Инфекция и имунитет

С появата на многоклетъчните макроорганизми, в хода на еволюционното им развитие, те взаимодействат активно с микроорганизмите, които възникват много по-рано от тях и са повсеместно разпространени в околната среда. Естеството на тези взаимоотношения е разнообразно, води до взаимна адаптация на макро- и микроорганизмите и претърпява непрекъсната еволюция. Всички разновидности на взаимодействието между макроорганизма и поселяващите го микробни популации се означава с термина "симбиоза" (съвместно съжителство на два или повече организма).

В зависимост от ползата, която получава всеки от партньорите в симбиотичните съобщества, се различават три основни форми на съжителство:

• коменсализъм - единият организъм извлича полза от съжителството, а другият не понася вреда;
• мутуализъм - взаимното съжителство носи полза на всеки от участващите организми;
• паразитизъм - единият организъм извлича едностранна полза от съжителството, а другият често бива увреден.

Множеството от микробните паразити са потенциални причинители на инфекции и инфекциозни заболявания. Разнообразието от реакции, които изработват макроорганизма спрямо болестотворните агенти, се осъществява от специализирана система от органи и тъкани, която се означава като имунна система.

Учението за инфекцията и имунитета е посветено на напредъка и разпространението на фундаменталните знания относно свойствата на инфекциозните причинители и молекулярната основа на инфекциите, дължащи се на патогенни бактерии, гъбички, вируси, протозои и паразити. Изучава механизмите на патогенност (болестотворност), включително идентифициране и характеризиране на фактори на вирулентността (степен на патогенност) като токсини, адхезини, инвазини и други микробни продукти, които са или могат да бъдат свързани с патогенезата на инфекциозния процес. Натрупва знания за характеристиката на вирулентните фактори, начина им на взаимодействие с клетките на гостоприемника и по какъв начин променят клетъчните процеси. Представя данни относно фактори, свързани с резистентността на гостоприемника и възприемчивостта му към инфекции. Важни насоки в учението за инфекцията и имунитета са натрупване на знания относно механизмите за изработване на защита от макроорганизма към патогенни микроорганизми, включително функциите на имунните клетки (фагоцити, лимфоцити), имуноглобулините и комплементната система; създаване на експериментални модели на инфекции, отчитане на патологичните последици от инфекциите; разработване и оценка на ваксини срещу патогените агенти.

Инфекцията представлява процес на инвазия на тъканите на организма от болестотворни микроорганизми, тяхното размножаване и реакцията на имунната система на гостоприемника към инфекциозните агенти и произвежданите от тях токсини. Инфекциозната болест, известна също като заразна болест, е заболяване, произтичащо от инфекциозния процес. Инфекциите се причиняват от инфекциозни агенти като вируси, вироиди, приони, бактерии, гъбички, макропаразити като тения и други хелминти.

Имунитетът се определя като своеобразна защитна реакция на организма на гостоприемника срещу патогенните агенти. Те разполагат с разнообразни способи, чрез които се могат да се възпроизведат, разпространят и увредят организма на гостоприемника. От своя страна той разполага с имунната си система, която използва комплексен набор от защитни реакции с цел контрол и елиминиране на зловредните агенти, които е разпознала. Характерна особеност на имунната система е способността й да разграничава собствените на организма тъкани от чуждородните патогени или техните токсини. Тази й способност е от критично значение, за да може да отстрани заплахата, без да увреди на собствените си клетки и тъкани. Имунната система на макроорганизмите еволюира непрекъснато, за да предпази гостоприемника от болестотворните микроби, които постоянно се адаптират.

Важен раздел в учението за инфекцията и имунитета е имунопатологията. Тя представлява област на имунологията, изследваща отделните видове имунопатологични реакции и механизмите, чрез които те биват отключвани. В зависимост от механизма на развитието си, имунопатологичните процеси могат да засегнат различни компоненти на имунната система. В резултат възникнат имунодефицитни състояния, реакции на свръхчувствителност и автоимунни процеси.

В борбата срещу инфекциозните причинители се използват различни средства, разработени от човека, сред които са специфичните медикаменти - антибиотици (активно срещу бактерии), противовирусни, противогъбични, антипротозоини и антихелминти средства. За създаване на траен специфичен имунитет към определен инфекциозен причинител се използват методите имунопрофилактиката. Те включват използването на ваксини, имунни серуми и имуномодулатори, които се въвеждат в организма на здрави лица.