Невротично разстройство, неуточнено МКБ F48.9

Всеки човек се чувства разтревожени от време на време. Може да получи усещане, което определя като "свит на топка стомах'' преди интервю за работа, финансово напрежение или притеснение, ако детето му не се е прибрало навреме. Това е нормална част от живота.

Отрицателните или натрапчиви мисли могат да превземат ума до степен, че справянето с ежедневните ситуации се затруднява значително. Това се нарича невротично поведение и в някои случаи е признак на невротично разстройство, неуточнено. Може да произлиза от психично заболяване.

Под "невротично'' се разбира засягане от невроза, дума, използвана от 1700 г. за описване на психични, емоционални или физически реакции, които са драстични и ирационални. В основата си невротичното поведение е автоматично, несъзнавано усилие за управление на дълбока тревожност.

Терминът невроза е въведен от шотландския лекар William Cullen през 1769 г., за да даде обяснение за нарушения на сетивата и движението, причинени от общо засягане на нервната система. Той използва термина, описвайки различни нервни разстройства и симптоми, които не могат да бъдат обяснени физиологично.

През 1980 г. Американската психиатрична асоциация премахва термина невроза от своето диагностично ръководство като част от стандартизирането на критериите за психични заболявания. Днес неврозата не е самостоятелно психично състояние. Вместо това лекарите най-често поставят симптомите му в същата категория като тревожно разстройство. С други думи, това, което се наричаше невроза, сега попада в обхвата на безпокойството.

Границата, която разделя невротичното поведение от нормалното, е интензивността. Невротичните мисли и поведение по дефиниция са толкова крайни, че пречат на личния, професионален и семеен живот. Нещо повече, те обикновено са отговор по подразбиране на дори дребни и несъществени проблеми.

Хората с невротични личности са по-склонни към тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и други наркотици, хранителни разстройства. Понякога при тях липсва социална подкрепа и се стига до разводи.

Ако тревожността и стреса се контролират, това може да помогне в ограничаване на невротичното поведение. Самолечението е допустимо само ако тревожността е лека и краткотрайна. Експертите препоръчват следното:

1. Упражнения всеки ден. Около 30 минути е най-добре, но дори 15-минутна разходка може да помогне на човек да се почувства по-добре.
2. Разговори с близки. Споделянето със семейство и приятелите относно безпокойството, което изпитват, повлиява добре.
3. Достатъчно количество сън. Липсата му влошава тревожността и стресът надделява. Целта е 8 часа сън всяка вечер.
4. Намаляне приема на алкохол и кофеин. Те също могат да влошат безпокойството. От друга страна достатъчното количества вода на ден, подобрява общото здравословно състояние.
5. Хранене с балансирана диета. Здравословното хранене и редовна закуска засилват енергията. Човек не трябва да забравя всяко хранене: закуска, обяд и вечеря.

Към невротично разстройство, неуточнено спада и неуточнената невроза.

Неврозата е клас от функционални психични разстройства, включващи хроничен дистрес, но не заблуди и халюцинации.
Според George Boeree, симптомите на неврозата могат да включват:

• тревожност
• тъга или депресия
• гняв
• раздразнителност
• психическо объркване
• ниска самооценка
• избягване на ситуации по типа на фобията
• бдителност
• импулсивни и натрапчиви действия
• летаргия
• неприятни или смущаващи мисли
• повтаряне на маниакални идеи
• негативност
• агресивно поведение
• перфекционизъм
• социална изолация
• социално-културно неподходящо поведение

Неврозата може да се дефинира просто като слаба способност за приспособяване към средата, неспособност да се променят нечии житейски модели и неспособност да се развие по-богата, по-сложна и по-удовлетворяваща личност.

Според психоаналитичната теория, появата на неврозите се корени в защитните механизми на личността. Отбранителните механизми са нормален начин за развитие и поддържане на егото. Но само тези мисли и поведение, които създават затруднения в нечий живот, трябва да се наричат неврози.

Невротичният човек изпитва емоционален дистрес и несъзнателен конфликт, които се проявяват в различни физически или психически заболявания. Окончателният симптом е тревожността. Склонността към неврози е тенденция и често се среща. Може да се прояви като остра или хронична тревожност, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, фобия или разстройство на личността.

Деца на родители, страдащи от невротично разстройство, неуточнено, отраснало с невротични грижи, бързо става несигурно и развива основна тревожност.

Неврозата се лекува със стандартна психологична терапия. Лечението може да включва психотерапия, психоактивни лекарства и релаксационни упражнения, като дълбоко дишане. Много ефективна е когнитивно-поведенческата терапия, която подобрява обърканите психологически възприятия и начина, по който болните реагират на околната среда. Заниманията, изискващи креативност, като арт терапия или музикална терапия, също се използват за справяне с психични разстройства, подобни на неврозите.