Имунни серуми

Имунните серуми съдържат антитела, получени след имунизацията на опитно животно или инжектирането на антигени в неговия организъм, те могат да бъдат получени от кръвта на животни, инокулирани с антигенен материал или от кръвта на животни и хора, които са били стимулирани чрез естествен контакт с антиген (както при тези, които се възстановяват от инфекциозно заболяване). Имунните серуми се използват за осъществяването на хетероложната пасивна имунотерапия, осъществяваща се чрез вкарването на готови антитела в човешкия организъм. Имунизирането на лабораторни животни с антиген води до генерирането на група от антитела, като всеки вид антитела се продуцира от специфичен В клетъчен клон и разпознава специфичен епитоп на антигена. Тези антитела се наричат колективно поликлонални антитела и се използват като афинитетни реагенти за in vitro диагностика. Тъй като тези антитела могат да бъдат насочени срещу различни епитопи на една и съща цел, те могат да доведат до кооперативно свързване. Използването на популация от различни типове антитела увеличава шанса поне един тип антитела да се свърже с целта. Основният недостатък е, че производството на поликлонални антитела не е точно възпроизводимо, дори ако същия вид животно се имунизира с идентичен антиген. Това явление се дължи на начина по който В-клетките узряват по време на имунния отговор.

За производството на антитела може да се започне с пречистени протеини, с ДНК или PCR фрагмент на антигена, пептидите или хаптите. Дори днес поликлоналните антитела обикновено се получават чрез имунизация на животни. Хиперимунизацията се постига съгласно схеми на инжектиране, при които животните се повлияват многократно със същия антиген. Хиперимунните серуми съдържат много популации на антитела, специфични за широк спектър от епитопи на даден антиген (включително епитопи, устойчиви на денатурация). Поликлоналните антитела не само се различават по отношение на епитопите които те разпознават върху имунизиращия антиген, но също така могат да се различават по своя афинитет към една и съща детерминанта. Оттук, специфичността и афинитетът трябва да се разглеждат заедно, когато се характеризират поликлонални антитела в хиперимунните серуми.

Антителата от хиперимунните серуми обикновено работят добре върху фиксирани тъканни проби и по този начин са добър източник за имуно-оцветяване на фиксирани тъкани с алдехид и парафинови секции. Въпреки това, поликлоналните имунни серуми могат да съдържат ирелевантни антитела с неизвестна специфичност, които могат да създадат обезпокоителни проблеми за имунохистологията. Дори серумите от неимунизирани животни могат да дадат фон, когато се използват при висока концентрация. Част от този фон ще дойде от неспецифично свързване на антитяло към тъканния препарат, друга част ще се дължи на специфично взаимодействие на ирелевантни антитела. Следователно имуноафинитетното пречистване на специфичните антитела трябва да се извърши за модели на оцветяване на прозрачни клетки.

Имуногенността е способността на молекулата да индуцира имунен отговор и това се определя от структурата на инжектираната молекула и от факта дали гостоприемникът може да разпознае това вещество или не. По отношение на протеиновите антигени, трябва да се има предвид, че единичен ген може да генерира различни протеинови изоформи, например чрез алтернативно снаждане на първичния генен транскрипт, даващо множество различни зрели транскрипти, кодиращи (имунологично) различни протеини.

Имунните серуми, използвани в имунопрофилактиката на инфекциозните заболявания при човека са:

• Дифтериен антитоксин;
• Тетанус антитоксин;
• Ботулинов антитоксин;
• Газ-гангренозни серуми;
• Противозмийски серум;
• Серум бяс.

Дифтерийният антитоксин (DAT) е лекарство, съставено от антитела и се използва при лечение на дифтерията. Той се прилага чрез инжектиране във вена или мускулно. Дифтеритният антитоксин е разработен и влиза в медицинска употреба в края на 1800 г. и е в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация.

Тетанус имуноглобулин (TIG) и тетанус антитоксин се състоят от антитела срещу тетанус токсинът. Използват се за предотвратяване на тетанус при пациенти, които са с висок риск (след наранявания преминаващи през кожната бариера) или не са ваксинирани с тетаничен токсоид. Той се използва също така за лечение на тетанус заедно с приложението на антибиотици и мускулни релаксанти и се инжектира мускулно. Честите нежелани реакции включват болка на мястото на инжектиране и треска.Алергични реакции, включително анафилаксия, могат рядко да настъпят. Употребата по време на бременност се счита за приемлива. Антитоксина е направен от човешка или конска кръвна плазма. Използването на конната версия започва през 1910 г., докато човешката версия навлиза през 60-те години на миналия век.

Ботулиновият антитоксин се използва за лечение на симптоми на ботулизъм при пациенти, които са били изложени на ботулинов токсин. Ботулизмът е сериозно заболяване, което причинява парализа на мускулите. То се причинява от токсинът на Clostridium botulinum. Антитоксинът предизвиква образуването на пасивни антитела (т.е. непосредствен имунитет) срещу токсините на Clostridium botulinum A, B, C, D, E, F и G.

Газ-гангренозният серум, който е антитоксин срещу токсините на С. perfringens Тип А, Clostridium septicum и Clostridium oedematiens се използва като лечение на газовата гангрена. Антитоксина може да неутрализира алфа-токсина секретиран от C. perfringens.

Противозмийският серум е рафиниран и концентриран препарат от серумумни глобулини, получен чрез фракциониране на кръв от здрави хиперимунизирани коне и може да се прилага по два начина:

• Интравенозно инжектиране - чрез бавно интравенозно инжектиране (2 ml на минута);
• Инфузия - серума се разрежда в 5-10 ml / kg изотоничен разтвор.

Антисерумът против бяс е препарат съдържащ специфичен глобулин получен чрез пречистване на хипер-имунен серум / плазма на здрави коне, притежаващ специфична активност за неутрализиране на вируса на бяс.