Садомазохизъм МКБ F65.5

Садомазохизмът може да бъде определен като доставяне или получаване на удоволствие, често сексуално, от причиняването или получаването на болка или унижение. Той се възприема като сексуално удоволствие или в някои случаи като задължително условие. Обикновено това е форма на сексуална игра.

Садистите се радват от нанасянето на болка или форми на унижение към другите.

Мазохистите получават удоволствие от изтезания, наранявания или унижение.

Нанасянето на болка се използва за подбуждане към сексуално удоволствие. Всъщност садомазохистичните дейности често се инициират по желание и в полза на мазохиста.

Садомазохизъм не трябва да се свързва с актове на сексуална агресия. Освен това, докато садомазохистите търсят болка и унижение в контекста на любовта и секса, те не го правят в други ситуации и не харесват насилието или злоупотреба с хора. Накратко садомазохистите не са психопати. Докато психопатията или антисоциалното разстройство на личността е диагностицируемо психическо разстройство, садомазохизмът не е диагностицируем, освен ако не причинява значителни страдания и увреждания на индивида или вреди на другите.

Някои проучвания сочат, че садистичните фантазии са също толкова разпространени при жените, както и при мъжете. Изглежда обаче, че мъжете със садистичен порив са склонни да ги развиват в по-ранна възраст. Докато някои садомазохистични хора са чисто садистични, а други чисто мазохистични, мнозина са в различна степен и от двете.

История

Садомазохизмът е съвкупност от садизъм и мазохизъм. Това са термини, измислени от германския психиатър от 19 век Richard von Krafft-Ebing, който говори за напълно естествени интереси към садизъм при мъжете и към мазохизъм при жените.

Мазохизмът се дефинира през 19 век от Leopold von Sacher-Masoch. Той твърди, че мъжът е фигурата, която желае, а жената е желана.

Разпространение

От психолозите се твърди, че преживяванията по време на ранното сексуално развитие могат да окажат дълбоко влияние върху характера на сексуалността по-късно в живота. Садомазохистичните желания обаче изглежда се формират в най-различни възрасти. Някои хора съобщават, че са ги имали преди пубертета, докато други не ги откриват чак до зряла възраст.

Според едно проучване, по-голямата част от мъжете садомазохисти (53%) са проявили своя интерес преди 15-годишна възраст, докато по-голямата част от жените (78%) са проявили интерес след това.

Класификация

Според Anil Aggrawal в криминалистиката нивата на сексуален садизъм и мазохизъм се класифицират, както следва:

Сексуални мазохисти

• | клас: Обезпокоявани са, но не изпитват фантазии. Те са преобладаващо садисти с минимални мазохистични тенденции.
• II клас: Равна смесица от садистични и мазохистични интереси. Обича да получава болка, но също така обича да бъде доминиращ партньор (в случая садист). Сексуалният оргазъм се постига без болка или унижение.
• III клас: Мазохисти с минимални до никакви садистични тенденции. Предпочитание за болка или унижение (което улеснява оргазма), но не е задължително за оргазъм. Способността за романтична привързаност в запазена.
• IV клас: Изключителни мазохисти, т.е. не могат да формират типични романтични отношения, не могат да постигнат оргазъм без болка или унижение).

Сексуални садисти

• I клас: Обезпокояват се от сексуални фантазии, но не действат садистично.
• II клас: Действат чрез садистични подтици със съгласие от сексуалните партньори (мазохисти или не).
• III клас: Действат чрез садистични призиви с жертви, които не са дали съгласие, но не нараняват сериозно партньора си. Може да съвпада със садистичните изнасилвачи.
• IV клас: Действат само с жертви, които не са съгласни и ще ги наранят сериозно, дори може да се стигне до смърт.

Мазохизъм

Представлява преживяване на повтаряща се и интензивна сексуална възбуда в отговор на трайна умерена или силна болка, страдание или унижение. Човек може да има мазохистичен сексуален интерес, но диагноза разстройство на сексуалния мазохизъм би се отнасяла само за хора, които съобщават за психосоциални трудности, в отговор на интересите си.

Разпространението на мазохизма в популацията е неизвестно. Предполага се, че 2,2% от мъжете и 1,3% от жените са замесени в такъв тип действия, независимо дали имат разстройство на сексуалния мазохизъм или не. Широкото използване на порнография, изобразяваща унижение, понякога е свързано с признаците на мазохизъм.

Поведенията, свързани с мазохизма, могат да бъдат:

• самостоятелни - например връзване, самозалепващи се щифтове, самостоятелно прилагане на токов удар или самонараняване
• с партньор – например пляскане, употреба на камшик, биене, токов удар, рязане, прищипване, пробиване и унижение, като например чрез уриниране, принуждаване да пълзи и лае като куче или да бъде подложено на словесна злоупотреба

Поведенията понякога включват принуждаване на партньора да се преоблича с костюми или да се третира като бебе.

В екстремни моменти могат да настъпят случайни смъртни случаи, като например от участие в самостоятелно прилагане на токов удар. Един от най-екстремните случаи на мазохизъм беше Bernd Brandes, от който се искаше да бъде заклан и изяден.

След феноменологично проучване на човек, участващ в сексуални мазохистични действия, мазохизъм беше описан като тенденция, подобна на пристрастяване, с няколко характеристики, наподобяващи тази на наркоманията:

1. Копнеж.
2. Опиянение.
3. Толерантност.
4. Абстиненция.

За участниците в сексуални мазохистични действия поведенческото опиянение се проявява като непрекъснато засилващ се процес, който води мазохиста до мазохистична дейност, увековечавайки себе си и обвързвайки зависимия с поведението си.

Лечението на мазохизма обикновено включва психотерапия и лекарства. Целта на психотерапията е да се разкрие и да се работи чрез основната причина за поведението, което причинява дистрес. Когнитивно-поведенческата терапия включва:

• преструктуриране на когнитивни изкривявания - коригиране на всички убеждения, които пациентът има
• обучение за съпричастност – включително развитие на умения да управлява сексуалните си позиви по по-здравословни начини

Други общи стратегии включват:

• терапия за отвращение
• техники за изобразяване и десенсибилизация, при които хората се представят в ситуация, при която участват в сексуален мазохизъм, и след това изпитват негативно събитие, за да намалят бъдещото желание отново да участват в тази дейност

Могат да се използват различни медикаменти за намаляване на нивото на циркулиращия тестостерон в тялото с цел намаляване на честотата на ерекцията. Антидепресантите могат да се използват и за намаляване на сексуалния нагон.

Садизъм

Садизмът включва получаване на удоволствие чрез преживяване на дискомфорт или болка. Теорията за този процес обяснява начина, по който индивидите не само показват, но и се наслаждават на извършване на садистични действия.

Хората, притежаващи садистични личности, са склонни да проявяват повтаряща се агресия и жестоко поведение. Садизмът може да включва и прилагане на емоционална жестокост, целенасочено манипулиране на другите чрез използване на страх и загриженост, изразени с насилие.

Установено е, че садизмът се среща често в унисон с други личностни разстройства. Проучванията също така установяват, че е с най-високо ниво на коморбидност спрямо други видове психопатологични разстройства. За разлика от тях садизмът е открит и при пациенти, които не проявяват никакви или други форми на психопатични разстройства.

Едно разстройство на личността, за което често се установява, че е успоредно със садизма, е разстройство на поведението в детството и юношеството.

Проучванията са установили, че други видове заболявания, като алкохолизъм, имат висок процент на коморбидност със садизма.

Не са редки случаите, когато хората със садизъм сами търсят лечение. Също така, всички, които са хванати да извършват престъпление, свързано със състоянието си, са задължени по закон да получат професионална помощ от психолог или психиатър, който може да извърши оценка и да предостави насока към друг специалист, ако е необходимо.

Лечението на садомазохизъм обикновено включва психотерапия и лекарства.