Имунопрофилактика и имунотерапия

Целта на имунопрофилактиката е създаването на траен имунитет към конкретни инфекциозни причинители, което се постига чрез въвеждането на ваксини, имуномадулатори или имунни серуми в организма на здрави лица. Имунотерапията представлява лечението на заболяване чрез активиране или потискане на имунната система. Съществуват различни направления на имунотерапията - имунотерапиите предназначени да предизвикат или усилват имунният отговор се класифицират като активиращи имунотерапии, докато имунотерапиите, които намаляват или потискат имунната система - като супресивни. Имунотерапиите, използващи имунната система при борбата със злокачествените новообразувания, се означават като биологична терапия. Имутерапията модифицира имунната система така, че да устои на атаките на чужди за организма субстанции и неопластични клетки, които водят до развитието на различни заболявания.

Имунопрофилактичното и имунотерапевтичното лечение могат да бъдат приложени по различни начини в зависимост от желания ефект (подсилване или супресия на имунната система) и избрания метод.

Имунопрофилактика

Имунопрофилактиката е ключов фактор в борбата с инфекциозните заболявания, благодарение на имунопрофилактичните дейности голяма част от животозастрашаващите и фатални в миналото инфекции могат да бъдат предотвратени и избегнати. Имунопрофилактиката се основава на въвеждането на ваксини или имунни серуми в човешкия организъм с цел предпазване от развитие на инфекциозен процес. Имунизацията е жизненоважна част от общественото здравеопазване и превенцията на заболяванията. Болестите, които веднъж са били отговорни за значителната заболеваемост и смъртност, вече са станали напълно изкоренени благодарение на въвеждането на ваксините. Ваксината е фармакологично съединение, което подобрява имунитета към дадена болест. Когато бактерията или вирусът причиняващ заболяване навлезе в човешкото тяло имунната система разпознава материала като чужд чрез откриване на специфични протеинови части известни като антигени. Ваксините съдържат форма на болестотворен агент, независимо дали това е отслабена или убита форма на самия микроб, инактивирана версия на неговите токсини или протеин от неговата повърхност. Ваксината представя антигена на имунната система, позволявайки му да разпознае антигена като чужд и да развие антитела и Т-лимфоцити срещу този антиген. Това позволява по-бърз и адекватен имунен отговор. Първата ваксина е създадена от Едуард Дженър, който през 1796 г. инокулира 13-годишно момче с вируса на шарка и демонстрира развитието на имунитет срещу едра шарка. Първата ваксина срещу едра шарка е създадена през 1798 г., през 1979 г. се постига глобално изкореняване на вариолата благодарение на имунопрофилактиката.

Имунизацията може да бъде получена от пасивни или активни средства. Тези средства могат да бъдат от естествени или изкуствени източници. Природните източници се дължат на излагане на организма на факторите на околната среда, хората и животните. За разлика от тях изкуствените източници се дължат на медицински интервенции. Пасивната имунизация се осъществява с трансфера на антигени до предварително формирани антитела към неимунизирано лице. Този индивид ще развие временен имунитет към конкретен организъм или токсин поради наличието на тези предварително формирани антитела. След като тези предварително формирани антитела бъдат унищожени, индивидът вече няма да има имунитет към този микроорганизъм или токсин.

Профилактичната имунотерапия се разделя на три основни вида:

1. Пасивна имунотерапия (серотерапия) - използваща готови антитела, получени от животни или от хора. В зависимост от своя произход имунните препарати се разделят на хетероложни (от животни) и хомоложни (от хора);
2. Активна имунотерапия;
3. Имуностимулираща терапия.

Пасивната имунизация може да възникне естествено или изкуствено. Отлични примери за естествена пасивна имунизация са преминаването на майчините антитела през плацентата към фетуса и преминаването на тези майчини антитела към новороденото през коластрата и млякото. Пример за изкуствена пасивна имунизация е администрирането на човешки имунен гама глобулин.

Активната имунизация се осъществява при излагане на неимунизирано лице на патогенен агент. След това имунната система на този индивид започва процеса на развиване на имунитет към този агент. За разлика от пасивната имунизация, активната имунизация обикновено създава дългосрочен имунитет, дължащ се на стимулирането на имунната система на индивида.

Имунотерапия

Имунотерапията, прилагана при борбата със злокачествени новообразувания, се нарича още биологична терапия и е вид лечение на рак, което стимулира естествената защита на организма. Имунотерапията осъществява своите ефекти чрез:

• Спиране или забавяне на растежа на раковите клетки;
• Спиране на разпространението на рака в други части на тялото;
• Подпомагане на имунната система да работи по-добре при унищожаването на раковите клетки.

Основната цел на имунотерапията при борбата с рака е да подпомогне имунна система на пациента, така че отново да е способна да стартира продължителни атаки срещу туморните клетки. Широка гама от подходи за имунотерапия средства са доказали своята ефективност. Моноклоналните антитела показват значителна антитуморна активност при заболявания като:

• злокачествен меланом;
• рак на белия дроб;
• рак на пикочния мехур;
• Хочкинов лимфом.

Ваксини могат да бъдат прилагани на пациентите, за да индуцират техния имунитет срещу съществуващ или новооткрит тумор. Многобройни проучвания също демонстрират мощния капацитет на Т-клетките да убиват растящи тумори. Някои от тези подходи предизвикват широко активиране на имунната система, докато други имат по-тесен обхват на действие.

Благодарение на напредъка в областта на клиничната имунология са открити множество механизми на анормална имунна регулация, която е в основата на много имуномедиирани нарушения. Имунните заболявания обикновено се характеризират с депресирани клетъчни имунни отговори и хиперактивен хуморален имунитет. Корекцията на имунните дефекти чрез потискане на хиперактивните отговори или усилване на депресираните имунорегулаторни отговори представлява имуномодулацията, която се оказва в основата на съвременните методи за имунотерапия.

В зависимост от терапевтичното приложение на средствата за имуномодулация различаваме:

• Имуностимулаторни средства;
• Имуномодулатори;
• Имуносупресори;
• Биологични препарати за заместващо лечение при имунообусловени болести.

Към групата на имуностимулаторните средства се отнасят всички препарати, стимулиращи имунния отговор. В зависимост от своя произход имуностимулаторите се разделят на бактериални препарати, цитокинови препарати, комбинирани и фармакопрепарати. Бактериалните препарати са най-често прилаганите имуностимулатори, получените съединения представляват имуностимулатори за имунопрофилактика и имунотерапия на различни по етиология инфекции. Пример за такъв препарат е БЦЖ ваксината, която освен за създаването на имунитет при профилактика на туберкулозата се използва и като имуностимулатор.
Някои цитокинови препарати като интерферон алфа притежават плейотропни биологични действия и намират приложение в медицинската онкология при лечението на:

• мултиплен миелом;
• левкемия;
• Нехочкинови лимфоми;
• хемангиоми в детската възраст.

Комбинираните имуностимулиращи препарати се прилагат при лечение на болни със злокачествени новообразувания.

Към групата на фармакопрепаратите принадлежат витамин А и 13-цис-ретиноидната киселина.

Имуномодулаторите представляват отделна група имуностимулиращи средства с регулиращ ефект върху имунния отговор, докато имуносупресивните лекарства се използват за модифициране на автоимунните процеси. Редица лекарства са широко използвани и са издържали изпитанието на времето. Те включват кортикостероиди, цитотоксични лекарства като циклофосфамид, метотрексат, интравенозни имуноглобулини и анти-лимфоцитни глобулини. Те се оказват благоприятни при редица хематологични, бъбречни, неврологични и злокачествени заболявания.

Ключово място в групата на биологичните препарати за заместващо лечение при имунообусловени болести заемат имуноглобулиновите препарати, те се прилагат като заместваща терапия при първични имунодефицитни състояния, като специфични антитела при бактериални и вирусни инфекции и като неспецифични средства за неспецифична хипосенсибилизация на имунната система.