Умишлено самонараняване МКБ X60-X84

Умишленото самонараняване е вид самовъздействие с вещества от различен произход с цел нанасяне на вреда на собственото тяло, със съзнателен или несъзнателен умисъл. Често това поведение е многократно и преднамерено. Обикновено самонараняването оставя белези или причинява увреждане на тъканите.

Самонараняването се проявява при депресии. Самонараняването освен при депресии, се среща при тревожни разстройства, посттравматично стресово разстройство, личностни разстройства.

Когато лицето не успява да преодолее негативните емоции, се появяват напрежение и тревожност. Със засилване на тези усещания човекът се откъсва от себе си и търси стратегия за справяне чрез умишлено самонараняване.

Самонараняването не може да се контролира и овладява лесно. Автоагресията повишава адреналина, отделят се ендорфини и негативните емоции изчезват. Но самонараняването е краткотрайно и временно облекчаване, положителните усещания бързо изчезват и на тяхно място се появяват самоомраза, срам, вина.

Най-често срещаната форма на самонараняване е нараняване на кожата с остри предмети, но може да включва широк спектър от поведения, като например:

• Рязане
• Изгаряне
• Прекомерно количество пиърсинг или татуировки
• Скубане на коса (трихотиломания)
• Удари по главата
• Удряне (с чук или друг предмет)
• Счупване на кости
• Поглъщане на токсични вещества
• Злоупотреба с наркотични вещества

Самонараняващото поведение не е ограничено от образования, възраст, раса, сексуална ориентация, социално-икономически статус или религия. Въпреки това, самонараняването се появява по-често сред:

• Момичета в юношеска възраст
• Хора, които са преживели физическо, емоционално или сексуално насилие
• Индивиди, които имат проблеми със злоупотреба с вещества, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства
• Хора, които са били отгледани в семейства, които потискат експресията на гнева
• Лица, които не притежават умения за изразяване на емоциите си и нямат добро социално общуване и подкрепа

Умишленото самонараняване обикновено се случва, когато хората са изправени пред ситуация, която им изглежда непреодолима или стресираща. Такова поведение също може да бъде акт на бунт и / или отхвърляне на ценностите на родителите и начин за индивидуализиране на собствената личност. Страдащите могат да се чувстват, че самонараняването е начин на:

• Временно облекчаване на дълбоки и силни чувства, прекомерен натиск или тревожност
• Средство за контрол на болката
• Средство за контрол над тялото, когато не могат да контролират всички останало в живота си
• Осигуряване на начин за преодоляване на емоционална безчувственост
• Молба за помощ по косвен начин или да привлече вниманието към нуждата от помощ
• Опит за въздействие върху другите чрез манипулация, опитвайки се да ги накара да се почувстват виновни или загрижени

Въпреки че обикновено самонараняващите се хора не се опитват да се самоубиват, понякога те не са в състояние да контролират увреждането и могат да умрат инцидентно.

Самонараняващите се хора често съобщават, че се чувстват "празни отвътре", неспособни да изразят своите чувства, самотни, неразбрани от другите и страхуващи се от интимни връзки и отговорности. Самонараняването е техният начин да се справят с или да облекчат болезнени или трудни за изразяване чувства и като цяло не е опит за самоубийство. Но облекчението е временно и често се развива саморазрушителен цикъл без подходящо лечение.

Самонараняващите се хора често се отчайват поради липсата си на самоконтрол и пристрастяващо-подобния характер на техните действия, които могат да ги доведат до истински опити за самоубийство. Умишленото самонараняване може също така да причини повече вреда, отколкото е предназначено, което би могло да доведе до медицински усложнения и смърт.

Предупредителните знаци и признаци за умишлено самонараняване включват:

• Носене на дълги панталони и блузи с дълъг ръкав в топло време
• Необясними чести наранявания, например порязвания и изгаряния
• Поява на запалки, бръсначи или остри предмети, които човек не би очаквал да види сред вещите
• Ниско самочувствие
• Затруднение със справяне с емоциите
• Проблемни взаимоотношения
• Влошена дейност на работа, училище или вкъщи

Ако индивидът показва признаци на умишлено самонараняване, следва да бъде консултиран със специалист по психично здраве, който ще оцени състоянието и ще препоръча курс на лечение. Самонараняването може да бъде симптом на психично заболяване, включително личностни разстройства, злоупотреба с вещества, биполярно разстройство, тежка депресия, тревожни разстройства, шизофрения.

Лечението на умишленото самонараняване може да включва:

• Психотерапия
• Диалектична поведенческа терапия
• Терапия на посттравматичен стрес
• Групова терапия
• Семейна терапия
• Хипноза и други техники за самостоятелно релаксация
• Медикаменти

Прогнозата варира в зависимост от емоционалното или психологическото състояние и естеството на подлежащото психично разстройство. Важно е да се определят факторите, които водят до поведение на умишлено самонараняване, както и да се идентифицират и лекуват предшестващите личностни разстройства.