Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Lamiales Сем. Lamiaceae (Устноцветни) Полски джоджен, Див джоджен, Бласкун, Блатна мента

Полски джоджен, Див джоджен, Бласкун, Блатна мента

Сем. Lamiaceae (Устноцветни)

Полски джоджен, Див джоджен, Бласкун, Блатна мента - изображение

Полски джоджен, Див джоджен (Mentha pulegium, Pennyroyal) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Устноцветни (Lamiaceae, Labiatae). Известно е и с имената бласкун, див джоджун, блатна мента, блостун, лехусничава трева, кеклик, европейски полски джоджен, ментов полски джоджен, джоджен, полска мента (pennymint). Други негови имена на латиница са: penny-royal, pennyroyal, pennyroyal mint, pudding grass.

В продължение на векове дивият джоджен намира приложение в билколечението. Често е бил използван за готвене от гърците и римляните, като първите са ароматизирали и вино с него. В голяма част от рецептите от римската готварска книга на Apicius, се призовава към използването на полски джоджен, в много случаи заедно с такива билки като девисил, риган и кориандър. Въпреки че е била използвана много в кулинарията през Средновековието, билката постепенно отпада от употреба, дори от умерена такава и рядко се използва днес с подобни цели. Пресни или сушени листа от растението се прилагат за ароматизиране на пудинги.

Въпреки че, маслото от полски джоджен е отровно, хората са използвали пресни и сушени билки в продължение на векове. Ранните заселници в колониална Вирджиния използвали изсушен полски джоджен за изкореняване на растителни вредители. Джодженът е бил толкова популярна билка, че Кралското дружество публикува статия за използването му срещу гърмящи змии в първия том на своите "Философски сделки в 1665 г".

Устройство на полски джоджен

 

Полският джоджен израства на височина до около 1 метър. Разполага с изправен или полегнал растеж на стъблата. Някои от тях са пълзящи и дори се вкореняват.

 

 

Листата са разположени срещуположно на стъблата, оцветени в сиво-зелено, в по-малка или в по-голяма степен покрити с власинки. Дълги са около 3-4 см и широки около 2 см. Имат тясна елипсовидна или овална форма, с къси дръжки. Листният ръб е назъбен или гладък.

 

 

Цветовете са хермафродитни, събрани на брой от по 10 и повече в прешленисти съцветия, разположени амфитеатрално по протежението на стъблата в пазвите на листата. Чашката и венчето са двуустни. Венчелистчетата са оцветени в лилаво, червено лилаво или лилаво-розово, като могат да бъдат и бели, но много рядко. Цъфтежът се наблюдава през месеците от юни до септември.

 

 

 

Плодът е сух, разпадащ се на четири орехчета. Семената са светло кафяви, овални и много малки. Развива се през периода от юли до ноември месец. Цялото растение е в различна степен покрито с власинки и има приятна миризма.

Разпространение на полски джоджен

Развива се на надморска височина до 1000 метра, на сенчести или слънчеви места, предпочитайки влажните такива (покрай реки, мочурища, потоци и др). Разпространен в Северна Африка (Северен Алжир, Египет, Северна Либия, Мароко и Тунис), Азорските острови, остров Мадейра, Канарските острови, по-голямата част от Европа, Средна Азия и Западна Азия (Кипър, Северен Иран, Израел, Ливан, Сирия, Турция , Армения, Азербайджан, Грузия, Южна Русия и Туркменистан), югозападната и южната част от европейската част на Русия.

Широко натурализиран е в умерените региони на Южна Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Хавай и Южна Америка.

Като плевел се разглежда във Виктория и Западна Австралия, а като второстепенен плевел или потенциален плевел в Южна Австралия и Нов Южен Уелс. Този вид е избягал от отглеждане като градинска билка и е нахлул в пасища, алувиални равнини и влажни местообитания в южната част на Австралия.

В други части на света, за полският джоджен (Mentha pulegium) се съобщава, че образува гъста растителност, която измества местната такава и намалява видовото растително богатство. Счита се за умерено агресивен във влажните зони в Калифорния и в югозападните части на САЩ.

Използваема част на полски джоджен

Употребяват се връхните части на стъблата, отрязани с дължина до 25 см по време на цъфтеж, като на останалата стъблена част се бере листната маса. Брането на полския джоджен е през месеците юли-август.

Химичен състав на полски джоджен

Дивият джоджен съдържа дъбилни вещества, етерично масло, гликозиди, пиперитенон, сапонин, 4% катехинови танини, диосмин, ментол, флавонов глюкозид хесперидин, пулегон, азулен, дипентен, ментон, лимонен.

Лечебни свойства и приложение на полски джоджен

Свойства на полски джоджен:

  • спазмолитично;
  • противокашлично;
  • газогонно;
  • потогонно;
  • антисептично;
  • стимулиращо;
  • успокояващо;
  • тонично на матката;
  • стимулиращо менструалния поток.

Състояния и заболявания, при които се използва див джоджен:

  • недостатъчна секреция на жлъчка;
  • стимулиране мускулните контракции;
  • коклюш;
  • стомашно-чревни нарушения;
  • метеоризъм;
  • колики;
  • треска;
  • с цел насърчаване на менструацията;
  • астма;
  • бронхит;
  • главоболие;
  • леки респираторни инфекции.

Полският джоджен се използва предимно с цел успокояване на стомашни неразположения, при лечение на настинки, грип, коремни спазми, с цел предизвикване на изпотяване, при туберкулоза и едра шарка. Понякога се използва и за лечение на глисти. Външно се прилага при възпаление на кожата, екзема, подагра, сърбеж, изтръпване.

Традиционната употреба на чай от див джоджен е насочена към редица по-леко протичащи заболявания, стомашно-чревни оплаквания, главоболие, треска.

Етерично масло от див джоджен:

Етеричното масло, което се екстрахира от листната маса на билката притежава антисептични свойства. Представлява жълта или зеленикаво-жълта течност и има силен аромат и вкус. Употребено в големи дози е токсично. Не трябва да се използва от бременни жени, пациенти страдащи от бъбречно или чернодробно заболяване, такива имащи припадъци и гърчове. Когато бъде прието вътрешно може да доведе до треска, коремни спазми, гадене, объркване, повръщане, делириум, зрителни и слухови халюцинации. Намира приложение в ароматерапията. При друг вид употреба трябва да се изпозлва в много ниски дози.

В перспектива, дивият джоджен се смята за удачно растение, от което да се добива кетона пулегон, явяващ се основна суровина за добиване на синтетичен ментол. Ментолът намира широко приложение в парфюмерийната и консервната промишленост.

Билката се използва още като инсектицидно средство. Успешно прогонва мравки и бълхи. Ефективно отблъсква мишки. Намира приложението си и като декоративно растение. Също така е една от медоносните билки, но се смята за отровна за селскостопанските животни. Силно токсичен е за котки.

Начин на употреба на полски джоджен:

  • запарка - 2 чаени лъжици билка се добавят към половин литър вряща вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.
  • отвара - 5 грама суха листна маса от билката се заливат с 250 милилитра вода. Сместа се вари в продължение на 6 минути и веднага са прецежда. Полученото количество се разделя на две равни части, които се изпиват съответно едната сутрин, а другата вечер.

Отварата от полски джоджен повлиява много добре нервни състояния, астма, подобрява храносмилането и чревната моторика.

Внимание!

Поради свойствата на билката да стимулира дейността на маточната мускулатура, не трябва да се използва по време на бременност.

Да не се прилага при бебета и деца - токсична е за тях.

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаФизиологияЛюбопитноЗдравни съветиАлт. медицинаЛеченияСпортЛайфстайлТестовеНовиниИсторияСнимкиХрани и ястияЗдравни проблемиХранене при...ВидеоКлинични пътекиИзследванияСпециалистиПатологияЗаведения