Други невротични разстройства МКБ F48

Невротичните разстройства са съвкупност от психиатрични разстройства без психотични симптоми и липсваща интензивна психопатология на хипомания или голяма депресия. Te са основен източник на страдания за хората, техните семейства и обществото.
Терминът "невротично разстройство" се използва за свободно описание на редица състояния, които включват невъзможност за адаптиране към заобикалящата среда. Тази група се нарича невротични разстройства и се характеризират със симптоми като тревожност, несигурност, фобии и депресия.

Като цяло неврозата се разглежда като много лек вид невротично разстройство. Примерите за леко невротично поведение включват бурно реагиране на ирационални страхове, известни като фобии или отключване на тревожност в определени ситуации.

Видовете други невротични разстройства включват:

• Неврастения
• Синдром на деперсонализация-дереализация
• Други уточнени невротични разстройства
• Невротично разстройство, неуточнено

Неврастения

При нея, отличителен белег на оплакванията на пациента е акцентът, който поставя на чувството за умора и слабост. Те са 2 типа:

1. След психично напрежение настъпва нарастваща умора, водеща до дистрес. Засягайки умствената дейност, тя често се съпровожда с нарушена концентрация, в резултат на нахлуване на асоциации и спомени, с последващо неефективно мислене.
2. След минимални физически усилия настъпва чувство за изтощеност, физическа слабост, усещане на мускулни болки, невъзможност за постигане на релаксация.

За да се постави диагноза неврастения е необходимо да са налице минимум две от следните оплаквания:

• усещане за мускулна болка
• раздразнителност
• замаяност
• напрежение с главоболие
• нарушен сън
• невъзможност за релаксация
• диспепсия

Диагнозата неврастения може да се постави, ако няма данни за вегетативни, депресивни заболявания и тревожни разстройства.

Синдром на деперсонализация-дереализация

Този синдром се наблюдава и при психично здрави хора. Може да се прояви след състояние на умора или халюциногенна интоксикация. Синдромът е изключително сходен с така нареченото „преживяване близо до смъртта”. То се регистрира при условия на изключителна опасност и риск за живота. Деперсонализационните разстройства са свързани с чувство за промяна на собственото тяло и психика, а дереализационните - с чувство за промяна на околната среда. Най-често срещано е усещането за загуба на емоционалност.

Други уточнени невротични състояния

Към тях се включват професионалната невроза и синдроми, свързани с местни културни убеждения и поведение, както Dhat-синдром. Тази група на заболявания се движат в широкия диапазон от бързо преходни състояния до психози. Но задължително трябва да се търси връзка между тяхното възникване и екстремална ситуация, с последващи я стресогенни и дезадаптационни разстройства. Някои общи невротични симптоми включват:

1. Обвиняване на околните за неизбежни ситуации.
2. Склонност към лесна обидчивост, често болните странят от комуникацията с хора.
3. Несигурност или самотни чувства.
4. Неспособност за вземане на решения.
5. Лесно вълнуване, дори със склонност към маниакално поведение.
6. Тенденция за социална изолация.
7. Егоцентричност.
8. Прекомерна употреба на алкохол или наркотици.

За хората, които страдат от други невротични разстройства на личността, стресът от вечната тревожност при някои личности става непосилен. Това може да доведе до депресия, преяждане и безсъние, както и до множество сериозни здравословни състояния, като високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и дори инсулт.

Въпреки че терминът "невротично разстройство" вече не се използва като медицински термин, различните видове невротични разстройства, като обсесивно-компулсивно разстройство и гранично разстройство на личността, се разглеждат от медицинската общност като истински състояния на психичното здраве, които могат да изискват лечение.

Всеки нормален човек се сблъсква с моменти на невроза, точно както познава някой с невротична личност. Комуникацията с този тип хора не винаги е лесно. Въпреки това, с малко търпение е възможно да се осъществи контакт въпреки невротичното поведение. Ключът към работата с невротична личност е да проявата на толерантност и търпение. Важно е да не се проявява ненужна критичност към човека или невротичните му черти. В повечето случаи невротичните хора знаят кога проявяват тези черти от характера си и въпреки че не винаги успяват да контролират своето невротично поведение в момента, след това са смутени и самокритични.

Пациентите със симптоми на подобно психично заболяване трябва да бъдат подложени на задълбочен физически преглед и подробна история за пациента. Така ще се изключат органични причини (като мозъчен тумор или нараняване на главата). Ако се подозира невротично разстройство, психолог или психиатър обикновено провежда интервю с пациента и прилага клинични оценки (наричани още скали или тестове), за да оцени психичния статус.

Основният подход на лечение за болни, които страдат някаква форма (лека или тежка) на невроза и други невротични разстройства, е психотерапията. Лекарите насърчават пациентите си да говорят за конкретизирани случаи, в които са проявили невротично поведение. По този начин търсят началната точка, която ги провокира да разгърнат клинична картина.

В много случаи разговорите с терапевт могат да помогнат на хората да идентифицират източника на неврозата си и да разработят стратегии за справяне с нея. В тежки случаи лекарят може да предпише лекарства против тревожност или леки успокоителни. Пациентът може също да бъде посъветван да избягва алкохол, наркотици и кофеин, тъй като тези вещества имат тенденция да изострят някои видове невротични разстройства. Справянето с този проблем е възможно, стига да се предостави правилната помощ и желанието за промяна от страна на болния.