Педофилия МКБ F65.4

Педофилията е психиатрично разстройство, при което възрастен човек изпитва първично или изключително сексуално влечение към деца. Въпреки че момичетата обикновено започват процеса на пубертет на възраст 10-11 години, а момчетата на възраст 11-12 години, критериите за педофилия се счита интерес към деца до 13-годишна възраст. От друга страна, за да се определи като педофил, човекът трябва да е на най-малко 16 години и поне 5 години по-възрастен от конкретното дете.

Педофилията се категоризира като педофилно разстройство в Наръчника за диагностика и статистически данни за психичните разстройства, а той я определя още като парафилия, включваща интензивни и повтарящи се сексуални призиви и фантазии към деца.

Международната класификация на болестите я определя като "устойчив, фокусиран и интензивен модел на сексуална възбуда – владее се от постоянни сексуални мисли, фантазии, подтици или поведение, насочени към деца преди пубертета".

В ежедневния речник, думата педофилия често се прилага при сексуален интерес към деца или акт на сексуално насилие над тях. Препоръчително е да не използва тази характеристика при неуточнени случаи, защото въпреки че някои хора прибягват към сексуални взаимоотношения с деца, последните не се чувстват тормозени, а го правят по собствено желание.

Тъй като сексуалното насилие над деца не е автоматично индикатор, че извършителят му е педофил, нарушителите могат да бъдат разделени на два вида:

• педофилни
• непедофилни

Етиология

Въпреки че точният причинител на педофилията, все още не е известен, пред 2002 г. учените съобщават за поредица от открития, свързващи педофилията със структурата и функциите на мозъка.

Тестване на хора от различни прослойки, се установява връзка между педофилията и:

• по-нисък коефициент на интелигентност
• по-лоши резултати при тестовете за паметови функции
• по-голям процент на неуспех в училищната степен
• по-нисък физически ръст
• по-голяма вероятност да са получили травматични наранявания в областта на главата през детството, водещи до безсъзнание

Подобни проучвания предполагат, че има една или повече неврологични характеристики при раждането, които причиняват или увеличават вероятността от педофилия. Изследване от 2011 г. съобщава, че педофилите са били малтретирани, имат дефицит при овладяването на пориви, но нямат дефицит в паметта или комуникативната гъвкавост.

Доказателствата за фамилна анамнеза подсказват, но не доказват, че генетичните фактори са отговорни за развитието на педофилия.

Друго проучване, използващо ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), показа, че педофилите от мъжки пол имат по-малък обем бяло вещество в сравнение с контролна група. Също така имат намалена активация на хипоталамуса в сравнение с контролна група, при гледане на сексуално възбуждащи снимки на възрастни.

Blanchard, Cantor и Robichaud (2006 г.) преразглеждат изследванията, които се опитват да идентифицират хормоналните аспекти на педофилите. Има някои доказателства, сочещи, че мъжете педофили произвеждат по-малко тестостерон от контролната група, но изследването е било с лошо качество и е трудно да се направи категорично заключение от него.

Статистика

Повечето педофили са известни на децата, които малтретират. Около 30% от децата, които са сексуално насилвани, са били малтретирани от член на семейството (майки, бащи, баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди, мащеха), а 60% са били малтретирани от възрастен, който са познавали извън семейната среда (съсед, учител, треньор, член на духовенството, музикален преподавател или детегледачка). Това означава, че само 10% от децата са били жертва на педофилия от напълно непознат.

История

Педофилия за първи път е официално призната като диагноза в края на 19 век. Значително количество изследвания се провеждат от 80-те години на миналия век. Въпреки че са документирани предимно при мъже, има и жени, които проявяват качествата на това разстройство, а изследователите предполагат, че наличната статистика и проучвания подценяват истинския брой на педофилите от женски пол.

Епидемиология

Разпространението на педофилията в общата популация не е известно, но се смята, че е по-ниско от 5% сред възрастните мъже. По-малко се знае за разпространението на педофилията при жените, но има случаи на жени със силни сексуални фантазии и позиви към децата. Повечето педофили са мъже. Жените могат да представляват 0,4% до 4% от осъдените сексуални престъпници и едно проучване изчислява съотношение 10:1 за мъже — жени.

Терминът педофил обикновено се използва от обществеността за описание на всички извършители на сексуално насилие над деца. Тази употреба се счита за проблем, тъй като част от обвинените нямат силен сексуален интерес към деца и следователно не са педофили.

Съществуват мотиви за сексуална злоупотреба с деца, които не са свързани с педофилия, като:

• стрес
• брачни проблеми
• липса на партньор
• общи антисоциални тенденции
• високо сексуално желание
• употреба на алкохол

Някои педофили не тормозят децата. Малко се знае за тази популация, тъй като повечето проучвания за педофилия използват криминална или клинична информация. Съществуват педофили, които са внимателни към чувствата на другите, въздържат се от употреба на алкохол или наркотици и подкрепят убеждения в подкрепа на нормите и законите. При този тип е малко вероятно да злоупотребят с деца.

Проучване от 2015 г. показва, че педофилите, които са насилвали деца, са неврологично различни от педофилите, които не са вулгарни, а проявяват внимание.

Характеристика

Няма открита нито една физическа характеристика, външен вид, професия или тип личност, които са характерни за всички педофили. Детето, обект на насилие, може да бъде от всякакъв пол или раса, а религиозните им принадлежности, професии и хобита са много разнообразни. Всеки педофил може да изглежда чаровен, обичащ и напълно добронамерен, докато в него се крият хищни мисли, които умее да крие.

Хетеросексуалните и хомосексуалните мъже са еднакво склонни към педофилия.

Педофилите са по-склонни да малтретират момчета, отколкото момичета.

Те често не проявява толкова голям интерес към възрастните, колкото към децата. Понякога си намират работа, която им позволява да бъдат около деца от определена възрастова група или създават други начини да прекарват времето си с тях, като взимат ролята на треньор, детегледачка или съсед, опитвайки се да помогнат.

Педофилите са склонни да говорят за деца или да се отнасят към тях като към възрастни. Те често казват, че обичат всички деца или се чувстват сякаш все още са на техните години.

Педофилът предприема облик, с който да спечели доверието на детето, а понякога и доверието на родителите. В течение на месеци или дори години той все повече се превръща в доверен приятел на семейството, предлагайки да гледа детето, да го води на пазар, пътувания или да прекарва време с него по други начини. Много от педофилите всъщност няма да прибегнат към злоупотреба, докато не се си осигурят доверие.

Някои педофили се насочват към деца на самотни родители, които не са на разположение, за да им осигурят колкото се може повече надзор или да убедят родителите, че са достатъчно мили хора, за да могат да се грижат за тях, когато отсъстват.

Педофилът често използва набор от игри, трикове, дейности и език, за да спечели доверие и да заблуди детето. Те включват:

• пазене на тайни (тайните са ценни за повечето деца, още повече пазени от възрастен, той е техен източник на сила)
• игри
• възхищение
• целуване
• докосване
• сексуално внушаващо поведение
• излагане на порнографски материали
• подкуп чрез лакомства
• ласкателство
• най-лошото от всичко - обич и любов

Придружаващи заболявания

Много педофили имат история на злоупотреба в собственото си минало, физическо или сексуално.
Някои от тях са с психични заболявания, като например:

• биполярно-афективно разстройство
• разстройство на личността
• злоупотреба с алкохол и наркотици

Диагноза

Ако пациентът отрича сексуално влечение към деца, но обстоятелствата предполагат друго, определени диагностични критерии могат да помогнат за потвърждаване на такова разстройство. Такива са:

1. Повтарящи се, интензивни сексуално възбуждащи фантазии, подтици или поведения, включващи деца (обикновено под 13 години), които присъстват ≥ 6 месеца.
2. Лицето е действало на база поривите, подтиците и фантазиите си. Те не водят до дистрес у болния.
3. Лицето е над 16 години и с поне 5 години по-голямо от детето, което е обект на фантазиите или поведението му.

Идентифицирането на пациент като потенциален педофил понякога представлява етичен проблем за практикуващите здравни грижи. Въпреки това, всички имат отговорност да защитават общността на децата. Практикуващите трябва да знаят изискванията за педофилия. Ако имат подозрения за сексуално или физическо насилие над деца, законът изисква това да бъде докладвано на властите.

Лечение

Терапевтичните подходи включват следното:

• психотерапия
• лечение на коморбидни разстройства
• лечение с медикаменти

Обикновено е необходима индивидуална или групова психотерапия и може да бъде особено полезна при педофилия, когато е част от мултимодално лечение, включващо:

• обучение за социални умения
• лечение на коморбидни физически и психически разстройства
• медикаментозна терапия

Някои педофили, които са ангажирани с лечение и контролни прегледи, могат да се въздържат от педофилна дейност и да бъдат интегрирани в обществото. Постигането на тези резултати са по-вероятни, когато няма други психиатрични разстройства, по-специално разстройства на личността.

Към медикаментозната терапия се прилагат лекарства, блокиращи производството от хипофизата на лутеинизиращ хормон (LH) и фоликулостимулиращ хормон (FSH), медроксипрогестеронът потиска производството на тестостерон и по този начин намалява либидото.

Полезността на антиандрогените при педофилите от женски пол е по-слабо установена.

В допълнение към антиандрогените, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (например Fluoxetine с висока доза 60 до 80 mg веднъж на ден) може да бъде полезен.

Лекарствата са най-ефективни, когато се използват като част от мултимодална програма за лечение.