Поддържане на постоянна телесна маса

Енергийният баланс в организма може да се подържа само ако има точно равновесие между приетата с храната енергия и изразходената от организма енергия за определен период от време. Когато това равновесие е запазено телесната маса на индивида се поддържа постоянна. Смята се, че всеки един човек има генетично зададено ниво (set point), което се поддържа постоянно до определена възраст от сложна регулаторна система. Централна роля в регулацията заема хипоталамусът. Той регулира приема на храна и енергоразхода и осигурява тяхното равновесие. Тази важна регулаторна роля на хипоталамуса се обуславя от факта, че до него достига информация за действието на краткосрочни фактори, които отразяват дневния прием на храна, и за действието на дългосрочни фактори, които отразяват състоянието на енергетичните нива в организма.

При увеличаване на мастната тъкан се увеличава продукцията на лептин от нея. Чрез свързването на този хормон с рецептори в хипоталамуса, той потиска приема на храна чрез инхибиране на орексигенните и стимулиране на анорексигенните невронални кръгове и стимулира енергоразхода чрез директен ефект в мускулите и черния дроб и чрез увеличена симпатикова активност. Лептинът е само един от многобройните хормони, които въздействат върху хипоталамуса и мозъчния ствол. Други хормони, участващи в сложната система регулираща телесната маса, са инсулин, грелин, холецистокинин, пептид УУ, оксантомодулин, глюкагоно-подобен пептид 1. Енергийният баланс не зависи само от физиологични регулаторни механизми, а и от културни, социални и икономически фактори. Те повлияват и приема на храна и енергоразхода. Днес затлъстяването е много разпространено. Това доведе до въпроса дали съществува едно генетично зададено ниво на телесната маса или съществува разширена зона от стойности, в която нивото на телесната маса се определя от психологични и социални фактори. Промяната в тези фактори води до промяна в енергийния баланс и в телесната маса на индивида.

Оценка на телесната маса

Оценката на телесната маса може да стане по различни критерии. Те се базират на определяне на количеството на мастната тъкан в организма. Оптималното съдържание на мастната тъкан в организма е 15-18% от телесната маса при мъжете и 22-25% при жените. Спадът и под определено ниво, както и увеличаването и над определена стойност се счита за болестно състояние. За определяне на количеството на мастната тъкан в организма се използват индиректни методи, защото измерването и по директен начин е трудно. Най-широко се използва индексът на телесна маса (ИТМ), който се изчислява по следната формула:

ИТМ = телесна маса (кг) / ръст (м²)

Нормалните стойности на индекса на телесна маса са 18,5-24,9. Индивиди със стойност на ИТМ>30 са със затлъстяване, а при стойности над >40 са със застрашаващо живота затлъстяване.

Затлъстяване

Затлъстяването е състояние, при което има значително увеличение на мастната тъкан в организма (над 25% при жените и над 35% при мъжете). То е следствие на нарушено енергийно равновесие, при което има положителен енергиен баланс. Наднормената телесна маса води до редица заболявания, водещи до инвалидизиране и в крайна сметка до намалена продължителност на живота.

Основният фактор, който води до затлъстяване, е прехранването, при което се приема повече енергия отколкото са енергийните загуби на организма. Причината за прехранването е най-вече повишението на апетита. Той може да бъде трайно повишен или да бъде повишен за определен период от време. Така ако няма достатъчна енергозагуба настъпва положителен енергиен баланс. Основна роля в това има повишения прием на бързо усвояващи се въглехидрати. Те действат пряко с енергийното си съдържание и активират ензимните системи, направляващи липогенезата (синтеза на мазнини). Ако храненето през деня е еднократно това също води до затлъстяване, защото се наблюдава адаптивна липогенеза, при която по-голяма част от приетите въглехидрати и масти се отлагат в мастните депа на организма. Наследствените фактори също играят роля в етиологията на затлъстяването. Причини за това състояние са и някои промени в регулацията като променен тонус на хипоталамичните центрове, които регулират апетита, при което настъпва хиперфагия. Предразположени към затлъстяване са хората с ниска основна обмяна и хормонален профил благоприятстващ отлагането на мазнини в мастните депа. При затлъстелите хора се наблюдават високи нива на лептина, който не осъществява своите ефекти поради развитие на резистентност към неговото действие. Смята се, че в някои от случаите на затлъстяване, има промени в хипоталамусните невронални кръгове, които контролират приема на храна, като е увеличено формирането на орексигенни и намалено формирането на анорексигенни пептиди. Това води до промяна в зададеното ниво, около което се регулира телесната маса. В около 25% от случаите на затлъстяване се дължат на генетични фактори, като например мутации на лептиновите и меланокортиновите рецептори.

Психологичните фактори също играят съществена роля, защото те участват във формирането на хранителните навици. Особено податливи са лицата с неуравновесена нервна система, които страдат от често безпокойство и изпадат в състояние на тревога по различни поводи. Консумацията на храна при тях колерира със степента на безпокойството. При тях по-късно се развива синдром на нощното хранене, при което настъпва рязко увеличение на телесната маса.

Патоанатомично затлъстяването на възрастните хора се характеризира с увеличение на размера на адипоцитите. Мастната капка, която се намира в центъра на адипоцита, се увеличава натрупвайки триглицериди. Това води до увеличаване на размера на клетката. Броят на адипоцитите остава непроменен. Ако затлъстяването настъпи в детска възраст броят на адипоцитите се увеличава. Способността на тези клетки да хиперплазират изчезва със завършване на растежа на организма. Хиперпластичното затлъстяване персистира през целия живот на индивида. То е високостепенно и е съпроводено с голяма склонност към рецидиви. Затлъстяването се разделя на първично и вторично. Вторичното се наблюдава при хиперглюкокортицизъм, органичен хиперинсулизъм, хипотироидизъм, хипогонадизъм.

Най-често затлъстяването е генерализирано и обхваща равномерно туловището и крайниците. Разпределението на мастната тъкан определя два основни типа затлъстяване:

• гиноидно затлъстяване – среща се обикновено при жените, а когато засяга мъжете е придружено от различна степен на феминизация. При този тип затлъстяване отлагането на мазнини е в областта на ханша, бедрата и долната част на корема.;
• андроидно затлъстяване – наблюдава се главно при мъжете, а когато се срещне при жените е свързано с различна степен на маскулинизация. Мазнините се натрупват предимно в горната половина на тялото.

Мастната тъкан може да се отложи само в определени зони на тялото, като останалите са незасегнати и даже с намалена подкожна мазнина. Тази форма на затлъстяване се нарича липодистрофична и не зависи от хранителни фактори.

Затлъстяването трябва да се лекува, защото при това състояние настъпват усложнения от страна на различни органи и системи. Затлъстяването предразполага към:

• захарен диабет – това се обяснява с развитието на инсулинова резистентност, която се обуславя от дефекти в рецепторното свързване на инсулина в периферните прицелни тъкани за инсулина.;
• хипертония и сърдечно-съдови заболявания – статистиката показва, че ¾ от индивидите със затлъстяване страдат от повишено артериално налягане. Особено значение за развитието на хипертония има абдоминалното затлъстяване. Сърцето при затлъстяване е по-тежко поради мастна инфилтрация.;
• усложнения от страна на дихателната система – те са пропорционални на степента на затлъстяване. Отлагането на мастна тъкан затруднява движението на диафрагмата, като играе ролята на механично препятствие.;
• отклонения от страна на храносмилателната система – хората, страдащи от затлъстяване често се оплакват от метеоризъм и тежест в корема. Черният дроб е инфилтриран с мазнини.;
• промени в отделителната система – те имат комплексна патогенеза. Основно значение има най-вече симптоматичната хипертония и застойните явления в бъбреците, които се развиват в резултат на обща недостатъчност на кръвообращението.

Както се вижда затлъстяването води до сериозни заболявания. По тази причина това състояние трябва да се лекува, като лечението не може да се осъществи само с медикаменти. То е комплексно и централна роля в успеха му стои промяната в начина на живот на индивида – на физическите и хранителните навици. Комплексният метод на лечение на затлъстяването включва добре балансиран диетичен режим, трайна промяна в хранителното поведение, засилен двигателен режим и медикаментозно лечение при нужда. За съставянето на правилен хранителен режим е необходимо да се уточнят енергийните нужди на индивида, да се подберат най-подходящите интервали между храненията и да се определи съотношението между количествата на въглехидратите, белтъците и мазнините. За да се коригира телесната маса, енергията, която се приема, трябва да бъде по-малка, от тази която се изразходва. Препоръчва се хранителният режим за лечение на затлъстяването да бъде с 1000 kcal дефицит. Когато индивидът е на такъв хранителен режим е необходимо приемането на поливитаминен препарат ежедневно. Особено място в лечението на затлъстяването заемат методите за промяна в хранителното поведение. Отделните стъпки в промяната включват:

• самостоятелно регистриране на всички хранения;
• установяване на контрол на обстановката, свързана с храненето: контрол на настроението, въздействие върху акта на хранене;
• утвърждаване на индивидуална диетична програма;
• изработване на индивидуална промяна за физическо натоварване;
• осъзната промяна в стила на живот.

Важен компонент от лечението на затлъстяването е ежедневната физическа активност. Лечението е насочено към поддържане на отрицателен калориен баланс до възстановяване на телесната маса. Това се осъществява чрез увеличена физическа активност и намален хранителен прием. В лечението на затлъстяването могат да се включват и медикаменти, които потискат резорбцията на мазнини в храносмилателния тракт и средства, потискащи апетита. Най-тежките форми на затлъстяване, които застрашават живота на пациента се лекуват с хирургични интервенции.