Лептоспири (Leptospira)

Обща характеристика

Родът Leptospira принадлежи към семейство Leptospiraceae. Към рода принадлежат два вида лептоспири - L. interogans и L. biflexa.

Видът L. interogans се разделя на 210 серотипа всички, от които са патогенни за човека и предизвикват остри инфекциозни заболявания известни като лептоспирози.

Морфологична характеристика

Лептоспирите са Грам-отрицателни, спирално извити бактерии с размери от 6 до 20 микрометра. Поради характерните си извити краища лептоспирите често биват оприличаване на въпросителен знак. Изключително подвижни са поради наличието на 2 аксиални филамента. Аксиалните филаменти представляват нишковидни структури, които се разполагат по дължината на бактериалната клетка.

Поради малките си размери, за да бъдат наблюдавани лептоспирите се оцветяват по метода на Гимза-Романов и се поставят на тъмно зрително поле.

Културелни особености

Бактериите от рода са изключително взискателни спрямо хранителните среди, те са строги аероби и се развиват при температури от 28 - 32 градуса.

Генерационното им време (времето за едно бактериално делене) е около 12 часа. Върху твърди хранителни среди лептосипирите дават едри колонии, често оприличавани на мъх. Рзмножават се добре върху кокоши ембриони, а в течни хранителни среди се делят единствено в присъствието на заешки серум и говежди серумен албумин.

Биохимичната производителност на лептоспирите е слабо изразена. За източник на азот използват амониевите соли, каталаза и оксидаза положителни са.

Антигенна структура

В зависимост от своите антигенни особености лептоспирите се подразделят на серовари (серогрупи). Сероварите се определят посредством микроскопски аглутинационен тест. Водещи причинители на лептоспирозите са серогрупи:

• pomona;
• icterohaemorrhagiae;
• jovanica;
• bulgarica;
• sofia;
• srebarna.

Епидемиология

Естествена среда за развитието най-вече на непатогенните лептоспири е влажната почва и водните басейни. Патогенните форми са изключително издръжливи и могат да запазят жизнеспособността си във външната среда от 9 до 40 дни. При изсушаване лептоспирите загиват до три дни.

Патогенните лептоспири паразитират в домашни животни и добитък. Човек се заразява посредством контакт със замърсено почва, вода или консумация на инфектирани животни. Обикновено боледуват хората, които са в контакт с диви или домашни животни.

Патогенеза и клинична картина

Входна врата за патогенните лептоспири са лигавиците на устната кухина, конюнктивата и носът, както и кожни микронаранявания. Инкубационният период на инфекцията е от 6 до 14 дни. Бактериите се размножават на входната врата, след което по лимфен път достигат регионалните лимфни възли. Колонизацията на лимфните възли е последвана от кръвно разпространение, при което бактериите достигат ликвора и вътрешните органи, най-вече бъбреците и черният дроб.

Клинично лептоспирозите се разделят на две групи:

1. жълтенична лептоспироза (болест на Вайл-Василев);
2. безжълтенична лептоспироза.

Болестта на Вайл-Василев се характеризира с появата на жълтеница, нефропатия и хеморагичен синдром. Симптомите включват:

1. висока температура;
2. световъртеж;
3. повръщане;
4. отпадналост;
5. иктер (жълтеница);
6. хематемезис (повръщане на кръв);
7. мелена.

Безжълтеничната лептоспироза, наричана още доброкачествена, започва с внезапно повишаване на телесната температура, главоболие и световъртеж, но не се развива жълтеница. Често усложнение на лептоспирозата е развитието на серозен менингит поради засягането на ЦНС.

Имунитет

След преболедуване на лептоспироза се развива траен имунитет, който предпазва организма от повторно заразяване. В кръвта на преболедувалите се откриват антитела от класове IgG и IgM.

Микробиологична диагностика

Изследват се:

• кръв;
• урина;
• ликвор;
• вода;
• хранителни продукти.

В тъмно зрително поле, под микроскоп се наблюдават свежи препарати и препарати оцветени по Гимза.Тъй като култивирането на бактериите отнема 5 до 10 дни се предпочита направата на биологична проба - заразяване на опитни животни с кръв от болни. Серологичната диагностика се използва са определяне на серотипа на микроорганизмите.

Лечение

За профилактични цели се прилага ваксина, съдържаща топлинно убити лептоспири.За лечение с успех се прилагат гама-глобулини.

Жълтенична лептоспироза лечение - пеницилин или амоксицилин.

Доброкачествена лептоспироза лечение - доксициклин или ампицилин.