Пропилтиоурацил
Нарушенията в нормалната функция на щитовидната жлеза са често срещани в клиничната практика.
При повишена функция на щитовидната жлеза се развива хипертиреоидизъм, а повишеното ниво на щитовидни хормони в кръвта се означава като тиреотоксикоза.
Дължат се на автоимунни заболявания, неопластични или възпалителни процеси, които увреждат жлезата и променят функцията й.
Симптоми при нарушена функция на щитовидната жлеза
Най-често при хиперфункция на щитовидната жлеза се наблюдават следните клинични признаци:
- дифузно увеличение на размерите на жлезата
- екзофталм (изпъкване на очните ябълки)
- сърцебиене
- непоносимост към топлина
- повишена жажда и апетит
- редукция на телесното тегло
- безсъние
- неспокойствие
- топла и влажна кожа
Подробности относно причините за възникването и клиничното протичане на болестта може да прочетете на:
Диагностика
За поставяне на диагнозата основно значение имат анамнестичните данни и информацията получена от физикалния преглед, както и лабораторните изследвания.
Подробности може да прочетете в рубриката Медицински изследвания:
Лечение с пропилтиоурацил
Без терапия или при лечение с неподходящи медикаменти или в недостатъчна доза заболяването може да се усложни с развитие на тежко, застрашаващо живота състояние.
Подробности може да прочетете на:
Лечението при тиреотоксикоза и хипертиреоидизъм е комплексно, като включва медикаментозни средства, оперативна намеса и радиойодтерапия.
Основен лекарствен препарат за провеждане на медикаментозно лечение при повишена тиреоидна активност е пропилтиоурацил.
Дозата се определя индивидуално, според общото състояние на болния, като препаратът се приема перорално, под формата на таблетки.
Обикновено се прилага трикратно дневно, като при някои състояние е достатъчен и двукратен прием.
Пропилтиоурацил спадат към така наречените тиреостатици или антитиреоидни препарати.
Изображение: Fvasconcellos, Public domain, via Wikimedia Commons
Механизъм на действие и фармаккокинетика
Този лекарствен агент потиска синтезата на щитовидните хормони чрез блокиране на включването на йод в молекулата им. Принадлежи към групата на тиоурацилите.
Резорбира се бързо, но непълно, за разлика от другия основен представител на тази група, а именно тиамазол. Достига необходимата терапевтична концентрация след приблизително един час.
Препаратът се натрупва в щитовидната жлеза и се елиминира посредством отделителната система (екскретира се с урината).
Тъй като има кратък плазмен полуживот и не преминава през плацентарната бариера, пропилтиоурацил е за предпочитане през тиамазол при бременни жени.
Важна особеност в метаболизма му е екскрецията с кърмата, която може да достигне значителни концентрации, поради което не се препоръчва употребата му при кърмачки.
Механизмът на действие включва инхибиране на ензима пероксидаза и потискане на йодинизацията на тиреоглобулина. Пропилтиоурацил е с многократно по-слаб ефект в сравнение с тиамазол.
Приложение
Препаратът се използва за лечение на следните заболявания:
- базедова болест (тиреотоксикоза с дифузна гуша)
- автоимунен токсичен аденом на щитовидната жлеза
- при подготовка за тиреоидектомия (отстраняване на щитовидната жлеза)
- тиреотоксикоза с различна етиология
Използват се възможно най-ниските дози, при които е налице овладяване на клиничните симптоми и нормализиране нивата на щитовидните хормони.
Терапията продължава различно дълго, в зависимост от конкретното заболяване, като най-често е в рамките на два до 18 месеца.
Нежелани лекарствени реакции
Най-честите нежелани лекарствени ефекти, които се наблюдават при терапия с пропилтиоурацил, са следните:
- обриви и сърбеж
- повишение на телесната температура
- преходни хематологични нарушения: гранулоцитопения и агранулоцитопения, левкопения, неутропения
- артралгии (болки в ставите)
- лимфаденопатия (увеличение на лимфните възли)
- увреждане на черния дроб, хепатит
- побеляване на косата, косопад
- вкусови и обонятелни нарушения
- васкулит
- повишение на телесното тегло
Лекарствени взаимодействия
Едновременната употреба на този тиреостатик с други лекарствени средства крие сериозен риск от лекасртвени взаимодействия с нежелани и непредвидими ефекти.
Задължително уведомете Вашия лекар, ако по време на терапията с пропилтиоурацил приемате и други лекарствени средства.
В комплексната терапия при някои форми на тиреотоксикоза се прилага и бета блокери, главно пропранолол, който потиска периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин.
Подробности относно алтернативните методи за лечение и диетата при повишена функция на щитовидната жлеза може да прочетете на:
»Алтернативно лечение на болестта на Базедов
Заглавно изображение: freepik.com
Коментари към Пропилтиоурацил