Дифузионен капацитет

Основната цел на дишането е обмяната на газове между атмосферата и кръвта. Кислородът и въглеродният диоксид трябва да преминат през тънък слой в белите дробове, наречен алвеоло-капилярна бариера (мембрана). Това е структурата, намираща се между алвеолите и капилярите. За измерване на качеството на тази газова обмяна се определя дифузионния капацитет на белите дробове. Дифузионният капацитет на белите дробове измерва количеството газове, които преминават от атмосферата през алвеоло-капилярната мембрана към червените кръвни клетки за една минута. Например, при разлика в налягането 0,133 кРа дифузионният капацитет на белите дробове е 20 милилитра кислород на минута. Измерването му е се използва в клиничната практика за определяне на качеството на газовата обмяна в белите дробове.

Обемът газ, които преминава през алвеоло-капилярната мембрана за 1 минута зависи от много фактори, като обща площ, средна дебелина, строеж и химичен състав на отделните слоеве на мембраната. Освен от особеностите на алвеоло-капилярната бариера, той зависи още от молекулната маса на газовите молекули, разтворимостта на съответния газ, разликата в парциалните налягания, температурата. Дифузионният капацитет (DL) се измерва чрез обема газ, който преминава през цялата респираторна мембрана за една минута.

От формулата за изчисляване на дифузионния капацитет следва, че той се променя в два случая: при промяна на площта на мембраната и при промяна на дебелината и. При тежко физическо натоварване стойността на дифузионния капацитет се увеличава. Това се дължи на факта, че се отварят всички белодробни капиляри. В тези случаи стойността на белодробния капацитет нараства до 70 милилитра/минута.

При някои заболявания стойността на дифузионния капацитет се променя значително. Такива са белодробен емфизем, интерстициална фиброза, белодробна тромбоемболия, белодробна хипертония, астма и други.

За определяне на дифузионния капацитет се използва инхалирането на малки количества въглероден диоксид. Този тест има значение за определяне на функционалното състояние на белите дробове.