Друг уточнен вид медицинска помощ МКБ Z51.8

В рубриката друг уточнен вид медицинска помощ се разглеждат ортодонтски грижи, интравенозна терапия и премахване на механична дихателна вентилация.

Ортодонтски грижи

Ортодонтията е специалност от стоматологията, занимаваща се с диагностика, профилактика и коригиране на правилната позиция на зъбите и челюстите.

Осъществява се посредством специални приспособления (ортодонтски устройства). Според времето на носене, биват сменяеми и постоянни. На всяка възраст могат да се поставят, но най-добре е ортодонтските грижи да започнат още в детска възраст, защото зъбите са по-податливи към преместване на позицията си.

Видове ортодонтски устройства

Съществува голямо разнообразие от ортодонтски устройства:

1. Временни — Lip Bumper, Апарат за бързо разширяване, Еластично апаратче, Подвижни ретейнъри, Алайнъри, Сменяеми местопазители
2. Постоянни — Специални фиксирани апарати, Фиксирани местопазители, Брекети

След поставяне на ортодонтско приспособления, на всеки 8-10 седмици профилактично трябва да се посещава ортодонт. Времетраенето на лечението е различно при всеки човек. Обикновено варира в границите 18-36 месеца.

Грижи за ортодонтското устройство

След поставянето му е необходимо да се спазват определени правила, тъй като те са деликатни приспособления. Ако се счупи част от него, може да доведе до разместване на зъбите. За да се запази целостта им за по-дълго време е забранена консумацията на лепкави храни (бонбони, мед, карамел), ядки, дъвки или царевица.

Зъбите се почистват след всяко хранене с конец и четка, може да се използва и специална междузъбна четка за труднодостъпните места. Препоръчва се през 6 месеца да се прави професионално почистване при зъболекар.

В устата се намират голям брой бактерии, ако се натрупат повече, мога да доведат до различни заболявания.

Механична вентилация

Интубацията е процес на поставяне на тръба, наречена ендотрахеална тръба (ЕТ), през устата и след това в дихателните пътища. Това се прави, за да може пациентът да бъде поставен на механична вентилация, за да се подпомага дишането по време на анестезия, седация или тежко заболяване.

След това тръбата се свързва с вентилатор, който да осигурява въздух за пациента. Този процес се извършва, защото пациентът не може да поддържа дихателните си пътища самостоятелно.

Защо се прави ендотрахеална интубация?

Ендотрахеална интубация се прилага в случаите, когато:

• Отваряне на дихателните пътища, така че да се достави анестезия, лекарства или кислород
• Защита на белите дробове
• Внезапно спиране на дишането или затруднения с него
• Наранявания на главата или други тежки травми, от които пациентът е изпаднал в безсъзнание
• Кома

Ендотрахеалната интубация поддържа отворени въздушните пътища. Това позволява кислородът да преминава свободно към и от белите дробове.

Изваждане на тръбата

Много по-лесно е отстраняването на тръбата, отколкото поставянето й. Когато е време тръбата да бъде извадена, връзките или лентата, която я придържа на място, първо трябва да бъдат отстранени. Тогава балонът, който държи тръбата в дихателните пътища, се обезвъздушава, така че тръбата да може леко да се извади. След като тръбата е излязла, пациентът трябва да започне да диша самостоятелно.

Интравенозна терапия

В рубриката друг уточнен вид медицинска помощ се включва и интравенозната терапия. При нея пациентът получава вещества директно във вените си през канюла. Това може да бъде лекарство, за хранене, възстановяване на циркулиращия обем кръв или поради други причини.

Видове интравенозна терапия

1. Въвеждане на течности
2. Кръвопреливане
3. Приложение на лекарства
4. Служи за хранене

Причини за администриране на IV терапия

Терапията е често срещана практика за прилагане на течности на дехидратирани пациенти, лекарства, химиотерапевтични лечения и кръвопреливания.

Поставяне на интравенозен катетър

Изборът на вена зависи от вида на катетъра, който ще се използва, вида на разтвора, който ще се влива и състоянието на вените на пациента. Между мястото на поставяне и сърцето се затяга турникет на 5-6 инча (12-15 см) над мястото на поставяне. Кожата се почиства с антисептик. Понякога се дава локална упойка. След това иглата се използва за пробиване на кожата и навлизане във вената.

Положението на катетъра се потвърждава чрез наблюдение на обратния поток на кръвта в корпуса на катетъра или чрез изтегляне на кръв в спринцовка, прикрепена към иглата. В зависимост от катетъра, иглата може да се залепи на мястото или катетърът се плъзга над иглата във вената, след това иглата се изтегля и тръбата на катетъра се залепва на мястото си.

Турникетът се освобождава и се задава скорост на потока. Процедурата се документира. Интравенозният достъп и дебитът на кръвотока се проверяват и документират на равни интервали от време. Стерилността трябва да се поддържа по всяко време, за да се предотврати възникването на инфекция.

Усложнения от IV терапия

Въпреки че IV лечението е сравнително безопасно, понякога се получават усложнения, ако не се прилага правилно. Най-честите включват:

1. Флебит — Възпаление на вената. Възниква, когато канюлата е твърде голяма за вената или ако е неправилно закрепена. За да се предотврати това, медицинското лице трябва да използва най-малката възможна игла, подходяща за пациента и прилаганата течност. Симптомите включва топлина, подуване, болка и зачервяване около вената.
2. Екстравазация — Това се случва, когато течността в IV тече към тъканта, заобикаляща вената. Това може да бъде причинено и от поставяне на твърде голяма за пациента канюла. Симптомите включват изгарящо усещане и подуване около мястото на поставяне на канюлата.
3. Въздушна емболия — Това се случва, когато въздушен мехур навлезе във вената. Това може да бъде фатално, ако не бъде хванат рано, тъй като въздухът може да пътува до мозъка, сърцето или белите дробове на човека. Симптомите включват син оттенък на кожата на пациента, затруднено дишане и ниско кръвно налягане
4. Хиперволемия — Представлява ненормално увеличаване на обема на кръвта. По-вероятно е това да се случи при бременни жени, малки деца, възрастни пациенти или хора с проблеми с бъбреците. Най-честите признаци са тахикардия (повишена сърдечна честота) и разширени вени на врата.
5. Инфекция — Ако зоната около мястото на интравенозния достъп не е почистена правилно, преди поставянето мъ, вероятността от инфекция се увеличава. Това може да бъде предотвратено с правилна стерилизация и хигиена. Симптомите включват болка, подуване, висока температура и зачервяване на кожата.