Реакция на тежък стрес, неуточнена МКБ F43.9

Стресът представлява реакция на организма към определени събития. Когато даден човек е изложен на стресиращи фактори, в тялото му се освобождават разнообразни химични субстанции, които се наричат хормони на стреса (основен такъв е адреналинът). Тези субстанции придават на човек повече енергия и сила, които могат да му бъдат необходими, ако стресът се дължи на физическа опасност. Съществува, обаче, и така наречения емоционален или психически стрес, при който настъпват същите физиологични промени в организма, въпреки липсата на физическа опасност.

Острата стресова реакция (наричана също реакция на тежък стрес, неуточнена, психически шок или просто шок) е психологическо състояние, възникващо в отговор на ужасяващо или травматично събитие, което предизвиква силен емоционален отговор. Тази стресова реакция може да се превърне в посттравматично стресово разстройство при условие, че стресът не се контролира правилно.

Симптомите включват:

• чувства на откъсване от емоционални реакции
• чувство за физическа неприкосновеност
• възприятие, че околната среда е нереална или несъзнателна
• невъзможност да се припомнят критични аспекти на травматичното събитие (дисоциативна амнезия)
• повтарящи се и тревожни сънища, спомени, свързани с травматичното събитие
• интензивни и продължителни психологически стрес или соматични реакции към вътрешни или външни травматични сигнали
• постоянна неспособност за изпитване на положителни емоции като щастие, обичащи чувства или удовлетворение
• избягване на притеснителни спомени, мисли, чувства или външни напомняния на споменатите тревожни състояния, или тясно свързани с травматично събитие
• нарушения на съня, хиперактивност, затруднения с концентрацията, податливост на стрес, раздразнителност, гняв, агресия

Стресът се характеризира със специфични физиологични реакции към нежелани или неблагоприятни стимули. Hans Selye е първият, който използва термина "общ синдром на адаптация", за да обясни предизвиканите от стреса физиологични реакции и етапите, през които преминава като тревога, съпротива и изтощение.

Симпатиковата част на автономната нервна система поражда специфичен набор от физиологични отговори в резултат на физически или психологически стрес. Този отговор се характеризира с увеличаване на притока на кръв към скелетните мускули, сърцето и мозъка, повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, както и увеличаване на количеството глюкоза.

Още една реакция на организма е освобождаване на адреналин и в по-малка степен норадреналин от медулата на надбъбречните жлези. Тези катехоламинови хормони улесняват незабавните физически реакции, като предизвикват увеличаване на сърдечната честота и дишането, свивайки кръвоносните съдове.

Другият основен участник в отговора на стреса е хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната ос. Стресът активира тази ос и предизвиква невробиологични промени. Тези химически промени увеличават шансовете за оцеляване чрез връщане на физиологичната система обратно към нормалната циркулация.

Автономната нервна система контролира всички автоматични функции в тялото и съдържа две подсекции в нея, които помагат в отговор на тревожните реакции. Това са симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Симпатиковата реакция е позната като „рязък“ отговор, получен от ускорената честота на пулса и дишането, разширяването на зениците и общото усещане за безпокойство. Това се дължи на отделянето на адреналин от надбъбречните жлези. Подтиска се действието на храносмилателната и отделителната система, за да се оптимизира притока на кръв към сърцето, белите дробове и скелетните мускули.

Парасимпатиковият отговор е познат като втори отговор, под действието на намалените сърдечни и дихателни честоти или от временна загуба на съзнание. Парасимпатиковата нервна система стимулира храносмилателната и отделителна система, за да увеличи процеса на храносмилането. За да се направи това, тя трябва да потисне сърдечно-съдовата и дихателната система, за да оптимизира притока на кръв към храносмилателния тракт, което пък води до ниска сърдечна и дихателна честота. Парасимпатиковата не играе никаква роля в реакцията на острия стрес.

Това разстройство може да се потисне с времето или да се превърне в по-тежко хронично заболяване. Ранната фармакотерапия, както и когнитивно-поведенческата, в повечето случаи предотвратяват развитието на посттравматични симптоми. Един медицински специалист може да предпише антидепресанти или антиконвулсанти, за да помогне за лечението на симптомите на дадено лице.

Фармакологичните и психологични разновидности на лечение, са подобни на приложимите при всички останали стресови реакции. Няма достатъчно доказателства за тяхната ефективност при предотвратяването на последващо посттравматично стресово разстройство. Прилагат се мощни седативни лекарства като барбитурати или бензодиазепини. Друг метод е когнитивно-поведенческата терапия.

Живот със симптомите на стресово разстройство може да бъде изключително труден. Важно е да се намери добра среда за подкрепа, както чрез медицински специалисти, така и в личния живот на хората.

Въпреки реакция на тежък стрес, неуточнена се счита за лечимо състояние, е жизненоважно симптомите да се контролират с внимание. Трябва да се избягва поведение, което може да влоши симптомите, като например прекомерна употреба на алкохол, приемане на наркотици или пропускане приема на лекарства.