Разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък МКБ F07

Мозъчните заболявания, освен, че засягат главния мозък в момента на увреждано, то водят до синдроми напред във времето. Към разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък спадат:

• органично разстройство на личността;
• постенцефалитен синдром;
• синдром след сътресение на мозъка (постконтузионен синдром);

Органично разстройство на личността

Органичното разстройство на личността е включено в широка група от личностни и поведенчески разстройства. Това психично разстройство може да бъде причинено от заболявания, мозъчни увреждания или дисфункции в специфични мозъчни области във фронталния (челен) дял.

Най-честата причина за тази дълбока промяна в личността е мозъчна травма. Деца, чиито мозъчни зони са увредени, могат да са хиперактивни, или с органично разстройство на личността. Освен това, разстройството се характеризира като "синдром на челния дял". Това характерно име показва, че органичното разстройство на личността обикновено може да бъде причинено от лезии (увреждане на тъканта) в три области на мозъка, разположени в областта на фронталния дял.

В случай на органично разстройство на личността, пациентът трябва да покаже поне три от следните диагностични критерии за период от 6 или повече месеца:

• дефицит в когнитивната функция
• психоза
• невроза
• емоционални промени
• раздразнителност

Пациентите с органично разстройство на личността могат да бъдат емоционално лабилни, което означава, че техните емоционални изрази са нестабилни и колебливи. В допълнение, пациентите показват намалена способност за постоянство в целите си и изразяват разстроено поведение, което се характеризира с неподходящи социални действия. Например, те могат да имат подозрително поведение, изразяващо се дори в кражба. Освен това, пациентите могат да представят промени в процеса на възпроизводство на реч, което означава, че има промени в езиковия поток.

Друга обща черта на личността на пациентите с органично разстройство е тяхното дисфункционално и неадаптивно поведение, което причинява сериозни проблеми при тези пациенти, тъй като те се сблъскват с проблеми с преследването и постигането на своите цели. Струва си да се отбележи, че пациентите с органично разстройство на личността изразяват чувство на необосновано удовлетворение и еуфория. Освен това, болните понякога проявяват агресивно поведение, което да окаже влияние върху техния живот и взаимоотношенията им с други хора.

По-специално пациентите проявяват силни признаци на гняв и агресия поради неспособността им да се справят с импулсите си. Видът на тази агресия се нарича "импулсивна агресия". Освен това трябва да се спомене, че моделът на органично разстройство на личността има някои прилики с модела на епилепсия на слепоочния дял. Конкретно пациенти, които страдат от този тип епилепсия, изразяват агресивно поведение, както се случва и при пациенти с органично разстройство на личността. Друг подобен симптом между епилепсията и органичното разстройство на личността е епилептичният припадък. Симптомът на епилептичен припадък влияе върху личността на пациентите, което означава, че причинява промени в поведението. Симптомите на апатия и раздразнителност са чести между тези две групи пациенти.

Няма много информация за лечението на това психично разстройство. Фармакологичният подход е най-често срещаната терапия при пациенти с органично разстройство на личността. Изборът на лекарствена терапия зависи от сериозността на състоянието на пациента и от показаните симптоми. Изборът на специфични лекарства допринасят за намаляване на симптомите на органично разстройство на личността. Поради тази причина е изключително важно лечението на пациентите да бъде оценено от клиничните психолози и психиатрите преди прилагането на лекарството.

Освен това, промените в изразяването на поведението на пациентите с органично разстройство на личността и симптоми на раздразнителност и агресия, могат да бъдат облекчени с прилагането на Carbamazepine, Phenobarbital, Haloperidol или валпроева киселина. Емоционалната раздразнителност и признаците на депресия могат да се преодолеят с Nortriptyline и ниска доза Thioridazine.

И накрая, важно е пациентите с разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък да участват в психотерапевтични сесии през периода на лекарствената терапия. По този начин се осъществява превенция и пациентите могат да се предпазят от негативните ефекти на лекарствата, което оказват върху поведението им. Така комбинацията от медикаментозна терапия с психотерапия може да доведе до намаляване на симптомите на това разстройство и подобряване на състоянието на пациентите.

Постенцефалитен синдром

Постенцефалитният синдром е състояние, което засяга поведението на човек, след като нервните му клетки или мозъка биват увредени поради вирусна или бактериална инфекция. Последните причиняват дегенерация на невроните. Това води до различни усложнения.

Симптомите варират значително, но като цяло те включват различни поведенчески проблеми или промени в нормалните процеси. В зависимост от възрастта на болния човек, основната причина за проблема, както и различни други фактори, симптомите на постенцефалитния синдром се различават доста от човек на човек. Въпреки това, те могат да включват:

• променени модели на сън
• променени хранителни навици
• раздразнителност
• проблеми с ученето на нова информация
• общо чувство на неразположение или апатия

Някои от другите симптоми на това разстройство включват булимия, емоционална лабилност, хипероралност (поставяне на неподходящи предмети в устата) и дори хиперсексуалност.

Диагнозата може да се постави чрез ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. Те визуализират проблемните области в мозъка. Заедно с тях и останалата симптоматика, клиницистът може да направи заключение дали се касае за постенцефален синдром.

Лечението е насочено към основното заболяване, причинило постенцефалитния синдром. Понякога причината е болест на Parkinson, дори и нелечима, съществуват медикаменти, които подобряват състоянието.

Синдром след сътресение на мозъка

Синдромът на посткомоцио е сложно разстройство, при което различни симптоми, като главоболие и замаяност, продължават седмици, а понякога и месеци след нараняване или травма, причиняващи сътресение (commotio cerebri).

Рисковите фактори за развитие на синдрома след сътресение на мозъка включват:

1. Възраст. Проучванията показват, че увеличаването на възрастта е рисков фактор.
2. Пол. Жените са по-склонни да бъдат диагностицирани със синдром след сътресение, но това може да се дължи и на факта, че е по-вероятно жените да търсят медицинска помощ.

Сътресението е леко травматично увреждане на мозъка, което обикновено се случва след удар по главата. То може да се появи и при силно разклащане на главата или тялото. Не е нужно човекът да изгуби съзнание, за да получи сътресение. Рискът от постконтузионен синдром не изглежда да е свързан с тежестта на първоначалното нараняване.

Симптомите на комоцио включват:

• главоболие
• виене на свят
• умора
• раздразнителност
• безпокойство
• безсъние
• загуба на концентрация и памет
• шум в ушите
• замъглено виждане
• чувствителност на шум и светлина

При повечето хора симптомите на разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък се появяват в рамките на първите 7 до 10 дни и изчезват в рамките на 3 месеца. Понякога те могат да продължат 1 година или повече. Въпреки че човек не можете да се подготви за всяка потенциална ситуация, ето някои съвети за избягване на често срещаните причини за наранявания на главата:

1. Слагайте предпазен колан, когато пътувате с кола, и бъдете сигурни, че децата са в подходящи за възрастта си столчета.
2. Използвайте каски, когато карате колело, кънки, карате на ски или сноуборд или при конна езда. Носете каска, когато карате мотоциклет.
3. Вземете мерки у дома, за да предотвратите падане, подобряване на осветлението и поставяне на парапети.