Синдром на деперсонализация-дереализация МКБ F48.1

Деперсонализационно-дереализационно разстройство се проявява след състояния на умора и преумора, или като халюциногенна интоксикация. При деперсонализацията човек упорито или многократно има усещането, че наблюдава себе си извън тялото, а при дереализацията — има чувство за промяна на околната среда. Чувствата на деперсонализация и дереализация могат да бъдат много обезпокоителни, понякога карат болния да се чувства като в състояние на сън. Проявяват се и при психично здрави хора.

Много възрастни имат опит със синдром на деперсонализация-дереализация в някакъв момент от живота си. Но когато тези чувства продължават да съществуват или никога не изчезват напълно, а дори пречат на способността да функционира нормално, то това се счита за разстройство. То е по-често при хора, които са имали травматични преживявания.

Докато повече от половината от населението има поне един случаи на деперсонализация или дереализация, само около 2% от хората някога отговарят на критериите за синдром на деперсонализация-дереализация.

Факторите, които могат да увеличат риска, включват:

1. Използване на лекарства, които могат да предизвикат епизоди на деперсонализация или дереализация.
2. Някои личностни черти, които принуждават човек да избягва и отрича трудни ситуации или се затруднява в адаптацията към такива.
3. Тежка травма, по време на детството или като възрастен.
4. Депресия или тревожност, особено тежка или продължителна депресия, или тревожност с пристъпи на паника.

Постоянни и повтарящи се епизоди на деперсонализация и дереализация водят до стрес и проблеми в различни важни области от живота. По време на тези епизоди, болният е наясно, че усещането му е нереално. Опитът и чувствата на разстройството могат да бъдат трудно описани. Симптомите обикновено започват в ранна зряла възраст. Изключително рядко се среща при деца и възрастни хора.

Симптомите на деперсонализация включват:

• Чувство, че човек е външен наблюдател на мислите и тялото си.
• Чувства се като робот или неконтролиращ речта и движенията си.
• Усещане, че тялото, крака или ръце, изглеждат изкривени, уголемени или смачкани, или главата е увита в памук.
• Усещане, че в спомените липсва емоция или ги чувстват като чужди.

Симптомите на дереализация включват:

• Чувства на отчуждение от заобикалящата среда — например, като живот във филм или сън.
• Емоционално откъсване от хората, които са близки, сякаш са разделени от стъклена стена.
• Предмети, които изглеждат изкривени, размазани, безцветни, двуизмерни или изкуствени.
• Изкривявания във възприятието на времето, например последните събития, се усещат като случили се в далечното минало.

Епизоди на синдром на деперсонализация-дереализация могат да продължат часове, дни, седмици или дори месеци. При някои хора тези епизоди се превръщат в продължителни, които периодично се подобряват или влошават.

Диагнозата се поставя на базата на:

1. Физически преглед. В някои случаи симптомите на деперсонализация или дереализация могат да бъдат свързани с основен физически проблем, медикаменти, лекарства или алкохол.
2. Лабораторни тестове. Някои лабораторни тестове могат да помогнат да се определи дали симптомите са свързани с медицински или други проблеми.
3. Психиатрична оценка. Лекарят проучва всички симптоми, мисли, чувства и модели на поведение, които могат да помогнат да се определи дали болният има този синдром или се касае за друго психично разстройство.

Разстройството на деперсонализация-дереализация може да бъде тежко и да повлияе на взаимоотношенията, работата и другите ежедневни дейности. Основното лечение е терапия с разговори (психотерапия), въпреки че понякога се използват и медикаменти.

При някои болни се срещат усложнения като:

• Затруднено фокусиране върху задачи или запомняне на информация.
• Намеса в работата и други рутинни дейности.
• Проблеми в отношенията със семейство и приятели.
• Тревожност или депресия.
• Усещане за безнадеждност.

Симптомите на деперсонализация и дереализация могат да възникнат при други заболявания, свързани с травми, като лично разстройство или посттравматично стресово разстройство. Целевите въпроси могат да осветят по-голямата клинична картина.

Пациентите със синдром на деперсонализация-дереализация често се подобряват без външна намеса. Пълно възстановяване е възможно за много от тях, особено ако симптомите са резултат от лечими или преходни стресови събития. В други случаи деперсонализацията и дереализацията стават хронични и рефрактерни.

Дори постоянните или повтарящи се деперсонализации или симптомите на дереализация могат да причинят само минимално увреждане, ако пациентите могат да се отклонят от субективното си чувство, като поддържат ума си зает и се фокусират върху други мисли или дейности. Някои пациенти се инвалидизират от хроничното чувство за отчуждение, от придружаващата тревожност депресия.