Хиперволемия МКБ E87.7

Хиперволемията, известна още като обемно претоварване, е медицинското състояние, при което има анормално повишение на общия обем на кръвта, в частност на кръвната плазма. Излишъкът от обем течности във вътреклетъчното пространство се дължи на увеличаване на общото съдържание на натрий в тялото и последващо увеличение на извънклетъчната телесна вода. Хиперволемията се характеризира с увеличаване на сърдечния дебит и кръвното налягане, което може да доведе до сърдечна недостатъчност.

Увеличаване на обема на кръвта, циркулираща в кръвоносните съдове, се нарича хиперволемия. Това състояние не е самостоятелно заболяване и се разглежда като синдромокомплекс. Кръвта е съставено от два основни компонента: плазма (течната част) и формени елементи (съвкупност от всички кръвни клетки). Отношението на общия обем на клетките на кръвта към общия обем кръв се нарича хематокрит и в норма той е 36% – 48%, тоест един литър кръв се състои от 360 до 480 милилитра клетки, а останалата част е плазма.

В зависимост от промените в стойностите на хематокрита хиперволемията се разделя на:

• нормоцитемична
• олигоцитемична
• полицитемична

Етиология

По различни причини може да се наблюдава увеличаване на обема на циркулиращата кръв. Хиперволемията се развива на фона на прекомерен прием на течности, оток, задържане на течности в съдовото легло, преливане на значителни кръвни обеми, остри хипоксични състояния, лезии на сърдечно-съдовата система, нарушена бъбречна и дихателна система, тежки физически натоварвания.

Хиперволемията е проста, когато с увеличаване на общия обем на кръвта остава нормално съотношение между обемите на формените елементи на кръвта и плазмата (хематокрит в нормални граници). Отбелязва се в ранните етапи след преливане на голямо количество кръв, при интензивно физическо натоварване, когато отложената кръв и тъканната течност навлизат в съдовото легло, при висока околна температура.

Хиперволемията е олигоцитемична, когато увеличаването на общия обем на кръвта е свързано с увеличаване на обема на кръвната плазма (хидремия). Стойността на хематокрита е под нормата.

Физиологичното състояние, при което се развива олигоцитемичната хиперволемия, е бременност. По време на бременност течната фракция на кръвта се увеличава с 30-40% от нормалната стойност, докато хематокритът намалява до 28-32%, което подобрява микроциркулацията и осигурява нормален трансплацентарен метаболизъм.

Като патологично състояние, олигоцитемичната хиперволемия е резултат или от прекомерен прием на течности (патологична жажда, хиперинфузия на плазма или плазмени заместители), или намаляване на отделянето на течности от тялото (в резултат на нарушена екскреторна функция на бъбреците, със свръхпроизводство на антидиуретичен хормон и други).

Полицитемична хиперволемия, характеризираща се с увеличаване на формените елементи на кръвта поради преобладаващо увеличение на броя на червените кръвни клетки, във връзка, с което хематокритът се увеличава, вискозитетът на кръвта се увеличава, което води до повишаване на кръвното налягане и причинява нарушения в микроциркулацията, както и увеличава сърдечния дебит и допринася за развитието на сърдечна недостатъчност. Полицитемичната хиперволемия се развива с еритремия (болест на Вакез), някои видове хронична хипоксия (сърдечни дефекти и други).

Клинична картина

Излишната течност се натрупва на различни места в тялото и води до увеличаване на теглото, оток на крайниците (периферен оток) и/или асцит. В крайна сметка течността навлиза във въздушните пространства в белите дробове (белодробен оток) намалява количеството кислород, което може да влезе в кръвта, което води до анемия и причинява задух (диспнея) или навлиза в плевралното пространство чрез транссудация (плеврален излив, който също причинява диспнея). Също така може да причини оток на лицето.

Симптомите на хиперволемия могат да бъдат още:

• повишаване на кръвното налягане
• необяснимо увеличаване на телесното тегло
• чувство на сухота на кожата и сухота в устата
• нарушения в уринирането
• обща слабост
• главоболие
• болка в областта на кръста
• повишена умора

Диагноза

Диагнозата на хиперволемичното състояние в практическата медицина се затруднява, което се дължи на липсата в клиничната практика на обективни, достоверни и най-важното безопасни начини за определяне обема на циркулиращата кръв. С други думи, тези методи, които се използват, добре се доказват в експериментална наука, за да обясни този болестния процес и полага научни основи за лечение на хиперволемии. Достъпни за практическо приложение остава само количеството хематокрит, който е от голямо значение при определяне на вида на хиперволемията и причините за нейното появяване.

Диагнозата се поставя въз основа на признаците и симптомите, анамнезата на болния и направените изследвания - коремна ехография, електрокардиограма (ЕКГ), албумин, холестерол, чернодробни ензими, изследване на урината.

При хиперволемия концентрацията на натрий в серума на пациента може да бъде висока, ниска или нормална (въпреки увеличеното му общо съдържание в организма). Определянето на натрий в урината може да помогне да се разграничи острото бъбречно увреждане от други (не бъбречни) остри причини за хиперволемия.

Лечение

Резултатът от лечението на това патологично състояние до голяма степен зависи от готовността на пациента да спазва всички медицински препоръки, както и да спазва диетата, предписана от специалист. Също така, по време на лечението, на такива пациенти се препоръчва да ограничат количеството течност, което консумират.

Лечението е насочено към отстраняване на излишната течност от тялото на пациента. Схемата на лечение на заболяването се избира, като се вземат предвид факторите, които са довели до това патологично състояние. Ако състоянието е причинено от задържане на натрий в организма, диетичният прием на натрий трябва да бъде ограничен.

Лечението на сърдечна недостатъчност, цироза, бъбречна недостатъчност и нефротичен синдром обикновено включват диуретици и понякога механично отстраняване на течности, използвайки методи като диализа и парацентеза.

Ефективността на терапията се оценява най-добре от динамиката на телесното тегло. Скоростта на корекция на обемното претоварване на извънклетъчната течност трябва да бъде ограничена до 0,25-0,5 килограма телесно тегло/ден, в зависимост от степента на претоварване на обема (по-бързо със значително излишък, по-бавно с по-слабо изразено излишък) и други нарушения на здравето на пациента (по-бавно с хипотония и бъбречни увреждания).

При активното използване на диуретици амбулаторните пациенти се нуждаят от внимателно наблюдение от специалисти. Ако е налице по-тежка дисфункция на една или повече органни системи или е постигнат малък напредък с перорални диуретици, са показани стационарно лечение и проследяване.

Заглавно изображение: freepik.com