Отравяне с барбитурати

от 25 май 2010г., обновено на 28 март 2026г.

Барбитуратите са синтетични препарати, които действат на централната нервна система (ЦНС), като произвеждат широк спектър от ефекти. Те са депресанти на ЦНС, които се използват като антиконвулсантни, хипнотични, седативни и анестезиологични средства. Злоупотребата с тях води до силно пристрастяване. Тези лекарства са достъпни само с рецепта.

Първите барбитурати са синтезирани през 1860 година от лабораториите на Байер в Германия. През 1903 година първият барбитурат ("барбитал") започва да се използва в медицинската практика.
Има много различни видове барбитурати, като основната разлика между тях е в продължителността на действието им. Имената на някои често срещани включват алобарбитал, пентобарбитал, секобарбитал, бутобарбитал и фенобарбитал.

Барбитуратите действат като положителни алостерични модулатори, а при по-високи дози, като агонисти на GABAA рецепторите (GABA е основният инхибиторен невротрансмитер) в централната нервна система.

Предозирането с барбитурати означава случайно или умишлено приемане на по-висока доза от медикамента. Леталната доза на барбитурати варира в зависимост от продължителността им на действие. Смъртоносната доза е силно променлива между различните членове на класа, като пентобарбитал е токсичен при предозиране в значително по-ниски дози, отколкото бутобарбитал. Някои от симптомите на предозиране обикновено включват:

мудност
некоординираност
затруднено мислене
забавяне на речта
сънливост
повърхностно дишане
кома
халюцинации
тремор
гърчове
световъртеж
летален изход

Разликата между дозата, която причинява сънливост и тази, която може да причини смърт е изключително малка. В медицинската практика този факт се означава като тесен терапевтичен индекс. Според статистиката около 1 на всеки 10 души, които са били предозирани с барбитурати са починали.

Фенобарбитал представлява неселективен депресант на централната нервна система, който се използва предимно като антиконвулсант. Той е един от най-дълго действащите барбитурати - остава в тялото за много дълго време (период на полуразпад от два до седем дни). Фенобарбитал се метаболизира в черния дроб, предимно чрез хидроксилиране и глюкурониране. Има перорална бионаличност от около 90%. Пиковите плазмени концентрации се достигат 8 до 12 часа след перорално приложение. Отделя се от организма основно през бъбреците.

Леталната доза на фенобарбитал е 1 грам. Предозирането с този препарат може да доведе до белодробен оток и остра бъбречна недостатъчност. Клиничните признаци на отравяне с фенобарбитал могат да бъдат още: