Дисоциативна амнезия МКБ F44.0

Дисоциативната амнезия е състояние, при което човек не може да си спомни важна информация за своя живот. Областите могат да бъдат специфични (тематична) или да включват голяма част от историята и живота на болния (обща).

В някои редки случаи, човек може да забрави повечето или цялата си лична информация (име, история, приятели). Понякога дори отива да живее на друго място и приема напълно нова идентичност. Във всички случаи на дисоциативна амнезия, човекът има много по-голяма загуба на памет, отколкото би се очаквало по време на нормалния процес на забравяне.

Дисоциативната амнезия е рядка, засяга около 1% от мъжете и 2,6% от жените в общата популация. Околната среда също играе роля, честотата се увеличава след природни бедствия и по време на война. Тя е включена в състояния, наречени "дисоциативни разстройства". Дисоциативните разстройства са психични заболявания, при които има нарушаване на умствените функции като памет, съзнание идентичност и възприятие. Дисоциативните симптоми могат да бъдат леки, но и толкова тежки, че да не позволяват на човека да функционира, както и да повлияе на взаимоотношенията и работните дейности.

Дисоциативната амнезия е свързана с преобладаващ стрес, който може да бъде причинен от травматични събития като война, злоупотреба, злополуки или бедствия. Човекът може да е претърпял травмата или просто да е станал свидетел. Изглежда също има генетична връзка в дисоциативната амнезия, тъй като близките роднини често имат тенденция да развиват амнезия.

Има 3 модела на дисоциативна амнезия:

1. Локализирана. Загубата на паметта засяга специфични области на знанието или части от живота на човек, като например определен период от детството, или ситуация, свързана с приятел или колега. Често загубата на памет се фокусира върху специфична травма. Например, жертвата на престъпление може да няма спомен за това, че е била ограбена, но може да си припомни подробности от останалата част от този ден.
2. Обобщен. Загубата на паметта засяга основните части от живота и идентичността на човека, като например млада жена, която не може да разпознае името, работата, семейството и приятелите си.
3. Фуга. Болният има генерализирана амнезия и приема нова идентичност.

Дисоциативната амнезия се различава от амнезията, причинена от медицински проблеми, като заболявания, инсулти или увреждания на мозъка. При медицинска амнезия, възстановяването на спомените е рядкост и като цяло е бавен и постепенен процес. Повечето случаи на дисоциативна амнезия са относително кратки. Често, когато спомените се връщат, това се случва внезапно и цялостно.

Друга разлика е, че хората, които страдат от амнезия поради медицински причини, са доста разстроени от загубата на паметта си, докато повечето хора с дисоциативна амнезия имат изненадващо малко безпокойство относно състоянието си.

Ако пациентът има симптоми на дисоциативна амнезия, лекарят ще извърши цялостен преглед. Въпреки че няма лабораторни тестове за диагностициране на дисоциативни нарушения, се използват кръвни изследвания или образна диагностика (рентгенография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс), за да се увери, че пациентът няма физическо заболяване или странични ефекти от лекарството.

Ако лицето няма друго основно заболяване, то може да бъде насочено към специалист по психично здраве като психиатър, психолог или психиатричен социален работник, който е специално обучен да диагностицира и лекува психични заболявания. Ще се проведе клинично интервю, за да бъде получена пълна картина на историята и текущото състояние на човека. Някои психиатри и психолози могат да използват специализирани тестове или стандартизирани интервюта.

Целта на лечението на дисоциативната амнезия е да се облекчат симптомите, да се гарантира, че пациентът и близките му са в безопасност, както и да възстанови загубени спомени. Лечението също има за цел да помогне с:

• Безопасното справяне и контролиране на трудни за болния събития.
• Разработване на нови умения за справяне и житейски ситуации.
• Връщане към нормалното функциониране възможно най-бързо.
• Подобряване на взаимоотношенията.

Най-добрият подход за лечение е индивидуално и зависи от личността на болния, вида на амнезията и колко тежки са симптомите. То най-вероятно ще включва комбинация от следните методи:

1. Психотерапия. Тя е основното лечение за подобен тип разстройства. Представлява широко понятие, което включва няколко форми на терапия.
2. Когнитивно-поведенческа терапия. Тази форма на психотерапия се фокусира върху променящите се и увреждащи модели на мислене, чувства и поведение.
3. Десенсибилизиране. Тази техника е предназначена за лечение на хора, които имат продължаващи кошмари, спомени и други симптоми на посттравматично стресово разстройство.
4. Диалектично-поведенческа терапия. Тази форма на психотерапия е за хора с тежки нарушения на личността (които могат да включват дисоциативни симптоми) и често се случват, след като лицето е претърпяло злоупотреба или травма.
5. Семейна терапия. Това помага на семейството да научи повече за разстройството и помага на членовете на семейството да разберат дали симптомите на пациента се връщат.
6. Творчески терапии (например арт-терапия, музикална терапия). Те позволяват на пациентите да изследват и изразяват своите мисли, чувства и преживявания в безопасна и творческа среда.
7. Техники за медитация и релаксация. Те помагат на хората да се справят по-добре с техните дисоциативни симптоми и да станат по-наясно с вътрешните си състояния.
8. Клинична хипноза. Това е лечение, което използва интензивна релаксация, концентрация и фокусирано внимание за постигане на различно състояние на съзнанието и позволява на хората да изследват мисли, чувства и спомени, които може да са скрили от съзнателния си ум.
9. Лекарствена терапия. Няма конкретни медикаменти за лечение на дисоциативни заболявания. Хората с дисоциативни разстройства, особено тези с депресия и тревожност, могат да се възползват от лечението с антидепресанти или лекарства против тревожност.

Хората с дисоциативна амнезия обикновено се повлияват добре от лечението, напредъкът и успехът обаче зависят от много фактори, включително от житейската ситуация на човека, както и подкрепата от семейство и приятели.