Съвети и правила за събиране на билки

Когато имаме желание да си набавим някои от най-често употребяваните (и несъдържащи отровни вещества) билки са ни необходими познания за тяхното разпознаване и отличаване от други подобни видове, както и за правилното им събиране, пречистване, сушене и съхранение.

Билките се ценят заради съдържанието на лечебни вещества в тях. А самата концентрация на такива не става равномерно в растението, а в различни негови части – семена, корени, стъбло, листа, цветове, пъпки, плодове.

Събирането на всяка една билка се извършва като се съобразяват редица условия – коя част от него съдържа активните вещества; в коя част на деня те са в най-голяма концентрация; какви са метеорологичните условия и други.

Изображение: ikarianature.com

В днешно време има данни, които показват, че количеството активни вещества се изменя в зависимост от различните фази на растеж на растението; годишното време; почвените условия; географската ширина и други.

Примери: листата на момината сълза са два пъти по-богати на лечебни вещества преди цъфтежа; коренът на ружата съдържа малко скорбяла и слузни вещества през периода на цъфтеж, докато през есента след увяхването на надземната част тези вещества са много повече. В растението сладък корен активната съставка по време на цъфтеж е най-много, а към края на цъфтежа намалява. Съдържанието на никотин в тютюна и морфин в сънотворния мак е най-ниско в началните фази на растеж и най-много в края на развитието им.

Разбира се има и растения, при които се установява точно обратното явление: силно отровния алкалоид на кърпи кожуха е в голямо количество през пролетта, а през есента се понижава; коренът на лудото биле също е по-богат на алкалоид през пролетта, отколкото през есента; плодовете на църкалото (дивата краставица) са силно отровни по време на цъфтеж. Същото се отнася и за блатняка – преди цъфтежа може да се използва за храна на животните, но по време на цъфтеж растението става силно отровно.

Както вече беше споменато през различните части на деня концентрацията на активни вещества в растенията се променя. Пример за това е татулът– рано сутрин неговите листа са значително по-богати на алкалоиди, отколкото вечер. При напръстника е обратно – през нощта става разпад на гликозидите и затова листата му обедняват на активни вещества. Ето защо листата събирани след обяд са по-богати на гликозиди, за разлика от тези събирани сутрин.

Има райони в нашата страна, в които например кокичето е лишено от лечебно активния си алкалоид – галантамин, а лайката не съдържа съставката, която й предава лечебните свойства – хамазулема. Има и такива райони, в които плодовете на шипката са най-богати на витамин С, докато в други имат оскъдно съдържание на витамина.

Излагането на слънчева светлина също играе огромна роля. Растенията, които са повече изложени на слънце, съдържат по-големи количества етерични масла.

Възрастта на растението също не бива да се пренебрегва като фактор за качеството и количеството на съдържащите се в растенията действащи вещества. Например младите дъбови кори имат повече танин от старите, но старите съдържат повече горчиви вещества. Старите хининови дървета пък съдържат в корите си повече хинин, отколкото младите.

Кога се събират различните части на лечебните растения

Пъпките - през пролетта започва тяхното набъбване и разпукване. Непосредствено преди разтварянето им, те са най-богати на активни вещества. Точно това е фазата, в която се забелязват светли ивички между покривните им люспи и тяхното бране трябва да започне. Появата на зеленина по пъпките и признак, че събирането им трябва да се прекрати.

Цветове - те се берат в различни фази от развитието им (малко преди или след пълното им разтваряне). Например - при лайката се събират езичести цветчета, когато са вече разперени; при червения кантарион, пиперичето, глога и други цветовете се събират преди пълното им разтваряне; при росянката, лопена, жълтия кантарион, липата след пълното им разтваряне.

Листа - при повечето растения събирането на листа може да се случва през цялото лято, но най-подходящият период (с някои изключения) е времето на цъфтеж. Листата се събират със или без дръжки, цели листа или отделни листчета от сложния лист. При някои видове може растението предварително да се окоси, след което да се съберат листата. Пример: копривата - след окосяването й листата завяхват и не парят.

Стръкове - като стрък се означава стъблото на растението заедно с неговите листа и цветове. Те се берат, обикновено малко преди или през периода на цъфтеж.

Корени, коренища, грудки, луковици - най-подходящото време за събиране на подземните части на растенията е есента, след опадването на семената. Събирането може да се извърши и малко по-рано, тъй като в този период е вече трудно растенията да бъдат разпознати. Разбира се има и такива видове растения, при които изваждането на подземните части трябва да става рано напролет, тъй като в този период съдържат най-големи количества от активните си вещества (лудо биле, кърпи кожух).

Плодове и семена - събират се след пълното им узряване. Но тези като копър, анасон, резене, кориандър се окосяват преди пълното им узряване и се навръзват на снопчета. Така растенията се оставят да узреят напълно на слънце.

Кори - белят се през есента, след като окапят листата и през пролетта, когато започне сокодвижението.

Правила за събиране на билки

Събирането на билките трябва да става в сухо, по възможност и слънчево време, сутрин след вдигане на росата. Ако са събрани росни или след дъжд при сушене те обикновено почерняват или бързо се запарват и мухлясват.

Изображение: CC0 Public Domain

Събирането може да става ръчно или машинно. Билкоберачите трябва да са добре запознати с техниката на бране и ботаническите особености на растенията.

При ръчното събиране пресните части на растения се поставят в подходящи съдове (щайги, торби, кошове) и се внимава да не се смачкат и повредят при преместването им до мястото за сушене. Брането трябва да се извършва разумно като се внимава да не се унищожат цели находища (особено когато се събират подземни части).

Билкоберачът трябва добре да познава отровните растения и при събирането на такива да не се пипат очите, носът, устата и други части на тялото. След приключване на събирането ръцете да се измият добре.

Не се събират изсъхнали, наядени, почернели и силно замърсени части от растението. Беритбата става с помощта на нож или ножица, а не със скубане или късане. Използват се още лопати, търнокопи и специални гребени. Правило е при всяко излизане да се събира само едно растение, за да се избегне смесването.

При събирането на билките основна грижа е запазването на находището. За целта се оставят отделни екземпляри за размножаване, за да може да се осигури реколта и за следващата година. Броя на тези екземпляри се определя от конкретните условия. Не се допуска изкореняване!

В растенията постоянно протичат биохимични процеси. Затова както вече беше споменато е добре събирането на отделните растителни части да стане точно в момента, когато лечебния състав на билката е натрупан в най-голямо количество. За да се постигне това е необходимо да се спазват следните правила:

Подземните части (грудки, коренища, корени) се събират през пролетта, когато периода на растеж и развитие на растението още не е започнал или през есента, когато той е към своя край. Подземните части се изваждат със специални копачки като се внимава да не бъдат наранени. При различните растения има особености – при едни корените и коренищата се изваждат на първата година, при други след втората или третата. Добре е изваждането на корените да става след дъжд или напролет, след като се стопят снеговете (за да е мека почвата). След като бъдат извадени се измиват под течаща вода и се обелват. При растения, които съдържат слуз (например ружата, сладкия корен, дилянката) миенето се избягва, тъй като количеството на слузта ще намалее. Миенето с гореща вода е забранено. Може да се използва само потапяне в гореща вода за 2-3 минути при някои видове, на които грудките трябва да се консервират (женшен, салеп).

По-едрите корени се нарязват на парчета с определени размери. При изваждане на дребни коренчета е добре те да бъдат отново заровени, за да се осигури реколта за следващи години.

Изображение: колаж egit.ng / archive.constantcontact.com

Семената и плодовете се берат, когато узреят. При някои видове с цел да се избегне разпиляването на семената се препоръчва беритбата да се извършва преди пълното им узряване. Ако растенията имат плод кутийка или шушулка, семената се събират, преди да се разпукнат. Понякога може да се отрежат цели съцветия с плодове - те се правят на снопчета и се оставят да се доузреят, след което се оронват и ако е необходимо се пресяват през сито. Сочните плодове (ягоди) се събират рано сутрин или вечер след захлаждане.

Изображение: CC0 Public Domain

Пъпките се събират през пролетта по време на развитието им. Не се пипат с ръка, отрязват се, така че да паднат директно в съда, в който се събират. При някои видове (бреза, топола) се отрязват клонките и се връзват на снопчета. Така се сушат, след което се оронват само пъпките.

Изображение: CC0 Public Domain

Цветовете се събират преди пълното им разцъфване. Не след прецъфтяване и в никакъв случай при образуване на плодове. Събират се отделни цветове или цели съцветия, отделни части на цвета (венечни листа, езичести цветчета). Понякога в беритбата се използват специални гребени или ножици.

Изображение: CC0 Public Domain

Листата се събират, когато са напълно развити (в началото или по време на цъфтеж, по изключение в периода на плодообразуване), тъй като ранното събиране на листата изтощава растението. Не се берат листа с променен цвят, наядени от насекоми или повредени. Брането става чрез откъсване или отрязване, като при едни видове може да се берат с дръжки, а при други без.

Изображение: freepik.com

Стръковете се събират в периода на цъфтеж, като се отрязват на 15-20 см от върха на стъблото. Не се събират ако цветът е прецъфтял или неразцъфтял. Естественият цвят на стъблото трябва да е запазен. Не бива да се отскубват! Обикновено се навръзват на снопчета и се сушат.

Изображение: framar.bg ©

Корите е добре да бъдат събирани от определени за сечене дървета. Събират се напролет, когато става раздвижването на соковете в дърветата - тогава корите се отстраняват по-лесно и на есен, когато окапят листата. Това става с помощта на ножове като се оформят хоризонтални улеи или жлебове през около 30 см, които се съединяват с вертикални ивици и по този начин кората се отстранява. Използват се корите на здрави и неповредени дървета. От вътрешната страна корите трябва да са гладки, а от външната да нямат плесен, лишеи и загнили части. За медицински цели се събират кори от млади клонки.

При събирането на кори е добре да се избягва употребата на железни предмети, тъй като влизат в контакт със съдържащите се в кората танини.

Изображение: teplicnik.ru

След като растителните части бъдат събрани те подлежат на първична обработка – пречистване. С този процес се цели да се почистят случайно попаднали други части на растението или други растения; повредени части на растението; насекоми. Тези правила е добре да бъдат спазвани при събирането на билкова суровина. Като във всеки отделен случай е необходимо да се съобразят и особеностите на отделните растения.

Заглавно изображение: Wanderhotels/Franz Gerdl