от юношеството. Хората, отгледани в домакинство, което е сексуално разкрепостено или инхибирано, са изложени на по-висок риск от развитие на разстройство на сексуалното влечение.

Факторите на семейната среда за развитие на парафилия, включват чести конфликти между родители или липса на родителски надзор, липса на привързаност от страна на майката и като цяло, болните не се чувстват обичани от родителите си. Хората с парафилия са склонни да имат проблеми със създаването и поддържането на приятелски и други отношения.

Симптоми

Докато желаният сексуален стимулант за страдащия от парафилия зависи от специфичния вид разстройство на сексуалните влечения, то характеристиките на заболяването често са много сходни. Интензивността на сексуалното влечение може да бъде достатъчно висока, за да причини дистрес.

Необичайният или забранен характер на парафилията често причинява симптоми на вина и страх от наказание. Страдащите могат да изпитат депресия или тревожност, която временно се облекчава чрез участие в парафилно поведение, като по този начин се стига до пристрастяващ цикъл.

Видове

Описани са десетки разстройства на сексуалното влечение, но повечето са необичайни или редки. Най-често срещаните са:

• Фетишизъм
• Фетишистки трансвестизъм
• Ексхибиционизъм
• Воайорство
• Педофилия
• Садомазохизъм
• Множествени разстройства на сексуалното влечение
• Други разстройства на сексуалното влечение
• Разстройство на сексуалното влечение, неуточнено

Фетишизъм

Хората с фетиши имат сексуално привличане и желания, свързани с неживи предмети. Лицето се възбужда сексуално от обличането или докосването на предмета. Например обектът на фетиш може да бъде:

• дреха
• бельо
• гумени дрехи
• дамски обувки

Фетишът може да замени сексуалната активност с партньор или да бъде включен в нея. Когато фетишът се превърне в единствен обект на сексуално желание, сексуалните отношения често се сриват.

Фетишистки трансвестизъм

Транвеститизмът се изразява в практиката на хетеросексуални мъже да се обличат в женски дрехи, за да предизвикат или засилят сексуалната възбуда. Някои мъже носят само една специална част от женското облекло, като бельо, докато други напълно се обличат като жени, включително прическа и грим.

Ексхибиционизъм

Ексхибиционизмът представлява сексуална възбуда, постигната от показване на собствените гениталии или сексуален акт (например мастурбация, орален секс, вагинален секс и анален секс), извършени пред публика, често публично. Ексхибиционизмът е по-характерен за мъжете, излагащи се на жени, с цел да предизвикат шок или смут.

Воайорство

Това разстройство включва постигане на сексуална възбуда чрез наблюдение на нищо неподозиращо лице, което се съблича, облича или се занимава със сексуална активност. Това поведение може да завърши с мастурбация от страна на воайора. Последният не търси сексуален контакт с човека, когото наблюдава.

Педофилия

Хората с педофилия имат фантазии, подтиквания или неприемливо поведение, които включват незаконни сексуални действия с деца. Жертвите, които участват, обикновено са на 13 или повече години. Поведението включва събличане на детето, насърчаване да гледа как насилникът мастурбира, докосва гениталиите на детето и насилствено извършва сексуални действия с него.

Садомазохизъм

Хората с мазохизъм използват сексуалния акт, за да бъдат унижавани, пребивани или по някакъв друг начин желаят да страдат, за да постигнат сексуална възбуда и да достигнат оргазъм. Тези действия могат да бъдат ограничени до вербално унижение или да включват побой, завързване с въжета или злоупотреба по друг начин. Мазохистите могат да проявят фантазиите върху себе си чрез действия като рязане, пробиване на кожата или изгаряне. Обикновено търсят партньор, който се радва да нанася болка или унижение на другите, като садист.

Хората със садизъм имат постоянни фантазии, при които сексуалното вълнение е резултат от нанасяне на психологически или физически страдания (включително унижение и ужас) на сексуален партньор. Това разстройство е различно от незначителните прояви на агресия при нормална сексуална активност — например груб секс. В някои случаи сексуалните садисти са в състояние да намерят желаещи партньори, които да участват в садистичните дейности.

Най-крайния случай садизъм включва незаконни дейности като:

• изнасилване
• изтезания
• убийства, като в този случай смъртта на жертвата поражда сексуална възбуда

Трябва да се отбележи, че макар изнасилването да е израз на сексуален садизъм, причиняването на страдание не е мотивът на повечето изнасилвачи и болката на жертвата като цяло не увеличава сексуалната му възбуда. По-скоро изнасилването включва комбинация от секс и придобиване на власт над жертвата. Тези лица се нуждаят от интензивно психиатрично лечение и могат да бъдат вкарани в затвора за дейността си.

Садомазохистичните фантазии и занимания не са рядкост сред възрастните. В повечето от тези случаи обаче унижението и малтретирането са олицетворение на фантазията. Участниците са наясно, че поведението е „игра“.

Потенциално опасна, понякога фатална, мазохистична дейност е автоеротичната частична асфиксия. При нея човек използва въжета или найлонови торбички, за да предизвика състояние на асфиксия (прекъсване на дишането) в точката на оргазъм. Това се прави, за да се засили оргазмът, но понякога настъпва случайна смърт.

Диагностика

Обикновено лекарите по психично здраве помагат да се постави диагнозата парафилия, включително лицензирани психиатрични терапевти, психиатри, психолози, психиатрични сестри, лекарски асистенти и социални работници. Един от тези специалисти ще проведе или насочи болния за обширен медицински и физикален преглед като част от установяването на диагнозата.

За да се гарантира, че човекът не страда от заболяване, което би могло да усложни оценката или лечението на разстройството, медицинските специалисти често извършват рутинни лабораторни изследвания по време на първоначалната оценка.

Като част от този преглед на пациента може да му бъдат зададени поредица от въпроси от стандартизиран въпросник или тест, за да се оцени наличието на парафилни симптоми. Специалистът по психично здраве ще проведе задълбочено проучване за всяка история или наличие на всички симптоми за разстройство на психичното здраве, така че парафилията може да бъде разграничена от други видове психични разстройства.

Хората с педофилия също могат да страдат от личностно разстройство или разстройство на настроението, а около 60% имат допълнителна парафилия, като ексхибиционизъм, воайеризъм или садизъм.

За да се постави диагноза разстройства на сексуалното влечение, пациентът трябва да:

• изпитва повтаряща се, значителна сексуална възбуда от специфичния обект на привличане
• сблъсква се с подтици, фантазии или предприема неморални действия
• изпитвате симптомите в продължение на най-малко 6 месеца
• достига се до степен на значителни нива на страдание или отрицателно влияние върху работата, социалната функция или други важни аспекти от живота

Лечение

Използва се основно психотерапия, а в някои случаи се комбинира и с медикаментозна за по-добър ефект.