Постконтузионен синдром МКБ F07.2

Синдромът след сътресение на мозъка (комоцио), е представен от персистиране на симптомите на сътресение след периода на възстановяване. По-голямата част от симптомите на сътресение ще отзвучат след около 2 седмици, а при правилно възстановяване почти всички ще се разсеят до 1 месец. В случаите, когато симптомите продължават повече от 1-2 месеца, лекарите могат да поставят диагноза синдром след сътресение на мозъка. Пациентите могат да изпитат сътресение-подобни симптоми в покой или в отговор на твърде много физическа или когнитивна активност. Това често ги принуждава да се оттеглят от обичайния си физически, професионален и социален живот. За диагностициране на сътресение или синдром след сътресение не се изисква загуба на съзнание.

Постконтузионен синдром е относително често усложнение при възстановяване след сътресението. Честотата варира между 5 и 30% след комоцио. Жените и възрастните хора са засегнати по-често. Рискови фактори са предишни медицински или психологически състояния.

Въпросът за причината му се дискутира в продължение на много години и остава спорен. Не е известно точно до каква степен симптомите се дължат на физиологични промени или на други фактори, като например съществуващи психични разстройства или фактори, свързани с вторична печалба или компенсация за инвалидност. Субективността на оплакванията усложнява оценката и затруднява преценката дали симптомите са преувеличени или престорени.

Някои експерти смятат, че симптомите след комоцио са причинени от структурно увреждане на мозъка или нарушаване на невротрансмитерните системи, в резултат на въздействието, което е причинило сътресението. Други смятат, че симптомите на сътресение са свързани с общи психологически фактори. Най-често срещаните симптоми като главоболие, замаяност и проблеми със съня са подобни на тези, които често се срещат при хора с диагноза депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство. В много случаи, както физиологичните ефекти на мозъчната травма, така и емоционалните реакции на тези събития играят роля в развитието на симптомите.

Тежестта на тези симптоми обикновено намалява бързо. Освен това, естеството на симптомите може да се променя с времето: острите симптоми са най-често физически, докато персистиращите симптоми са предимно психологически. Симптоми като чувствителност към шум, проблеми с концентрацията и паметта, раздразнителност, депресия и тревожност могат да се наричат "късни симптоми", тъй като те обикновено не се появяват веднага след нараняването, а по-скоро в дните или седмиците след нараняването. Гадене и сънливост често се появяват след сътресението. Главоболие и световъртеж се появяват веднага след нараняването, но също могат да бъдат и дълготрайни.

Състоянието е свързано с широк спектър от симптоми:

• физически, като главоболие;
• познавателни, като например затруднено концентриране;
• емоционални и поведенчески, като раздразнителност, тревожност, агресия, депресия, промяна в личността.

Много от симптомите, свързани с постконтузионният синдром, са чести или могат да бъдат засилени от други заболявания, така че съществува значителен риск от погрешна диагноза. Главоболие, което се появява след сътресение, може да се почувства като мигрена или главоболие от типа на напрежението. Повечето главоболия са главоболие от типа на напрежението, което може да е свързано с нараняване на врата, станало по същото време на нараняване на главата.

Конвенционалните изобразяващи изследвания на мозъка включват ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография. След сътресение обикновено са нормални. Въпреки това, проучванията са открили някои фини физиологични промени, свързани с постконтузионния синдром, използвайки по-прецизни методи за изобразяване. Изследванията с позитрон емисионна томография свързват постконтузионния синдром с намаляване на употребата на глюкоза от мозъка. Промени в мозъчния кръвен поток също са наблюдавани до 3 години след сътресение в проучвания с използване на компютърна томография с единична фотонна емисия (SPECT). Най-малко едно проучване с функционална магнитно-резонансна образна диагностика (fMRI) е показало разлики в мозъчната функция по време на задачи, свързани с паметта след лека травматична мозъчна травма.

Синдромът след сътресение може да бъде изключително разрушителен за живота на пациента. В допълнение към непрекъснатото управление на симптомите на сътресение, които могат да се засилят при нормална дейност, пациентите често трябва да преструктурират живота си, за да избегнат дейности и ситуации, които водят до влошаване на симптомите. За децата това може да означава удължаване на отсъствието от училище, прекъсване на спорта и извънкласните дейности. В тежки случаи може да се наложи детето да повтори клас. При възрастните, постконтузионният синдром може сериозно да повлияе на личния и професионалния живот на пациентите, да се намеси в семейния живот, както и способността да се фокусира, общува и да бъде ефективен на работното място.

Между 30% и 90% от хората, лекувани за постконтузионен синдром, съобщават за по-чести главоболия и между 8% и 32% все още ги съобщават една година след нараняването. Замайването е друг често срещан симптом, който се съобщава при около половината от хората, диагностицирани с този синдром, и все още присъства при 1/4 от тях година след увреждането. По-възрастните хора са с особено висок риск от замайване, което може да допринесе за последващи наранявания и по-високи нива на смъртност поради падане. Около 10% от хората развиват чувствителност към светлина или шум, около 5% изпитват намален вкус или мирис, а около 14% съобщават за замъглено виждане. Хората също могат да имат двойно зрение или звънене в ушите, наричани още шум в ушите. Постконтузионният синдром може да причини безсъние, умора или други проблеми със съня.

Възстановяването, измерено чрез резултати на когнитивните тестове, често не корелира със симптомите. Лица, диагностицирани с постконтузионен синдром, все още могат да съобщават за субективни оплаквания, след като резултатите от тях върху тестовете на когнитивното функциониране се върнат към нормата.

Контролът на синдрома след сътресение е най-често въпрос на почивка и позволява на естествения процес на възстановяване на мозъка да излекува щетите, причинени от мозъчното сътресение. След период на почивка лекарите могат да предпишат активни терапии, за да облекчат симптомите, но няма единствено лечение, което да е ефективно във всички случаи.

Въпреки че няма лечение за постконтузионният синдром, симптомите могат да бъдат лекувани. Използват се медикаменти, физическа и поведенческа терапия. Например при депресия се прилагат антидепресанти. По-голямата част от случаите на синдром след сътресение се разрешават след определен период от време с терапия.

Психологическото лечение, към което са насочени за консултация около 40% от пациентите, решава част от проблемите. Текущите увреждания могат да бъдат лекувани с такъв вид терапия, за да се подобри функцията на работното място, в социален или друг контекст. Терапията има за цел да подпомогне постепенното завръщането на работа и извършване на други дейности, когато симптомите позволяват това. Съществува риск, че "силата на внушението" може да влоши симптомите и да причини дълготрайни увреждания, следователно, когато е посочено консултиране, терапевтът трябва да вземе под внимание психологическия произход на симптомите и да има предвид, че не всички симптоми са пряк резултат от неврологично увреждане следствие нараняването.

Прогнозите за постконтузионен синдром обикновено се считат за добри, с пълно отзвучаване на симптомите в много, но не във всички случаи. За 50% от хората, симптомите след контузия изчезват в рамките на няколко дни до няколко седмици след появата на първоначалната травма. При други симптомите могат да останат от 3 до 6 месеца, но доказателствата сочат, че много случаи са напълно лечими в рамките на 6 месеца. Повечето симптоми са до голяма степен изчезнали при около половината от хората със сътресение 1 месец от нараняването и около 2/3 от хората с лека травма на главата са почти без симптоми в рамките на 3 месеца.

Упоритите, често тежки главоболия са най-продължителният симптом в повечето случаи и са най-честият, който никога не е напълно разрешен. Често се посочва в литературата и се смята, че 15-30% от хората с постконтузионен синдром не са се възстановили до една година след нараняването. При приблизително 15% от хората симптомите могат да продължат години наред или да бъдат постоянни. Ако симптомите не бъдат отстранени до 1 година, те вероятно ще бъдат постоянни, въпреки че подобренията могат да настъпят дори след 2 или 3 години. Възрастните хора и тези, които преди това са претърпели друга травма на главата, вероятно ще се нуждаят от по-дълго време, за да се възстановят.

Някои навици могат да ускорят и подобрят лечението на постконтузионния синдром. Например:

1. Здравословна храна. Важно е да се консумира здравословна храна, така че организмът да получава достатъчно макро- и микроелементи, от които се нуждае организма за възстановяване и правилно функциониране. Такива храни са риба, орехи, семена от чиа и ленени семена, защото те спомагат за оптимизиране на паметта и когнитивната функция, според изследвания, публикувани в списанието Surgical Neurology.
2. Физическа активност. Тя, под наблюдението на лекаря, е от решаващо значение за възстановяване след мозъчно сътресение, тъй като подпомага възстановяването на нормалния кръвен поток в мозъка, както и свързването на мозъчните вериги, което е от решаващо значение за рехабилитацията. Упражненията трябва да бъдат незабавно преустановени, ако болният усети някакви симптоми.

   

3. Качествен сън. "За хората, които се възстановяват от мозъчна травма, особено преминаващи през постконтузионен синдром, сънят трябва да бъде приоритет", твърди Amorapanth.

4. Контролиране нивото на стрес. Всъщност, проучване, публикувано през август 2013 г. в Journal of Head Trauma Rehabilitation установи, че хората със синдром на пост-сътресение са участвали в седмична програма за намаляване на стреса, основаваща се на спокойствие, те са постигнали значително подобрение в качеството си на живот и ефективността си. Отбелязва се и увеличение на работната им памет и внимание след 10 седмици.