Нетоксична гуша, неуточнена МКБ E04.9

Заболяването на щитовидната жлеза, при което се наблюдава увеличение на нейния обем и размери, се означава като гуша (наричана още струма).

В зависимост от наличието или липсата на промени във функционалната активност на тиреоидеята се различават токсична (хипертиреоидна, повишена функция) и нетоксична (еутиреоидна, липса на промени във функцията) гуша, като според промените в морфологията се различават дифузна (равномерно и симетрично нарастване на цялата жлеза) и нодозна (неравномерно нарастване на един или множество възли в жлезата, което води до несиметрично увеличение на нейните размери).

Нетоксичната гуша, неуточнена, представлява заболяване, което се среща значително по-често при жените и чиято етиология не е напълно изяснена.

Причини и рискови фактори

Редица фактори оказват въздействие върху щитовидната жлеза и могат да предизвикат промени в нейната структура и активност, като най-често се обсъждат следните:

• генетични фактори: наследственост, генетична предразположеност
• дефицит на йод: пребиваване в ендемичен район с бедна на йод почва, ниска консумация на богати на йод храни (морски дарове, водорасли, мляко, ядки) или повишена консумация на храни, потискащи синтезата на щитовидните хормони (зеле, ряпа, броколи)
• подлежащи заболявания: автоимунни заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидит на Хашимото), системни автоимунни заболявания (лупус, ревматоиден артрит)
• продължителен прием на медикаменти: амиодарон (лекарство, използвано при аритмия), литий (препарат, предписван при депресия), йодни препарати и други
• интервенции в шийната област: травма, облъчване или оперативна намеса в областта
• хормонален дисбаланс: бременност, навлизане в пубертета, менопауза
• други фактори: вредности от околната среда, тютюнопушене, стрес

Симптоми при нетоксична гуша, неуточнена

Могат да се наблюдават симптоми, дължащи се на компресия на анатомичните структури в съседство от уголемената жлеза, като най-често това са трахеята (пациентите се оплакват от задух при вдишване), хранопровода (наблюдават се затруднения при преглъщане, дисфагия), главоболие, промяна в гласа, усещане за тежест и пълнота в областта на шията и други.

Възможно е засягане на разположените в съседство лимфни възли и структури с развитие на ограничена лимфаденомегалия (увеличение на лимфните възли).

Нодозната гуша (нетоксична) крие определен риск от малигнено израждане и развитие на злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза. За развитието на този процес основно значение имат етиологичните причини, довели до развитието на гуша, размерите на жлезата, давността на процеса и редица индивидуални особености на пациента.

В ендемичните райони честотата на агресивните злокачествени карциноми е по-висока във връзка с по-високата честота на лицата с гуша.

Поставяне на диагнозата при нетоксична гуша, неуточнена

Откриването на състоянието се основава главно на комплексната оценка на резултатите, получени при различните изследвания.

Разпитът на болния (епидемиологична анамнеза, фамилна анамнеза, вредни навици, хранителен режим, подлежащи заболявания) има слабо информативен характер.

Клиничният преглед се състои в оглеждане и палпиране на жлезата, като се различават няколко степени съгласно клиничната класификация на Световната Здравна Организация:

• степен нула: при нулева степен липсват промени в размерите на жлезата, тя не се палпира и не се вижда
• първа степен: при първа степен жлезата се палпира и се установява увеличение, което при първа А степен не е видимо при екстензия на шията (изпъване на шията назад), докато при първа Б степен при екстензия на шията се вижда уголемената жлеза
• втора степен: при втора степен уголемената щитовидна жлеза е видима при обичайната позиция на шията
• трета степен: при трета степен размерите на жлезата са толкова увеличени, че тя е видима и от разстояние

Клиничната класификация подпомага цялостния диагностичен процес, но не е достатъчна за поставяне на конкретната диагноза. Необходими са лабораторни изследвания и определяне на наличието или липса на промени в нивата на щитовидните хормони (тироксин и трийодтиронин, известни още като Т4 и Т3), както и определяне нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH). Препоръчва се проследяване на нивата и на чернодробните ензими, холестерола, кръвните показатели.

Образната диагностика е с висока информативна стойност и позволява онагледяване на промените в архитектониката на жлезата. Използват се най-често ултразвуково изследване (ехография), радиоизотопно изследване, а при част от пациентите и компютърна томография и/или ядрено-магнитен резонанс.

Диференциална диагноза се прави с карцином на щитовидната жлеза, базедофицирана струма, при която се наблюдават възли, които произвеждат тиреоидни хормони в големи количества, болести на щитовидната жлеза, свързани с йоден недоимък, различаване от други видове нетоксична гуша и други.

Лечение при нетоксична гуша, неуточнена

Терапевтичният подход се определя индивидуално в зависимост от индивидуалните особености на болния, наличието на придружаващи заболявания, тежестта и давността на проявите, наличието на развили се усложнения.

При липсата на оплаквания от страна на болния и леко увеличение размерите на жлезата (нулева и първа степен) редица специалисти предприемат изчаквателен подход, като назначават прием на хранителни добавки, съдържащи йод и препоръчват проследяване на болния и профилактични изследвания веднъж или два пъти в годината.

При видимо увеличение на жлезата, наличие на симптоми от страна на болния, при предстояща бременност и при рискови пациенти се назначава заместителна хормонална терапия с медикамента левотироксин.

Левотироксин по същество и фармакологични особености представлява получен по синтетичен път аналог на един от основните хормони, синтезирани от жлезата, а именно тироксин. Препаратът се назначава първоначално в ниска доза, като при необходимост през четири до осем седмици се назначава постепенно, леко повишение на дозата до достигане на оптимално повлияване на проявите на гуша.

Лекарството се отличава с висока ефективност и добър профил на безопасност (нисък риск от странични ефекти), но е необходимо повишено внимание при едновременна употреба с някои други медикаменти (перорални лекарства за захарен диабет, антидепресанти, амиодарон, бета блокери, кортикостероиди), поради риск от токсични взаимодействия и промяна в ефективността на някои от препаратите.

При значимо увеличение на размерите на жлезата (трета степен) и симптоми на компресия на разположените в близост структури при част от пациентите се назначава лечение с радиоактивен йод и/или оперативно отстраняване на жлезата (пълна или частична тиреоидектомия), като след това обикновено е необходима заместителна терапия с левотироксин.

Лечението с левотироксин в зависимост от състоянието на болния може да продължи цял живот, като при самоцелно прекратяване на терапията от страна на болния се наблюдава завръщане на признаците на болестта.

Препоръчва се ежегодно проследяване състоянието на пациентите и редовни клинични, лабораторни и образни изследвания.

Прогнозата при нетоксична гуша, неуточнена, се определя според индивидуалното състояние на конкретния пациент, като при ранно откриване и адекватна терапия прогнозата е добра, с относително рядко развитие на тежки усложнения и неоплазми.

Заглавно изображение: freepik.com