Фетишизъм МКБ F65.0

Хората с фетиши имат сексуални влечения, свързани с неживи предмети. Човек се възбужда сексуално от обличането или докосване на предмета. Например, обектът на фетиш може да бъде дреха, като бельо, дамски обувки или аксесоар. Фетишът може да замени сексуалната активност с партньор или да се превърне в част от нея.

Терминът "фетишизъм" произхожда от португалската дума feitico, която означава "обсесивно очарование". Повечето хора намират определени телесни черти за привлекателни, което показва, че някакво ниво на фетишизъм е нормална характеристика на човешката сексуалност. Фетишистката възбуда обаче може да се превърне в проблем, когато пречи на нормалното сексуално или социално функциониране или когато сексуалната възбуда е невъзможна без фетиш обект.

Тъй като фетиши се срещат при много нормално развиващи се хора, диагнозата фетишистично разстройство се поставя само ако има съпътстващ дистрес, нарушение в социалните, професионалните или други важни области на функциониране в резултат на фетиша. Хората, които се идентифицират като фетишисти, не съобщават за съпътстващо клинично увреждане.

Фетишизмът е форма на парафилия.

Причини

Парафилиите като фетишистично разстройство обикновено започват през пубертета, но фетишите могат да се развият преди юношеството. Не е категорично установена причината за появата им.

Някои проучвания предполагат, че дете, което е жертва или свидетел на неподходящо сексуално поведение, може да се научи да имитира или по-късно да бъде провокирано към такъв тип поведение. Все още не са установени рисковите фактори.

Симптоми

Хората с фетиши могат да бъдат сексуално стимулирани по различни начини, като например:

• носене на бельо на друг човек
• обличането на необичайни материали или кожа
• предпочитания към аромати, предмети, обувки на висок ток

Най-честите предмети, свързани с фетиша включват:

• бельо
• обувки
• ръкавици
• гумени изделия
• кожени дрехи

Най-честите части на тялото, свързани с фетиша включват:

• стъпалата
• пръстите на краката
• косата

Обичайно е фетишът да включва както неодушевени предмети, така и части от тялото (например бельо и крака). За някои просто снимка на фетиширащия обект може да предизвика възбуда, въпреки че мнозина предпочитат (или изискват) действителния обект, за да достигнат възбуда.

Фетишизмът попада в общата категория парафилни разстройства, която се отнася до интензивно сексуално привличане към всякакви предмети или хора извън гениталната стимулация със съгласието на пълнолетни партньори.

Хората с фетишистично разстройство може да не са в състояние да функционират сексуално без своя фетиш. Нуждата от фетиш понякога е толкова интензивна и натрапчива, че става всепоглъщаща и разрушителна в живота на човек. Но поведението на повечето хора не отговаря на критериите за разстройство, защото не причинява значителни страдания, не пречи на ежедневното функциониране или не вреди на околните.

Сексуалните контакти на хора с фетиши са характерно фокусирани върху фетиширащия обект или конкретна част от тялото.

Лечение

Лечението на фетишистичното разстройство е ограничено в неговата ефективност. Тя може да включва:

1. Психотерапия.
2. Медикаменти - вид антидепресанти, наречен селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин.

Фетишистките фантазии са често срещани и в много случаи безобидни. Те трябва да се третират като разстройство само когато причиняват дистрес или нарушават способността на човек да функционира нормално в ежедневния живот.

Фетишисткото разстройство търпи колебания в интензивността и честотата на желанията или поведението през живота на човек. В резултат на това, ефективното лечение обикновено е дългосрочно. Въпреки че не е уточнена конкретна терапия, успешните подходи включват различни форми на терапия. Някои лекарства помагат за намаляване на натрапчивото мислене, свързано с фетишистично разстройство.

Все повече данни сочат, че комбинирането на лекарствената терапия с когнитивно-поведенческата терапия може да бъде ефективно, въпреки че резултатите от тези терапии остават неубедителни. Клас лекарства, наречени антиандрогени, могат драстично да понижат нивата на тестостерон временно и се използват заедно с други форми на лечение на фетишизъм. Това лекарство понижава сексуалния нагон при мъжете.

Някои изследвания сочат, че когнитивно-поведенческата терапия е ефективна при лечение на хора с такъв тип разстройства. Един подход, наречен скрита сенсибилизация, включва релаксиращи и визуализиращи сцени, последвани от представяне на отрицателно събитие.