Други уточнени невротични разстройства МКБ F48.8

Невротичните разстройства се определят от формата и вида на проявените симптоми. Различните невротични разстройства са резултат от несъзнателен психически конфликт и са оформени от ранен сблъсък с рискови фактори, съчетан с вроден темперамент.

Към други уточнени невротични разстройства спадат Dhat синдром, скръб на "писателя", психастения, психастенна невроза и психогенен синкоп.

Dhat синдром

Синдром на Dhat е състояние, установено в културите на индийския субконтинент (включително Пакистан, Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка), в които мъжете съобщават, че страдат от преждевременна еякулация или импотентност и вярват, че в урината им преминава сперма. Състоянието няма известна органична причина.

В традиционната индуски духовности спермата се описва като "жизнена течност". Изхвърлянето на тази "жизнена течност", било то чрез секс или мастурбация, е свързано с изразени чувства на тревожност и дисфория. Често пациентът описва загубата на белезникава течност при уриниране. В други случаи са отбелязани изразени чувства на вина.

Много често се среща и в непалската култура. Повечето от тях идват с оплаквания, които принуждават пациентите да станат изключително тревожни. Те виждат състоянието като загуба на "мъжката сила". Често се свързва с обсесивни преживявания и соматоформни разстройства. За други, състоянието се разглежда като отделна клинична единица, която е по-малко обвързана с културата, отколкото твърдят, и я описват като една форма със синдром на "тревожност за загуба на сперма".

Инфекцията с хламидия може да бъде свързана с нея поради подобни симптоми в случай на инфекция на уретрата (уретрит), която обикновено е симптоматична, причинявайки бял секрет от пениса с или без болка при уриниране (дизурия).

Много лекари разглеждат Dhat като народен диагностичен термин, използван в Южна Азия, за да се позоват на тревожност и хипохондрични тревоги, свързани с еякулацията, с оцветяване на урината и чувства на слабост и изтощение. Смята се, че това е синдром, свързан с културата. Синдромът на Dhat може да има връзка със синдром на посторгазмична болест и сексуално главоболие.

Младите мъже са най-често засегнати, макар че подобни симптоми са докладвани при жени с прекомерно вагинално течение, което също се счита за "жизнена течност".

Преждевременната еякулация и импотентност често се наблюдават. Други соматични симптоми са:

• слабост
• лека умора
• сърцебиене
• безсъние
• ниско настроение
• чувство за вина
• тревожност

Мъжете понякога съобщават за субективно усещане, че пенисът им е скъсен. Тези симптоми обикновено са свързани с тревожно и дисфорично състояние на настроението. Когнитивно-поведенческата терапия е в основата на лечението. В други случаи е доказано, че са полезни и антидепресанти.

Крампи на ''писателя''

Това състояние, наричано още парализа на писателя, е нарушение, причинено от спазми на определени мускули на ръката или предмишницата, и се изявява при извършване на фини двигателни задачи, като писане или свирене на инструмент. Болестта представлява специфична фокална дистония на ръката. Терминът "фокален" се отнася до симптомите, които са ограничени в едно конкретно място, а "специфични за задачите" означава, че симптомите се появяват само когато човек участва в определена дейност. Първо засяга хората, като пречи на способността им да пишат, понякога за продължителни периоди от време.

Въпреки че причината за крампите на писателя не е добре позната, исторически се смята, че тя е резултат от прекомерна фина двигателна активност, вероятно усложнена от напрегната или по друг начин неподходяща техника за писане. Не е задължително да се прояви при всеки човек. "Крампите на музиканта" (подобна фокална дистония, която засяга около 1% от инструменталистите, исторически е групиран заедно с "крампите на писателя" заради тяхната обща специфичност. Без значение как точно възниква, е доказано, че засяга базалните ганглии на мозъка.

Ранните симптоми могат да включват:

• загуба на прецизна мускулна координация (понякога първо се проявява с изпускане на предмети със забележима прогресия)
• болки със спазми при продължителна функционалност на ръката
• тремор (треперене)

Значителни мускулни болки и спазми могат да възникнат при много малки усилия като държане на книга и прелистване на страници. Може да се окаже трудно да се намери удобна позиция за ръцете и краката, дори и при незначителни усилия, свързано със значителна болка. Засегнатите лица могат да усетят потрепване на диафрагмата по време на дишане, или необходимостта да поставят ръце в джобове, под краката, докато седят или под възглавници, докато спят, за да облекчат тремора и да намалят болката.

Електромиографията, която изследва засегнатите мускулни групи, докато са болезнени, поставя окончателна диагноза, като показват пулсиращи нервни сигнали, които се предават на мускулите, дори когато са в покой. Изглежда мозъкът подава сигнали на засегнатите мускулни групи с висока скорост, което ги кара да пулсират, треперят и изкривяват. Когато са провокирани да извършат на умишлена дейност, мускулите се уморяват много бързо и някои части от мускулните групи не реагират (причиняват слабост), докато други части се втвърдяват.

Симптомите се влошават значително при физически дейности, особено в случаите на фокална дистония, а в други части на тялото често се наблюдава „огледален ефект“: използването на дясната ръка може да причини болка и спазми както в нея, така и в другата, която не се използва в този момент. Стресът, тревожността, липсата на сън, продължителната употреба и ниските температури могат да влошат симптомите.

Преките симптоми могат да бъдат придружени от вторични ефекти на непрекъснатата мускулна и мозъчна активност, включително:

• нарушени модели на съня
• изтощение
• промени в настроението
• психически стрес
• затруднено концентриране
• замъглено зрение
• проблеми с храносмилането

В някои случаи симптомите могат да прогресират до плато, което продължава години или да спрат напълно неочаквано. Прогресията може да се забави чрез лечение или адаптивни промени в начина на живот, докато принудителната продължителна употреба на ръцете може да доведе до по-бърз напредък на симптомите. В други случаи, могат да прогресират до пълно увреждане.

Опитите за адаптация към синдрома, могат да подобрят състоянието. Болният се приучава към нов подход за писане, смяна при употребата на ръцете, физиотерапия. Някои инструменти за писане позволяват различни приложения на налягане. При упоритост и постоянство е възможно пациентите да възстановят значителна функция, която е загубена от фокалната дистония.

Психастения

Тя е психологическо разстройство, характеризиращо се с фобии, мании или прекомерно безпокойство. Терминът вече не се употребява в психиатричната диагностика.

Терминът "психастения" е свързан исторически предимно с работата на Pierre Janet, който разделя неврозите на психастения и хистерия, като отхвърля термина "неврастения". Karl Jaspers запазва термина "неврастения", определяйки го като "раздразнителна слабост" и описва явления като раздразнителност, чувствителност, анормална реакция към стимули, телесни болки, хронична умора.

Психастеничният човек предпочита да се изолира от своите близки, няма увереност, склонен е към натрапливи мисли, необосновани страхове и нерешителност. Това състояние от своя страна насърчава изолирането от света и мечтите, но това само влошава нещата.