Кокиче, Обикновено кокиче, Снежно кокиче, Снежниче

Кокиче, Обикновено кокиче (Galanthus nivalis) представлява многогодишно луковично растение, класифициращо се към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Растението може да се срещне и с имената: Снежно кокиче и Снежниче. Записано е в нашата Червена книга, като застрашен вид и във Вашингтонската конвенция - CITES. Родът на кокичето включва 20 вида растения.

Имена на снежното кокиче на различни езици: немски - schneeglockchen, английски - snowdrop, руски - подснежник белоснежный, френски - perce-neige.

Легенда за кокичето

Бог събрал цветята, за да им даде цветна окраса. Червеният цвят бил за помолилата се за най-яркия цвят роза, теменужката била обагрена в лилаво, нарцисите в жълто. Така всички цветя били оцветени. Настрани останало мълчаливото кокиче. Стигнал и до него Господ, но вече краски не останали и не му дал цвят. Баба Зима видяла тъжно свелото главица цвете и й дожаляло. Приготвяла се тя да си замине със своите виелици и снегове, но спряла и отишла при него, казала му: „Мило кокиче, не плачи, че за тебе не остана цвят. Аз ще ти дам от моя, белия, и ти ще си първото цвете, събрало сили да се покаже изпод снеговете ми и така ще обявиш завръщането на сестра ми – живителната пролет”.

Устройство на снежничето:

Обикновеното кокиче израства на височина до около 20 см. Развива размножителен, подземен орган луковица. Листата са линейни, дълги около 15 см, широки около 1,5 см, сплеснати, със заоблен връх. Имат успоредно жилкуване и нямат дръжки. Оцветени са в различни нюанси на зеленото и сиво-зеленото.

Цветовете са едри, разположени на върха на стъблото. Състоят се от шест венчелистчета, като три от тях са свободни, а в средата им са разположени другите три, но срастнали и притежаващи по едно зелено-жълто петно във връхната си част. Тичинките са шест. Кокичето цъфти от февруари месец до първа пролет.

Плодът представлява кутийка. Тя е сферична и в нея се образуват от 4 до 20  семена. Те са цилиндрични с лъскаво черна обвивка. При узряване, кутийката се разпуква по наличните й три шева.

Съществуват разновидности на обикновеното кокиче: грацилис - с по-тесни листа и по-малки цветове и максимус - с по-големи цветове и по-широки листа. Galantis nivalis flore pleno пък представлява създадената кичеста негова форма.

Разпространение на кокичето

Кокичето расте на Балканския полуостров, Централна Европа, Украйна, Западна Русия, навсякъде до 1800 метра надморска височина. Вирее по поляни и храсталаци. Отглежда се и в градини.

В България се установяват два вида кокичета - Galanthus graecum и Galanthus elwesi.

Химичен състав на кокичето

Цветовете съдържат:

• дъбилни вещества;
• алкалоиди - галантамин, ликорин, тацетин, нивалидин.
• гликозиди и др.

Използваема част на снежничето

Използват се цветовете и луковиците на кокичето.

Приложение на кокичето

Извлеченият от снежничето галантамин представлява инхибитор на холинестеразата, лекарство, което се използва за лечение на болестта на Алцхаймер и травматични увреждания на нервната система. За пръв път е изолиран през 1951 г. от съветските учени М. Д. Машковским и Р. П. Кругликовой-Львовой от луковиците на вид кокиче - Galanthus woronowii. През 1956 г. той е извлечен от обикновеното кокиче - Galanthus nivalis var. gracilis, от българските учени Д. Пасков и Л. Иванова. Съдържа се и в други видове кокичета и близки до тях растения. От 1958 година се произвежда в България под името "Нивалин". Предлага се и под формата на галантамин хидробромид (Galanthamini hydrobromidum). Галантаминът е включен в списъка на основните и жизненонеобходими лекарства.

Свойства на нивалина:

• разширява периферните съдове;
• подобрява и възстановява нервно-мускулната проводимост;
• прониква в централната нервна система и улеснява провеждането на нервните импулси;
• тонизира гладката мускулатура;
• понижава кръвното налягане.

Обикновеното кокиче стимулира менструалния поток.

Заболявания, при които се прилага нивалин:

• радикулит;
• импотентност;
• неврит на седалищния нерв;
• увреждания на периферните нерви.

Намира голямо приложение при лечението на полиневрити, невродерматити, мускулни дистрофии, церебрални парези, периферни съдови спазми, атония на гладкомускулните органи, в рентгеновата диагностика и др.

Лектинът в кокичето е ефективен инсектицид, който може да се използва срещу вредители от разредите Lepidoptera (пеперуди и молци), Coleoptera (бръмбари) и Hemiptera (дървеници, листни въшки и скакалци). Веществото се изследва във връзка с потенциалната му активност срещу HIV.

Начин на приложение на кокиче

От снежното цвете може да си направите ракия с кокичета - чудесно домашно средство за лечение на настинка и грип, ставни болки, шипове, артрит, плексит, ревматизъм, кожни възпаления. За целта са Ви необходими:

• 100 броя кокичета - най-добре да използвате блатни, но и градинските са подходящи;
• 1 литър домашна ракия - за предпочитане с по-висок градус, т.н. "първак".

Необходими са Ви само цветчетата, а рецептата е лесна за изпълнение:

• внимателно отстранете дръжките, измийте цветчетата и изчакайте да се отцедят;
• сложете ги в голямо, стъклено шише и ги залейте с ракията;
• поставете шишето на тъмно и хладно място за един месец или 45 дни, като всеки ден го разклащате;
• прецедете, а готовата тинктура съхранявайте отново на хладно, по възможност в тъмно шише.

Използвайте още при първи признаци на настинка за разтривка. При ставни болки, плексит, атрит и шипове се препоръчва да се направи загряващ компрес, който да остане на болното място половин час.

Много е полезно да се мажат детските крачета през студените зимни месеци за предпазване от простуда, както и за укрепване и намаляване на растежните болки.

Внимание!

Кокичето не се използва за направата на запарки и отвари.

Още по темата:

• Лятно блатно кокиче, Обикновено блатно кокиче
• Пролетно блатно кокиче
• Левурда