Ваксини

Ваксинирането е процедура, при която имунната система е изложена на антиген под формата на инактивиран токсин или атенюиран патоген с цел предизвикване на пролиферация на Т и В-клетки, които разпознават антигена и изграждат трайна имунологична памет. Ваксина е модифицирана форма на естествен имуноген, който представлява целият патоген, един от неговите компоненти или инактивиран токсин. Ваксината не причинява заболяване, но индуцира имунната система на здравия гостоприемник към осъществяване на първичен отговор срещу епитопите (компоненти от неговата мембрана) на модифицирания имуноген и генерирането на голям брой паметови В и Т-клетки. Ваксините играят фундаментална роля в съвременната медицина и въвеждането на ваксината срещу едра шарка от Едуард Дженър през 1798 г. бележи важна повратна точка в борбата срещу инфекциозните болести. С изключение на ваксинит срещу едра шарка и бяс, много от ранните постижения във ваксинологията през 18-ти и 19-ти са били насочени предимно към бактериални патогени. Тези първоначални проучвания отразяват инструментите, разработени от ранните микробиолози за растеж и проучване на важни патогенни бактерии, както и някои от предизвикателствата пред които са били изправени преди появата на съвременните технологии. През 20-ти век биват открити нови вирусни ваксини срещу жълта треска, грип, полиомиелит, морбили, паротит и рубеола. Патогенезата на инфекцията (как организмът произвежда болестта), кои компоненти на организма са отговорни за проявите на болестта (инфекциозност, вирулентност, патогенност), които определят последващия имунитет и дали могат да се очакват настоящи техники за получаване на безопасни и ефективни имунизиращи средства представляват ключови въпроси.

Имунизацията е ефективен начин за предотвратяване на множество инфекциозни заболявания и остава едно от най-ефективните здравни мерки въведени в медицинската практика, а контролът върху толкова много болести чрез ваксиниране е може би най-голямото постижение на медицинската наука през последното столетие. Изкореняването на едрата шарка е основно постижение на съвременната медицина, заболеваемостта и смъртността причинени от друг вирус - този на морбили са намалели значително през последните десетилетия, въпреки неоправданата обществена загриженост в някои страни, която доведе до временно намаляване на приема на ваксини и повторната поява на местни епидемии. Световната здравна организация обединява международни експерти в специфични области чрез своята програма за биологична стандартизация за разработване и преразглеждане на конкретни препоръки за производство и качествен контрол на ваксини с голямо международно значение за общественото здраве.

Ваксините се прилагат както с профилактична, така и с терапевтична цел. Профилактичните ваксини се използват с цел предотвратяване на разпространението на определена инфекция, а терапевтичните за лечение не инфекциозно болни пациенти с отслабена имунна система.
Ваксините биват следните видове:

• Инактивирани - получени от убити или инактивирани микроорганизми;
• Живи атенюирани - отслабени по такъв начин, че да не предизвикват заболяване;
• Субюнитни - включващи отделни сегменти от патогена;
• Конюгирани - състоящи се от полизахарид прикрепен към бактериален протеин;
• Токсоиди - съставени от инактивиран токсин;
• Рекомбинантни векторни ваксини;
• ДНК ваксини.

Живите ваксини използват отслабена (или атенюирана) форма на патогена. Тъй като тези ваксини са толкова сходни с естествената структура на инфекциозния агент, те създават силен и продължителен имунен отговор, но живите ваксини също имат някои ограничения.

Живите ваксини се използват за предпазване от:

• Морбили, паротит, рубеола (комбинирана ваксина)
• Ротавирусна инфекция;
• Едра шарка;
• Дребна шарка;
• Жълта треска.

Инактивираните ваксини използват убитата версия на инфекциозния агент. Инактивираните ваксини обикновено не осигуряват толкова силен имунитет колкото живите ваксини. Така че са необходими няколко дози във времето, за да се получи траен имунитет.

Инактивираните ваксини се използват за защита срещу:

• Хепатит А;
• Грип;
• Полиомиелит;
• Бяс.

Субюнитните, рекомбинантните, полизахаридните и конюгатните ваксини използват специфични части от патогена - негови протеини, въглехидратни или капсид (обвивка около зародиша). Тъй като тези ваксини използват само конкретни части от патогена, те дават силен имунен отговор, който е насочен към ключови части от зародиша.

Тези ваксини се използват за предпазване от:

• инфекция с хемофилус инфлуенце тип Б;
• Хепатит Б;
• HPV (човешки папилома вирус);
• Коклюш;
• Пневмококова инфекция;
• Менингококова инфекция;
• херпес зостер.

Токсоидните ваксини използват инактивиряния токсин, който причинява заболяване. Това означава, че имунният отговор е насочен към токсина, вместо към целия зародиш.

Токсиковите ваксини се използват за защита срещу:

• дифтерия;
• тетанус.

ДНК ваксини

След като гените от микроб са анализирани, учените могат да създадат ДНК ваксина срещу него. Изследователите са установили, че когато микробните антигени са въведени в тялото, някои клетки ще заемат тази ДНК. След това ДНК инструктира тези клетки да направят антигенните молекули. Клетките отделят антигените и ги експресират на повърхноста си. С други думи, собствените клетки на тялото стават фабрики за производство на ваксини, създавайки необходимите антигени за стимулиране на имунната система. ДНК ваксината предизвиква силен отговор на антитялото към свободно плаващия антиген, секретиран от клетките и също така стимулира силен клетъчен отговор срещу микробните антигени върху клетъчните повърхности. ДНК ваксината не би могла да причини инфекция, защото не съдържа инфекциозния причинител, а просто копия на няколко негови гени.

Рекомбинантните векторни ваксини са експериментални ваксини, подобни на ДНК ваксините, но те използват атенюиран вирус или бактерия за въвеждане на микробна ДНК в клетките на тялото. "Вектор" се отнася до вируса или бактерията, използвани като носител.
В природата вирусите се интегрират в клетките и инжектират своя генетичен материал в тях. В лабораторията учените са се възползвали от този процес. Те са измислили как да използват геноми на някои безвредни или отслабени вируси и да внасят части от генетичния материал от други микроби в тях. След това носещите вируси пренасят микробиалната ДНК в клетките. Рекомбинантните векторни ваксини силно имитират естествена инфекция и следователно стимулират на имунната система. Всъщност, безвредната бактерия имитира вредния микроб, предизвиквайки имунен отговор. Изследователите работят върху бактериални и вирусни рекомбинантни векторни ваксини за ХИВ, бяс и морбили.

Съгласно имунизационния календар на Република България задължителните профилактични имунизации и реимунизации биват:

• През първите 24 часа след раждането - Имунизация против хепатит Б;
• 48 часа след раждането - Имунизация против туберкулоза (БЦЖ ваксина);
• Първи месец - втора имунизация против хепатит Б;
• Втори месец - Прилагане на петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б и конюгирана пневмококова ваксина;
• Трети месец - Втори прием на конюгирана пневмококова ваксина и петкомпонентната ваксина;
• Четвърти месец - Трети прием на петкомпонентната и конюгираната пневмококва ваксина;
• Шести месец - Трета имунизация против хепатит Б;
• Седми месец - БЦЖ ваксина, след направата на проба манту, отрицателните се имунизират;
• Дванадесети месец - Четвърти прием на конюгираната пневмококова ваксина;
• Тринадесети месец - Имунизация против морбили, рубеола и паротит;
• Шестнадесети месец - Четвърти прием на комбинираната петкомпонентна ваксина;
• Шест години - Реимунизация против тетанус, дифтерия, коклюш и полиомиелит;
• Седем години - Реимунизация срещу туберкулоза, при отрицателна проба Манту;
• Единадесет години - Реимунизация срещу туберкулоза, при отрицателна проба Манту;
• Дванадесет години - Реимунизация против морбили, рубеола, паротит, тетанус и дефтерия;
• Седемнадесет години - Реимунизация срещу туберкулоза, при отрицателна проба Манту и реимунизация срещу дифтерия и тетанус;
• От 25^та година, през 10 години - Реимунизация против тетанус и дифтерия.

Въпреки всички постигнати успехи, все още има сериозни предизвикателства пред ваксинирането. Заразните болести представляват 4 от първите 10 причини за смъртност в световен мащаб и надвишават 9 милиона смъртни случая годишно. В някои случаи (например, морбили, полиомиелит), социални и икономически фактори предотвратяват доставката на ваксини, които понастоящем са на разположение и биха били ефективни.