Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел МКБ E05.1
Щитовидната жлеза е ангажирана в реализирането на редица физиологични процеси с изключително важно значение за нормалното и оптимално функциониране на редица органи и системи, включително сърдечно-съдовата система, централната нервна система, репродуктивните функции, имунологичната резистентност и други.
Под въздействието на различни фактори се развиват увреждания на жлезата, които могат да повлияят нейната функционална активност и да предизвикат съответните прояви.
Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел, представлява заболяване, което се характеризира с хиперфункция на щитовидната жлеза, дължаща се на възел, който произвежда голямо количество щитовидни хормони.
В кръвта попадат повече от нормалното количество щитовидни хормони, а по механизма на обратната връзка се намалява секрецията на ТСХ (тиреостимулиращ хормон) от хипофизата, при което част от паренхима на щитовидната жлеза престава да функционира за сметка на токсичния възел, който е с хиперфункция.
Етиологията на заболяването често остава неясна, като се обсъжда въздействието на редица фактори. Много често състоянието се развива вследствие на дългогодишна еутиреоидна гуша (свързана с наследственост, йоден дефицит, прием на медикаменти, облъчване и други), аденом на щитовидната жлеза, лечение с радиоактивен йод, прием на високи количества йодни препарати и други.
Честотата на заболяването показва различни вариации в зависимост от пола, възрастта, наличието на подлежащи заболявания, като много по-често се среща сред представителите на женския пол на възраст над 40 години.
Симптоми при тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел
Клиничната картина се развива постепенно при голям процент от пациентите, като проявите бавно прогресират, повишавайки своята тежест.
Симптомите се припокриват с характерните за всички форми на тиреотоксикоза признаци, като за разлика от болестта на Graves, при тиреотоксикоза с токсична едновъзлеста гуша не се наблюдава екзофталм (изпъкване на очните ябълки).
Най-често пациентите се оплакват от някои от следните прояви:
- гадене, по-често без повръщане
- ускорена стомашна перисталтика, диария
- повишена чувствителност към топлина (пациентите постоянно се оплакват, че им е горещо)
- повишен апетит
- понижение на телесното тегло
- повишена потливост
- мускулни крампи
- отпадналост
- повишена раздразнителност, нервност, тревожност
- нарушения в съня (безсъние, трудно заспиване)
- нарушения в нормалното протичане на менструалния цикъл
- увеличени в различна степен размери на щитовидната жлеза (гуша)
- ускорен пулс, тахиаритмия, предсърдно мъждене
При възрастните пациенти заболяването често се диагностицира погрешно като патология на сърдечно-съдовата система, тъй като често протича с ограничени симптоми и прояви, свързани главно с промени в сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния тракт.
Липсата на своевременно лечение повишава риска от развитието на различни по тежест усложнения, свързани както със самата жлеза, така и с увреждане на другите системи. Най-сериозното усложнение, развиващо се вследствие тиреотоксикоза с токсична едновъзлеста гуша, е тиреотоксична криза или кома, представляващо потенциално застрашаващо живота на пациента състояние, изискващо спешна медицинска намеса. Други възможни усложнения са сърдечно-съдовите инциденти, остеопоротични изменения, метаболитни прояви.
Поставяне на диагнозата при тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел
За откриването на болестта са необходими подробен разпит и преглед на болния, лабораторни, образни, а при необходимости инструментални изследвания.
Находките от разпита и прегледа на болния насочват към патология на щитовидната жлеза (наличие на гуша, данни за наследствена обремененост, характерни субективни и обективни оплаквания).
С висока диагностична стойност са резултатите от кръвните изследвания и характерната лабораторна констелация, типична за тиреотоксикоза. При изследването на щитовидните хормони се установява повишение на техните нормални стойности, докато изследването на тиреостимулиращия хормон показва намаление. Характерната констелация от повишени щитовидни хормони на фона на понижен TSH е типична за тиреотоксикозата.
За изясняване на причините, довели до развитието на състоянието, се назначават подходящи образни изследвания:
- ехография на щитовидната жлеза
- радиоизотопно изследване
- компютърна томография (КТ, скенер) на щитовидната жлеза
- ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на щитовидната жлеза
При необходимост се извършва и биопсия на жлезата, след което полученият материал се подлага на подробен хистологичен анализ и типизиране с цел установяване на вида на процеса, засегнал жлезата (неопластичен, автоимунен, възпалителен).
Диференциалната диагноза при тиреотоксикоза с токсична едновъзлеста гуша включва различаване от другите възможни причини, водещи до хипертиреоидизъм и тиреотоксикоза, както и от другите видове етиологични форми на нодозна гуша и някои заболявания на хипофизната жлеза или хипоталамуса, водещи до аналогични клинични симптоми.
Лечение при тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел
Терапията е насочена към нормализиране на баланса на щитовидните хормони, като в зависимост от тежестта на проявите, давността на симптомите, наличието на придружаващи заболявания и усложнения се назначава индивидуален терапевтичен план.
Най-често се прилагат лекарства от така наречената група тиреостатици, чиято основна цел е потискане продукцията на щитовидни хормони. Прилагат се метимазол (тиамазол) или пропилтиоурацил в дози, съобразени с индивидуалните потребности, които постепенно се намаляват при постигане на еутиреоидно състояние.
Рискът от нежелани реакции при употребата им е относително висок, поради което се препоръчва редовно проследяване състоянието на болния и лабораторни изследвания за установяване на хематологични увреждания, които се считат за чести (главно промени в белия кръвен ред).
Симптоматично с добра ефективност при някои пациенти се прилагат лекарства от групата на бета блокерите (най-често пропранолол), повлияващи сърдечнитеувреждания, треморът и други характерни за болестта прояви.
При част от пациентите се назначава лечение с радиоактивен йод (по строги показания и под медицински контрол), докато при други е необходима операция за отстраняване на токсичния възел. След оперативното лечение често се налага заместителна хормонална терапия с левотироксин за поддържане на оптимални нивата на щитовидните хормони.
Индивидуалният подход към всеки пациент е в основата на адекватното лечение и благоприятния изход от състоянието.
Подробности относно различните форми на тиреотоксикоза, клиничните особености, характерни диагностични находки и адекватен терапевтичен режим може да намерите в раздел Заболявания:
Прогнозата при тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел при ранно откриване и своевременно лечение се оценя на относително благоприятна с нисък риск от тежки усложнения.
Библиография
https://emedicine.medscape.com/article/120497-overview
https://medlineplus.gov/ency/article/000317.htm
http://www.mdedge.com/emed-journal/dsm/7461/endocrinology/toxic-nodular-goiter
ЗАБОЛЯВАНЕТО е свързано към
- Базедова болест
- E04.2 Нетоксична полинодозна гуша
- Билки при увеличена щитовидна жлеза
- Щитовидни хормони
- Тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза)
- Как да тестваме функцията на щитовидната жлеза у дома
- Кафяви водорасли
- Лекарства за щитовидната жлеза
- E05.0 Тиреотоксикоза с дифузна гуша
- E04.1 Нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза
Коментари към Тиреотоксикоза с токсичен единичен тиреоиден възел МКБ E05.1