Framar.bg 0
В целия сайт
В целия сайт
Е-аптека
Продукти
Медиа
Здравни новини
Любопитно
Интервюта
Презентации
Научни публикации
Видео
Анкети
Енциклопедия
Заболявания
Симптоми
Анатомия
Алтернативна медицина
Медицински изследвания
Лечения
Физиология
Патология
Ботаника
Микробиология
Медицински журнал
Фармакологични групи
Справочник
Специалисти
Здравни заведения
Образование
Спорт и туризъм
Аптеки
Здравни организации
Нормативни актове
Производители
Кл. пътеки
Здравни проблеми
История
Хранене
Храни и ястия
Хранителни съставки
Хранене при
Диети
Рецепти
Е-тата в храните
Съвети
Lifestyle
Спорт
Психология
Соц. дейности
Интерактивни
0
Е-аптека Промоции
Здравна библиотека
Здравни проблеми Медицинска енциклопедия Заболявания Симптоми и признаци Алтернативна медицина Анатомия Медицински изследвания Лечения Физиология Патология Ботаника Микробиология Фармакологични групи Медицински журнал Взаимодействия История на медицината и фармацията Здравето А-Я
Диагностик
Здравна помощ
Здравен справочник Специалисти Здравни заведения Аптеки Институции и организации Клинични пътеки Нормативни актове Производители Образование Спорт и туризъм Социални грижи Форум Консултации
Здравна медия
Здравни новини Любопитно Интервюта Видео Презентации Научни публикации Анкети Бъди активен Кампании
Здраве и начин на живот
Хранене Хранене при... Рецепти Диети Групи храни и ястия Съставки Е-тата в храните Спорт Съвети Психология Лайфстайл Интерактивни
За нас
За Фрамар За реклама Статистика Общи условия Партньори Екип Кариера Адреси на аптеки Фрамар Блог Важно Автори Програма за лоялни клиенти
Контакти
Назад | Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Инфекция и имунитет Имунопатология

Имунопатология

от 04 авг 2017г., обновено на 15 дек 2019г.
Автор: Ралица Руменова
Имунопатология - изображение
  • Инфо
  • Подраздели
  • Библиография
  • Коментари
  • Свързаност
Инфо
Инфо
Подраздели
Библиография
Коментари
Свързаност

Имунната система притежава две линии на защита - вроден имунитет и придобит имунитет.

Вроденият имунитет представлява първата линия на защита срещу нахлуващия патоген. Той е неспецифичен защитен механизъм, който се използва от гостоприемника незабавно или в рамките на часове от срещата с антигена. Вроденият имунен отговор няма имунологична памет и следователно не е в състояние да разпознае или "да запамети" същия патоген, ако тялото бъде изложено на него в бъдеще. Многобройни клетки участват в осъществяването на вродения имунен отговор като фагоцити (макрофаги и неутрофили), дендритни клетки, мастоцити, базофили, еозинофили, клетки естествени убийци (NK) и Т-лимфоцити. Фагоцитите са разделени на два основни типа клетки - неутрофили и макрофаги. И двата вида клетки притежават една и съща функция - да поглъщат (фагоцитират) чуждородните организми. За разлика от неутрофилите, макрофагите не само играят роля във фагоцитозата, но също така участват в представянето на антигени на Т-клетките. Дендритните клетки също фагоцитират и действат като важен мост между вродения и придобития имунитет. Мастоцитите и базофилите са от съществено значение за инициирането на имунологични реакции като тези, наблюдавани при алергия и астма. Еозинофилите са гранулоцити, които притежават фагоцитозни свойства и играят важна роля в унищожаването на паразитните организми. Наред с мастоцитите и базофилите те контролират и механизмите, свързани с алергията и развитието на астматичен пристъп. От друга страна, придобитият имунитет е антиген-зависим и антиген-специфичен и поради това включва забавяне на времето между излагане на антигена и максималната ответна реакция на организма. Характеристиката на придобития имунитет е способността за изготвяне на имунологична памет, която позволява на организма да осъществи по-бърз и ефективен имунен отговор при последващо излагане на антигена. Вроденият и придобитият имунитет не са взаимно изключващи се механизми за защита, а по-скоро взаимно допълващи се, като дефектите във всяка от двете системи водят до уязвимост на съответния организъм. Клетките на придобитият имунитет са Т-клетките, които се активират чрез действието на антиген-представящите клетки и В-клетките.

Имунопатологията е област на имунологията, която изследва различните видове имунопатологични реакции и механизмите на тяхното отключване. Имунопатологичните процеси се различават в зависимост от механизма на своето развитие и от това кой компонент на имунната система се засяга. Когато болестният процес е предизвикан от нарушение в пролиферацията на имунните клетки говорим за имунодефицитно състояние, при наличие на промени в реактивността на имунната система - за алергия или развитие на реакции на свръхчувствителност, а при появата на автореактивни имунни клетки (клетки, атакуващи собствените тъкани и органи н организма) говорим за развитието на автоимунни реакции.

Реакции на свръхчувствителност

AllergyСъществуват четири типа реакции на свръхчувствителност:

  1. Тип I, непосредствена свръхчувствителност - Тип I свръхчувствителност е най-честият вид хиперчувствителност реакция. Това е алергична реакция, провокирана от повторно излагане на специфичен вид антиген, наричан алерген. За разлика от нормалния имунен отговор, реакцията на свръхчувствителност тип I се характеризира със секрецията на IgE от плазмените клетки. IgE антителата се свързват с рецепторите на повърхността на тъканите и кръвните базофили, което ги сенсибилизира още след първата среща с антигена. Следващо експониране на същия алерген довежда до секретиране на активни медиатори, като хистамин, левкотриен и простагландин, които причиняват вазоспазъм на обкръжаващата тъкан. Алергени, които могат да причинят IgE-медиирани алергии включват домашния прах, някои плесени, козината на домашните животни. Хранителните алергени също са често срещана причина за реакции на свръхчувствителност тип I.
  2. Тип II, цитотоксична или зависима от антитяло чувствителност - Типичните реакции на свръхчувствителност тип II са рядкост и се развиват от 2 до 24 часа. Тези видове реакции се появяват, когато IgG и IgM антитела се свързват със собствените клетъчно-повърхностни молекули на организма, образувайки комплеплекси, които активират системата на комплемента. Това води до лизиране (разграждане) на собствените клетки, върху които са фиксиране комплексите. Реакции на свръхчувствителност тип II включват синдромът на Goodpasture и автоимунните анемии.
  3. Тип III, имунокомплекс - Реакции на свръхчувствителност тип III възникват, когато IgG и IgM антитела се свързват с разтворими протеини и образуват имунни комплекси, което води до активиране на комплемента, възпаление, приток на неутрофили и дегранулация на мастоцити. Този тип реакция може да отнеме няколко часа, дни или седмици, а лечението обикновено включва противовъзпалителни агенти и кортикостероиди. Примери за реакции на хиперсензитивност тип III включват системният лупус еритематодес (SLE) и реактивния артрит.
  4. Тип IV, свръхчувствителност от забавен тип - За разлика от другите видове реакции на свръхчувствителност, реакции тип IV са клетъчно медиирани и независими от антителата. Те са причинени от свръхстимулация на Т-клетки и моноцити, което води до освобождаване на цитокини, които причиняват възпаление, клетъчна смърт и увреждане на тъканите.

Автоимунитет

При развитието на автоимунни заболявания се осъществува загуба на нормалната имуно-хомеостаза, което предизвиква абнормен отговор на организма към собствената си тъкан. Характерно за автоимунните реакции е наличието на автореактивни Т-клетки, автоантитела и възпалителен процес. Рискът от развитие на автоимунно заболяване се определя от редица генетични фактори, най-силно от главния комплекс на тъканна съвместимост (МНС). Автореактивността може да възникне или чрез задействане на рецептори директно от автоантиген, или чрез кръстосана реакция между чужди и собствени антигени. Автоимунните заболявания могат да бъдат класифицирани като системни или органоспецифични. Системната категория включва:

  • системен лупус еритематодес (SLE);
  • ревматоиден артрит (RA);
  • склеродермия;
  • синдром на Sjögren;
  • дерматомиозит;
  • системни васкулити.

При системните заболявания автоантигените обикновено са специфични за клетките или тъканите, а увреждането на органите може да бъде медиирано от антитела или Т-клетки. Някои от по-забележителните примери в тази група, обхващаща практически всички системи, включват:

  • тиреоидит на Хашимото;
  • множествена склероза (MS);
  • диабет тип 1;
  • пемфигус вулгарис;
  • автоимунна хемолитична анемия;
  • миастения гравис.

Имунодефицити

Имунодефицитността се отнася до състояние, при което способността на имунната система да се бори с инфекциозните заболявания е компрометирана или напълно отсъства. Имунодефицитните разстройства могат да са резултат от първичен, вроден дефект (първичен имунен дефицит) или могат да бъдат придобити от вторична причина (вторичен имунен дефицит), като вирусни или бактериални инфекции, недохранване или лечение с лекарства, които индуцират имуносупресия.
Основните клинични синдроми, наблюдаване при наличието на имунопатологични процеси са:

  • Инфекциозен синдром - повишена възможност от развитието на опортюнистични инфекции (причинени от представители на нормалната микрофлора), висок риск от генерализиране и хронифициране на инфекциозните процеси, както и по-висока смъртност въпреки прилагаето на подходяща терапия;
  • Синдром на реактивиране - при неадекватна пролиферация на цитокини и възможно изостряне на съществуващото имунодефицитно състояние.
Още по темата:
  • Имуномодулатори Имуномодулатори
5.0/5 2 оценки

Подраздели на Имунопатология

  • Автоимунни реакции и заболявания

  • Имунен дефицит

  • Алергия

Библиография

https://www.researchgate.net/publication/51875109_An_introduction_to_immunology_and_immunopathology
https://pathology.weill.cornell.edu/clinical-services/hematopathology/immunopathology
https://www.sciencedirect.com/topics/immunology-and-microbiology/autoimmunity

Коментари към Имунопатология

От сайта
Напиши коментар 0 коментара
  1. Коментирайте Имунопатология
    www.framar.bg 
    на 10 April 2021 в 21:50
    Коментирайте "Имунопатология"

СТАТИЯТА е свързана към

  • Инфекция и имунитет
  • Имуноглобулини
  • Система на комплемента
  • Имуномодулатори
  • Полимеразна верижна реакция (PCR)
  • Елайза
  • Имунохистохимия
  • Т-лимфоцити
  • Главен комплекс на тъканната съвместимост
  • Проф. д-р Искра Петрова Алтънкова, д.м.н.
  • Лимфни възли

Фрамар ООД ще доставя до вашата електронна поща актуални оферти и новости!

Можете да промените решението си по всяко време, като кликнете върху връзката за прекратяване на абонамента в долния колонтитул на всеки имейл, който получавате от нас, или като се свържете с нас на buletin@framar.bg. Ние обработваме Вашата информация с уважение. За повече информация относно практиките ни за поверителност, моля, посетете нашия уебсайт. С абонирането за известия по-долу сте съгласни, че може да обработим информацията ви в съответствие с тези условия.

We use Mailchimp as our marketing platform. By clicking below to subscribe, you acknowledge that your information will be transferred to Mailchimp for processing. Learn more about Mailchimp's privacy practices here.

При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.
  • Български Фармацевтичен съюз
  • Изпълнителна агенция по лекарствата
  • Комисия за защита на потребителите
  • Министерство на здравеопазването
  • Общи условия
  • Често задавани въпроси
БДА
© 2007 - 2021 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook
Изработка на интернет портал от Valival
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването на услугите ни приемате, че можем да използваме „бисквитки“.Научете повечеРазбрах