Тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia) МКБ E05.4

Под влияние на различни въздействия е възможно увреждане на щитовидната жлеза, което в зависимост от причините и мотива бива случайно, предумишлено и ятрогенно (причинено в резултат от медицинска намеса).

При тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia), се наблюдава повишение на количеството на тироксин и трийодтиронин (щитовидни хормони) в периферната кръв под въздействието на различни фактори, най-често прием на екзогенни субстанции, което пациентите умишлено и съзнателно предизвикват.

Представлява състояние, което се характеризира с повишени нива на щитовидни хормони в организма, причинено от поглъщане на екзогенни хормони на щитовидната жлеза (тироксин или Т4, растителни екстракти).

Основната разлика от ятрогенната тиреотоксикоза е липсата на активна медицинска намеса (предписание на лекарства за щитовидната жлеза или други медикаменти, йодни препарати, някои медицински манипулации и други).

Най-често пациентите страдат от подлежащи психични заболявания, синдром на Munchausen или целят измама със застрахователна компания.

По-често се касае за жени на средна възраст, претърпели драматичен обрат в своя живот, с или без подлежащи диагностицирани разстройства на мисленето и психиката.

В редки случаи е възможно развитие на болестта в детска възраст при случаен прием на медикаменти.

Симптоми при тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia)

Клиничната картина при тази особена форма на хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза е идентична с останалите форми с наличие на излишък на щитовидни хормони в периферната кръв с някои основни разлики:

• липсва гуша (увеличение на размерите на щитовидната жлеза): често щитовидната жлеза е с нормални размери и без отклонения в симетричността, плътността и консистенцията
• липсват изменения, засягащи очните ябълки: за разлика от болестта на Graves, при която е налице екзофталм (изпъкване на очните ябълки) при тази форма липсват изменения, засягащи очите
• липсват промени по кожата: при лица с токсична дифузна гуша и болест на Graves често се наблюдава изтъняване на кожата

При определен процент от пациентите е възможно безсимптомно протичане (само с характерни лабораторни изменения) или олигосимптоматично протичане (с развитие на оскъдна симптоматика).

Обикновено се наблюдават характерните признаци за тиреотоксикоза, включващи повишено изпотяване, топла и влажна кожа, редукция на теглото на фона на повишен апетит, ускорена стомашно-чревна перисталтика, съпровождана с диария, гадене, с или без повръщане.

Възможни са сърдечно-съдови оплаквания, като например ускорен пулс, повишено кръвно налягане, по-рядко предсърдно мъждене. Характерни са честите промени в настроението, повишената раздразнителност, проблемите със съня (безсъние).

Тежестта на клиничните прояви се определя в зависимост от редица фактори, най-важните от които са индивидуален здравословен статус на пациента, наличие на подлежащи увреждания, давност и количество на приетите екзогенни субстанции, допълнителни увреждащи фактори.

При малък процент от пациентите се развиват различни по тежест усложнения, водещи до дългосрочни последици, най-сериозното от които е тиреотоксичната криза или кома, която при липса на своевременна и адекватна реакция може да доведе до летален изход.

Поставяне на диагнозата при тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia)

Диагностицирането на изкуствено предизвиканата тиреотоксикоза се осъществява главно въз основа на характерната лабораторна констелация, при съмнения се извършва и образна диагностика.

Разпитът на болния (прием на екзогенни хормони и субстанции, наличие на подлежащи заболявания) и липсата на промени в структурата на жлезата при оглед и палпация насочват към състоянието.

С изключително висока информативна стойност и диагностично значение са данните от лабораторните изследвания. Необходимо е определяне на нивата на щитовидните хормони (свободен тироксин или Т4, тотален Т3 и тотален Т4), измерване нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH), тиреоглобулин, наличие на антитела, нива на поглъщане на радиоактивен йод. Обикновено щитовидните хормони показват увеличение, нивата на тиреостимулиращия хормон са понижени, а тиреоглобулинът често е неоткриваем.

При диагностични затруднения в етиологичното определяне на формата на тиреотоксикоза се назначава образна диагностика, като най-често се извършват ехография на жлезата, радиоизотопно изследване, а при необходимост и компютърна томография (КТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Диференциалната диагноза налага разграничаване от другите форми на тиреотоксикоза и като цяло другите болести на щитовидната жлеза, както и от процеси в жлезата с неопластичен характер.

Лечение при тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia)

Терапията е индивидуална, като при наличие на подлежащи психични, психиатрични или неврологични заболявания се препоръчва тяхното своевременно овладяване и контролиране.

В случай на прием на екзогенни субстанции се назначава незабавното им прекратяване с последваща подходяща терапия.

При голям процент от пациентите терапията е предимно симптоматична, като при наличие на тежки увреждания на жлезата се назначават подходящи лекарства за щитовидната жлеза в съобразени дози.

При всички пациенти, независимо от причината, довела до развитието на тази форма на тиреотоксикоза, се препоръчва проследяване на състоянието и профилактични изследвания за период от поне една година.

Подробна информация за причините за възникване на тиреотоксикоза, различните форми на протичане, особености при поставянето на диагнозата и изготвянето на индивидуален терапевтичен план, може да намерите в раздел Заболявания:

• Тиреотоксикоза (Хипертиреоидизъм)

Прогнозата при тиреотоксикоза, изкуствено предизвикана (factitia), се определя индивидуално според състоянието на конкретния пациент, наличието на настъпили усложнения (сърдечно-съдови инциденти, тиреотоксична кома) и отговора към приложената схема на лечение.