Мозъчно сътресение МКБ S06.0

› Въведение

› Честота

› Причини

› Патофизиология

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Усложнения

› Прогноза

Въведение

Сътресението, известно още като леко травматично мозъчно увреждане, е нараняване на главата, което временно засяга мозъчната функция. Симптомите могат да включват загуба на съзнание, краткотрайна загуба на памет, главоболие, затруднено мислене, трудна концентрация, световъртеж, гадене и промени в настроението.

Всеки от тези симптоми може да започне веднага или да се появи дни след нараняването. Мозъчно сътресение трябва да се подозира, ако човек индиректно или директно удари главата си и изпита някой от симптомите на мозъчно сътресение. Симптомите на мозъчно сътресение могат да се появят след 1-2 дни след инцидента. Не е необичайно симптомите да продължат 2 седмици при възрастни и приблизително около месец при деца. По-малко от 10% от свързаните със спорт сътресения сред децата са свързани със загуба на съзнание.

Честите причини включват инцидентни с моторни превозни средства, падания, спортни наранявания и др. Рисковите фактори включват физическо насилие, пиене на алкохол. Механизмът на нараняване включва или директен удар в главата, или удар в друга част на тялото, който също повлиява отрицателно на мозъчната функция. Смята се, че това води до невронна дисфункция, тъй като има повишени нужда от глюкоза, но без недостатъчност на кръвоснабдяването.

Необходима е задълбочена оценка от лекар, за да се изключат животозастрашаващи наранявания на главата, наранявания на шийния отдел на гръбначния стълб и др. За оценка на пациентите се използва скалата на Глазгоу (Glasgow coma scale). При някои пациенти могат да се използват образни изследвания като компютърна томография, за да се изключат тежки наранявания на главата.

Лечението включва физическа и психическа почивка за 1-2 дни, с постепенно поетапно връщане към дейности, училище и работа. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да бъдат използвани за облекчение на главоболие.

Честота

В САЩ всяка година има приблизително 1,7 милиона травматични мозъчни наранявания, които налагат консултация с лекар. Честите причини за мозъчно сътресение са пътнотранспортни произшествия, удари с тъпи предмети и различни спортове. Въпреки че мозъчните сътресения, свързани със спорт, представляват малък процент от общите сътресения, голяма част от настоящите изследвания около сътресенията произлизат от данни за свързани със спорт наранявания на главата.

Повечето случаи на травматично увреждане на мозъка са сътресения. Проучване на Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че между 70 и 90% от нараняванията на главата, които получават лечение, са леки.

Причини

Мозъкът е заобиколен от цереброспинална течност, която го предпазва от леки травми. По-сериозните удари или силите, свързани с бързото ускорение, може да не бъдат поети от течността. Сътресение и други наранявания, свързани с главата, възникват, когато външни сили, действащи върху главата, се прехвърлят към мозъка. Такива сили могат да възникнат, когато главата бъде ударена от предмет или повърхност (директен удар), или когато торсът бързо промени позицията си и силата се предаде на главата (индиректен удар).

Силите могат да причинят линейно, ротационно или ъглово движение на мозъка, или комбинация от тях. Размерът на силата на въртене е смята за основният компонент при сътресението и неговата тежест.

Причини за мозъчно сътресение най-често включват:

• Спортни травми
• Автомобилни катастрофи и велосипедни произшествия
• Падания от височина

В допълнение към удар в главата, сътресение на мозъка може да бъде причинено и от сили на ускорение без пряко въздействие, и на бойното поле, мозъчно сътресение е възможна последица от близки експлозии

При малките деца мозъчното сътресение най-често се причинява от падания или сблъсквания, на детската площадка или около дома. Физическото насилие над деца в семейството, за съжаление, е друга често срещана причина за мозъчно сътресение.

Патофизиология

Мозъчно сътресение може да се получи от директна травма по главата, или на пример при удар в гърдите, при което главата се движи рязко напред, при което мозъка удря във вътрешната част на черепа.

В паренхима на мозъка не се установяват морфологични промени. В патогенезата на сътресението стои прекъсване на връзката между активиращата ретикуларна формация и големите мозъчни полукълба. На това се дължи и временната загуба на съзнание. В мозъчния паренхим не се наблюдават никакви промени. Само при по-тежките случаи може да има оток, поради пареза на мозъчните съдове и повишаване на тяхната пропускливост.

Класификация на американската академия по неврология за тежестта на мозъчното сътресение:

• I степен - без загуба на съзнание, объркване, симптомите са с кратка продължителност
• II степен - без загуба на съзнание, симптомите са с по-дълга продължителност
• III степен - има загуба на съзнание

Симптоми

Оценката на пациент с възможно мозъчно сътресение трябва да включва подробна анамнеза за механизма на нараняване, проявените симптоми, времето на поява на симптомите и тяхната тежест. Самите симптоми могат да бъдат широкообхватни. Някои от най-честите симптоми, наблюдавани при мозъчно сътресение във всяка област, включват:

• За мозъчното сътресение е характерна общомозъчната симптоматика. Липсва огнищен неврологичен дефицит.
• Наблюдава се краткотрайна загуба на съзнанието - най-често от няколко секунди до половин час.
• При по-лекото сътресение може да се наблюдава само обнубилацио - първа степен на нарушаване на съзнанието.
• След възстановяване на съзнанието е характерно настъпването на амнезия - липсват спомени за събития около самата травма, довела до настъпване на сътресението, както и малко след нея.
• Много характерен симптом на този вид черепно-мозъчна травма е главоболието. То е с различен интензитет при отделните случаи - може да бъде много леко, до силно, съчетано с гадене и повръщане.
• Често срещани са и проявите от страна на вегетативната нервна система. Те могат да се изявят с колебания в артериалното кръвно налягане, с ортостатична хипотония, с ускоряване или забавяне на пулса.
• Някои от пациентите може да се оплакват от световъртеж и шум в ушите, които да продължат различно дълго време, а при отделни болни се наблюдават психични промени.
• Зрителни симптоми включват чувствителност към светлина, замъглено зрение, и двойно виждане.
• Когнитивните симптоми включват объркване, дезориентация и затруднено фокусиране на вниманието.
• При леко сътресение на мозъка не се наблюдават остатъчни явления. При по-тежките случаи, при които обикновено е имало по-продължителна загуба на съзнанието, може да се наблюдава травматична церебрастения.

Диагноза

Диагнозата на мозъчно сътресение остава клинична диагноза, базирана на анамнеза и евентуалните неврологични находки от прегледа. Въпреки това, няма единична патогномонична находка или минимален брой симптоми за диагностициране на сътресение. Физикалният преглед, специфичен за мозъчните сътресения, трябва да включва:

• Внимателно изследване на областта на главата и шията за всякакви структурни наранявания
• Задълбочен неврологичен преглед, включително оценка на силата, усещането и рефлексите, очна оценка, оценка на баланса и вестибуларния апарат на пациента
• Оценка на когнитивната функция на пациента, включително формална оценка на ориентацията и когнитивна обработка на по-високо ниво
• Оценка на емоционалното състояние на пациента, включително сравнение на текущото емоционално състояние на пациента с изходното ниво със семейството или приятелите на пациента

Тя се поставя на базата на анамнезата за предшестваща закрита черепно-мозъчна травма физикално изследване и неврологична находка, както и Глазгоу кома скала. Образните методи на диагностика не показват никакви морфологични промени в мозъчния паренхим. Леки отклонения може да се наблюдават само на електроенцефалографията.

Лечение

След диагностициране на мозъчно сътресение обикновено е подходящо амбулаторно наблюдение от отговорно лице, обучено за предупредителните признаци, изискващи дипълнителна оценка. Пациенти с тревожни признаци или симптоми за по-тежко нараняване на главата може да изискват болнично лечение. Диагнозата на сътресение трябва да накара пациента да бъде изведен от среда, която може да доведе до повторен удар в главата.

Лечението на мозъчно сътресение е предимно поддържащо. Поддържащите грижи за мозъчно сътресение са съсредоточени около първоначалното ограничаване на физическата и когнитивна активност, последвано от постепенно връщане към предишните нива на активност.

Обикновено не се налага хоспитализация. Болните обаче трябва да спазват режим на легло. Избягват се физическото и психическо напрежение, силен шум и светлина и други дразнители, които могат да засилят главоболието и вегетативния синдром. Ограничава се напрягането на очите като се преустановява за известно време гледането на телевизия и работата с компютър.

В повечето случаи не се налага медикаментозна терапия. Може да се прилагат при нужда ноотропни средства. При наличието на мозъчен едем се дават медикаменти за намаляване на отока, а при психомоторна възбуда, се включват бензодиазепинови препарати.

Усложнения

Най-често наблюдаваното усложнение на мозъчно сътресение е посттравматичен синдром, характеризиращ се с персистиране на симптомите, продължаващи седмици до месеци след първоначалното нараняване. Средната продължителност на симптомите в едно проучване е седем месеца.

Всеки от възможните симптоми на сътресение може да присъства при синдрома след сътресение, но характерно се проявява с множество соматични, емоционални и когнитивни симптоми. Тежестта на първоначалното нараняване не корелира с вероятността от развитие на посттравматичен синдром.

Прогноза

Прогнозата за пациент с мозъчно сътресение обикновено е добра, с подобрение на симптомите през първите една до две седмици след нараняването. Изследвания показват, че време за възстановяване след мозъчно сътресение обикновено е около десет дни. Тежестта на симптомите през първите няколко дни след нараняване на главата е най-постоянният прогностичен индикатор. Понастоящем няма окончателен прогностичен показател за време за възстановяване от мозъчно сътресение и всичко е строго индивидуално при всеки пациент.

Изображения: freepik.com