Неврастения МКБ F48.0

Неврастения е термин, който за първи път е използван още през 1829 г. за обозначаване на механичната слабост на нервната система. Като основна диагноза се използва в края на 19 и началото на 20 век.

Американците са били особено склонни към неврастения, което е довело до прякора "американизъм", популяризиран от William James. Това състояние се обяснява като резултат от изчерпването на енергийните резерви на централната нервна система. Свързва се със стреса на урбанизацията и стреса като резултат от все по-конкурентната бизнес среда. Обикновено се среща при хора от по-висока класа и професионализъм, но все пак може да засегне всеки.

Freud включва различни физически симптоми към неврастения, включително:

• умора
• диспепсия с газове
• индикации за повишено вътрешно-черепно налягане
• слабост
• световъртеж
• припадъци
• загуба на тегло
• раздразнителност
• тревожност
• импотентност
• депресия
• липса на амбиция

Смята се, че хората в миналото не биха могли да бъдат неврастенични, защото не са били изложени на съвременните ситуации, които изчерпват нервната енергия, особено пари, работа, наука, конкуренция, междуличностни взаимоотношения.

Природата на тази болест е неясна. От 1869 г. неврастенията се превръща в "популярна" диагноза. Beard, заедно с партньора си Rockwell, се застъпват за първата електротерапия, след това се провеждат все повече експериментални лечения на неврастения, но резултатите са противоречиви.

Синдромът на хроничната умора е комплицирано заболяване, което се разглежда като вид неврастения, характеризиращо се със силна умора, която не може да бъд обяснена с някакво основно заболяване. Тя може да се влоши при физическа или психическа дейност, но не се подобрява след почивка.

Сред факторите, които дават отражение и повишат риска от синдром на хроничната умора, се разглеждат:

1. Възраст — може да се появи на всяка възраст, но най-често засяга хората между 40 и 50 години.
2. Пол — жените са диагностицирани много по-често от мъжете, но е възможно и жените просто да търсят лекарска помощ при наличие на проблем.
3. Стрес — ежедневните трудности, с които се среща човек, са рисков фактор за отключване на заболяването.

Причината за отключване на синдрома на хроничната умора е неизвестна, въпреки че има много хипотези — от вирусни инфекции до психично напрежение. Някои учени смятат, че синдромът на хроничната умора може да се предизвика от комбинация фактори.

Симптомите обикновено включват:

• умора
• загуба на памет или трудна концентрация
• възпаление на гърлто
• увеличени лимфни възли на шията или подмишниците
• неочаквана мускулна или ставна болка
• главоболие
• сънливост
• екстремно изтощение, продължило повече от 24 часа след физическо или умствено усилие

Хората със синдром на хронична умора, изглежда са свръхчувствителни към дори ежедневните активности. Защо това се случва само при някои хора, а други не са засегнати, все още е неизвестно. Някои са родени с предразположеност към заболяването, което след това се отключва от комбинация фактори. Потенциалните тригери включват:

1. Вирусни инфекции. Тъй като някои хора развиват синдром на хронична умора, след като прекарат вирусна инфекция, пред учените се поставя под въпрос възможно ли е някои вируси да задействат разстройството. Подозрителните вируси включват вирус Epstein-Barr, човешки херпесен вирус. Все още не е намерена категорична връзка.
2. Проблеми с имунната система. Имунитетът на хора, които имат синдром на хронична умора, изглежда е леко увредена, но не е ясно дали това увреждане е достатъчно, за да предизвика действителното заболяване.
3. Хормонални дисбаланси. В някои случаи се наблюдават необичайни кръвни нива на хормони, произведени в хипоталамуса, хипофизата или надбъбречните жлези. Но значимостта на тези аномалии е все още неизвестна.

Няма нито един тест за потвърждаване на диагнозата синдром на хроничната умора. Може да са необходими разнообразни медицински тестове, за да бъдат изключени други здравословни причинителни, които имат подобни симптоми. Възможните усложнения включват депресивни състояния, социална изолация, ограничение в начина на живот и загуба на работното място.

Няма конкретно лечение за синдрома на хроничната умора, подобно на неврастения. Неговият фокус пада върху подобряване и облекчаване на симптомите. Голяма част от болните са депресирани. Лекуването на депресия може да улесни решаването на затрудненията, свързани със синдрома на хроничната умора. Прием на някои антидепресанти в ниски дози също могат да помогнат за подобряване качеството на съня и облекчаване на болката. Добри резултати дава и комбинацията с когнитивно-поведенческа терапия.