Органично разстройство на личността МКБ F07.0

Разстройство, което се характеризира със значителна промяна на обичайния преморбиден начин на поведение, включително на емоциите, потребностите и мотивацията, се нарича органично разстройство на личността.

Към този вид разстройства спадат:

• псевдопсихопатна личност
• псевдозадръжка на психичното развитиe

Както и следните синдроми:

• на челен дял
• личностов при лимбична епилепсия
• при лоботомия
• състояние след левкотомия

При тези състояния се наблюдава значителна промяна на поведението, засягаща предимно контрола над емоциите, подтиците, потребностите и когнитивните функции. Целенасочената дейност е силно нарушена, понякога до пълна безуправност. Емоциите осцилират между еуфория и дисфория (подтиснатост), но често стигат до апатия. Речта е вискозна, обстоятелствена, с тенденция към мъгливи свръхобобщения. Различните видове дейности, свързани с подтици и потребности, се мотивират от моментни хрумвания, без съобразяване с ограничения и норми на обществено поведение. Понякога се наблюдава пълна безконтролност на сексуалното поведение или подчертано намаление на сексуалното влечение. Не са редки прояви като глуповати кражби, ненаситно ядене, занемарена лична хигиена и външен вид. Сравнително често може да се стигне до различна степен на инвалидност, налагаща чужда помощ в ежедневието.

В диференциално диагностичен план, трябва да се имат предвид болестта на Alzheimer, афазия, апраксия и свързаните с нея синдроми, артериовенозни малформации, инсулт, мозъчни аневризми, ниско диференциран астроцитом, болест на Pick.

Псевдопсихопатична личност

През 1975 г. Blumer и Benson въвеждат термина "псевдопсихопатия", за да опишат личността на пациент, който не е имал зряло поведение и сдържаност. За разлика от добре познатата психопатия, при която психопатичните черти се появяват в детска и юношеска възраст без груба структурна мозъчна лезия, псевдопсихопатичното поведение възниква след увреждане на мозъка. Невропсихологичният профил на псевдопсихопатите е описан във връзка със затруднение при вземането на решения, емоция и автономно функциониране. Данните се интерпретират с помощта на клинични и лабораторни изследвания.

Псевдопсихопатът е човек, който се преструва на психопат. Има нещо в психопатията, което те намират за привлекателно. По този повод лъжат и казват, че са психопати. В повечето случаи са млади. Това може да е свързано с невъзможността да се приеме колко сериозно е въздействието, което емоциите им имат върху тях.

Болните не са трудни за разпознаване. Те имат "стандартно" психопатично поведение, което демонстрират умишлено.
Съществува псевдопсихопатичен синдром, който се характеризира с яростни реакции, емоционална и социална нестабилност, агресивно поведение понякога, когнитивни нарушения, небрежност и известна склонност към престъпления.

Синдром на челния дял

Фронталният (челният) дял е най-големият лоб в мозъка, но често не се оценява специфично при рутинни неврологични изследвания. Това може отчасти да се дължи на вниманието към детайлите и строгите стратегии, необходими за изследване на функциите на челния дял. Във всеки случай, дисфункцията на фронталния лоб може да доведе до относително специфични клинични синдроми. Когато историята на пациента предполага дисфункция на челния лоб, е необходима подробна невро-поведенческа оценка.

Травмата на мозъка е много по-често срещата при мъжете, отколкото при жени. Относителната вероятност за различни причини за дисфункция на фронталния лоб е във връзка с възрастта на пациента. При тийнейджъри и млади хора най-честите причини са интелектуални затруднения, травматични увреждания на мозъка и наркотична интоксикация. При пациенти на средна възраст, често се срещат тумори на мозъка, инфекции като HIV, причиняващ СПИН, множествена склероза и ранни дегенеративни деменции. В края на живота, мозъчно-съдовата болест и дегенеративните деменции са преобладаващи причини за дисфункция на фронталния лоб. Основните дегенеративни деменции с преобладаване на фронталния дял, фронтотемпоралната лобарна дегенерация, заедно с болестта на Алцхаймер, са най-честите дегенеративни деменции в пред-сенилната възраст (под 65 години).

Симптомите на възможна дисфункция на фронталния лоб, които трябва да бъдат изследвани, включват промяна в способностите за работа на работното място и промени в организирането и изпълнението на трудни задачи или маршрути за пътуване. Трябва внимателно да се оцени държанието на болния:

1. Целесъобразност на поведението: казва ли пациентът неща, които никога не би казал преди, например "Вие сте дебел!" или "Това е наистина грозна рокля!"?
2. Маниери на масата: пациентът започва ли да яде пред всички останали, или да взима храна от чиниите на други хора, без да пита?
3. Емпатията на пациента: този вид мозъчно нарушение често води до неподходящо поведение.
4. Проява на апатия: Пациентът обръща ли по-малко внимание на хобитата си, членовете на семейството и финансите, отколкото преди?

В допълнение към тези данни, лекарят трябва да проучи дали е имало травма на главата, както и социална история, включително образователни и лични постижения. Също така важна е информацията за злоупотреба с наркотични вещества и силен психичен стрес (например смърт на приятели или член на семейството, развод или раздяла, загуба на работа или финансови затруднения).

Личностов синдром при лимбична епилепсия

Епилепсията има значително въздействие върху поведението на повечето хора. В някои случаи припадъците се проявява като кратка промяна или прекъсване на поведението, което може да изглежда необичайно за наблюдателите.
През вековете се смята, че хората с епилепсия са или благословени с божествени сили, или са белязани от злото. През 19-ти век мнозина ги смятали за луди. Лимбичната епилепсия е огнище на гърчове, възникващо в областите на лимбичния мозък. Лимбичните зони са области в темпоралния и фронталния дял, които участват в паметта и емоцията.

Сред поведенческите характеристики на личностовия синдром при лимбична епилепсия спадат:

• емоционалност
• мания
• депресия
• вина
• липса на чувство за хумор
• променен сексуален интерес
• агресия
• враждебност
• религиозност
• параноя

Епилепсията на темпоралния лоб се счита, че е отговорна за всички тези характеристики. Електрическа активност в мозъка причинява свръхактивност на лимбичните региони, които участват в емоционалната реакция. Първоначални проучвания показват, че значителен брой пациенти с епилепсия на слепоочния дял показват редица от тези характеристики.
В крайна сметка се оказва, че пълният набор от поведенчески характеристики на "епилептичната личност" се среща много рядко при един човек. Връзката между този синдром и епилепсията е силно поставена под въпрос.

Синдром след лоботомия и левкотомия

Лоботомията, известна още като левкотомия, е неврохирургична операция, която включва прекъсване на връзките между дялове на мозъка. Лоботомиите винаги са били противоречиви, но са били широко разпространени повече от две десетилетия като лечение на шизофрения, маниакална депресия и биполярно разстройство, наред с други психични заболявания.

Лоботомията е общ термин за поредица от различни операции, които целенасочено увреждат мозъчната тъкан, за да се лекува психичното заболяване, казва Barron Lerner, медицински историк и професор в Медицинския център в Ню Йорк.
За много хора лоботомията имаше отрицателен ефект върху личността на пациента, инициативата, задръжките, съпричастността и способността да функционират самостоятелно. Лоботомията рядко се провежда, ако изобщо някога е била прилагана.

Лечението на органично разстройство на личността се състои в лечение на основното заболяване, предизвикало неговата поява.